Десницата води, но е рано победни фанфари и тъпани да огласят Хексагона

Президентското „Възраждане“ с левицата на втория тур срещу „Национален сбор“

Бардела - премиер на всички французи, но непримирим в преследването на целите си

„Лагерът на Макрон вече готви следващото разпускане на парламента“ - обяви в заглавие в понеделник влиятелният парижки всекидневник „Льо Фигаро“. С други думи президентът желае избори до дупка „а ла бюлгар“, тоест по български тертип, за да не позволи на лидера на партията Национален сбор и евентуален бъдещ премиер Жордан Бардела да се задържи повече от година в правителствения дворец „Матиньон“. Това е периодът от време, след който според конституцията държавният глава може отново да разпусне законодателния орган, както направи преди по-малко от месец и да насрочи нов предварителен вот между юни и декември 2025 г.

Целта на Еманюел Макрон според цитиран от „Льо Фигаро“ негов съюзник била водещият на произведения в неделя първия тур и очертаващ се като краен победител крайно десен съюз между „льопенисти“ и „отлюспили“ се републиканци да не остане в никакъв случай начело на изпълнителната власт до 2027 г. Защото тогава са президентските избори и едно добро и продължително управление на „Национален сбор“ би отворило вратите за Елисейския дворец - резиденцията на държавния глава, за неформалната лидерка на партията Марин Льо Пен, която през 2022 г. бе победна от Макрон, но с престижните 42% от гласовете за нея. А президентът, който няма право да се кандидатира за трети мандат, ще се бори с нокти и зъби след него Франция да бъде управлявана от близък нему човек, може би и за да не бъдат разкрити бакиите му, за които покрай Сена засега се говори шепнешком.

Според политическите анализатори в Париж президентът и неговият екип подготвяли плана за „избори до дупка“, тъй като бил убедени, че десницата ще води изборния парад и след балотажа на 7 юли. И били склонни да вярват, че тя можела да получи дори абсолютното мнозинство от 289 депутати, което да осигури безпроблемно „премиерстване“ на председателя на „Национален сбор“ - 28 годишния Джордан Бардела. Но Еманюел Макрон не криел надеждата си, това да не се случи и ето защо в неделя вечер призова привържениците на неговата центристка формация „Рьонесанс“ или „Възраждане“ да гласуват следващата неделя за представителите на класиралата се засега на второ място левица, там където те ще си оспорват депутатското място с кандидатите на „Национален сбор“.

Тук трябва да се отвори една скоба, за да се обясни с прости думи как функционира избирането на 577-те депутати за законодателната институция на Франция. Значи по принцип Хексагонът е разделен на 577 избирателни района, които понякога френските коментатори оприличават с кметства и за първото място, тоест за депутатско кресло, може да кандидатства едва ли не всеки, който си поиска. Като за втория тур на изборите седмица по-късно се класира онзи индивидуален или партиен кандидат, който е получил поне 12,5 на сто от подадените гласове, така че претендентите могат да бъдат двама, трима и дори повече души. Но в Парламента отива онзи кандидат, който на втория тур получи най-много гласове и ето защо Макрон призова феновете на „Рьонесанс“ да гласуват за хората на левицата, ако те са втори на първия тур, значи след кандидата на десницата. Залогът е голям, тъй като става дума за 501 депутатски места, по простата причина, че след „първото раздаване на картите“ в неделя в Парламента влязоха едва 76 души, получили над 50% от гласовете в техния избирателен район.

Та ако призивът за мобилизация на Макрон срещу „Национален сбор“ се окаже успешен и крайно десният съюз на „льопенистите“ с хора на голистката Републиканска партия не постигне следващата неделя заветното абсолютно мнозинство от 289 места, то президентът несъмнено ще бъде удовлетворен. Но не напълно, той като тогава никоя от трите големи политически сили - „Национален Сбор“, „Нов народен фронт“ и „Рьонесанс“ няма да разполага с абсолютно мнозинство и няма да може да състави самостоятелно правителство. Следователно ще се отиде на вариант управляващи коалиции, които за Франция не са често явление, а когато пък ги е имало, те са били доста нестабилни.

Перспективата „коалиция“ според анализаторите край Сена от една страна определено би дарила Макрон с възможността да продължава да играе както досега важна роля в изпълнителната власт, тъй като правителството ще бъде съставено най-вероятно от неговите центристи от „Рьонесанс“ и представители на левите партии от „Нов народен фронт“. Но от друга страна такъв кабинет, който би трябвало да бъде оглавен от човек на левицата, крие опасност от нестабилност в страната поради тежката опозиция на евентуално изолираната десница и разминаващите се политически идеи на партньорите за управлението на хексагона. А подобна вероятност за нестабилност би се отразила зле на президентската институция и тя би загубила много повече, ако примерно би трябвало да съжителства с кабинет на омразния на президента десен „Национален сбор“, да му противодейства по всякакъв начин и да го накара след година да се яви нов предсрочен вот. Тоест - лесно няма.

В понеделник социологическите агенции във Франция бяха разтворили „голяма ножица“ по въпроса за крайния резултат от втория тур на 7 юли - отреждаха на предвождания от Марин Льо Пен и Жордан Бардела съюз между 260 и 311 места в новия парламент. Тоест вероятността десницата да няма или да има нужното u за да управлява безпрепятствено мнозинство е почти 50 на 50. Явно даващи си сметка за трудната седмица, която ги очаква, след нощните фойерверки на радостта от успеха на първия тур, лидерите на „Национален сбор“ в понеделник не надуха фанфарите на победата и не заудряха тъпана на погрома над опонентите.

Като кандидат-премиерът Жордан Бардела изрази в кратко изявление оптимизъм по въпроса за крайния резултат на 7 юли, готовност да управлява и без мнозинство и обеща да бъде „министър председател на всички французи, но не и за сметка на програмата си за управление “. Според която Франция трябва да бъде на французите, да развива икономиката си със собствени сили, образованието и здравеопазването u да бъдат подобрени, мигрантският поток да бъде поставен под строг контрол, ролята u в ЕС да продължи да бъде водеща, като тежката бюрокрацията в съюза бъде елиминирана, помощта за Украйна да бъде регулирана „правилно“ и ред още приятни за ухото неща.