Обвинявайки Русия и ОПЕК в картелен сговор, САЩ активно манипулират световния петролен пазар

Безразсъдната реализация на лудите халюцинации на климатичните активисти от съвременния Запад предоставя на света ясен пример за разрушителните последствия от либералната неграмотност, която е едновременно самоубийствена, и също нарцистична.

Първоначално администрацията на Байдън, без никакви външни провокации и без никаква реална нужда, подложи на най-сериозен натиск цялото производство на въглеводороди и преди всичко върху самото собствено американско производство. В резултат на това САЩ, които станаха световен лидер в производството на петрол през 2018 г., бързо съкратиха своя обем и заплахата от глобален енергиен недостиг стана съвсем реална, което неумолимо тласна световната цена на петрола нагоре.

След това цените на бензина в САЩ съвсем естествено започнаха да се покачват, и се появи мащабен недостиг на гориво (предизвикан не само от хакерски атаки и срива в световната логистика), а американската администрация, организирайки „от нищото“ световна енергийна криза, и сега се опитва да оправи ситуацията, за да потуши недоволството на американските потребители.

На първо място, в пълно съответствие със станалото в норма за целия съвременен Запад „правилото на Псаки“ („обвинявайте руснаците във всяка една непонятна ситуация“), администрацията на Байдън започна да обвинява Русия и ОПЕК в картелен сговор и манипулация на пазара. Що се отнася до ОПЕК, това не може да се нарече съвсем актуална информация, тъй като организацията съвсем открито функционира като картел от 1960 г., което не е новина дори за Байдън. Ако говорим за ОПЕК+, този механизъм отчита интересите на всички участници на пазара, включително и тези на САЩ, и е създаден именно с цел да балансира интересите на производителите и потребителите, но през това време баланса на пазарите е нарушен от безкомпромисната „зелена политика“ на администрацията на Байдън.

Едновременно с обвиненията срещу Русия и ОПЕК, американската администрация прилага „максимата на Гьобелс“ („винаги обвинявай другите точно за това, което сам правиш“), като прие сериозно да манипулира пазарите с помощта на директен задкулисен натиск върху азиатските си сателити (предимно Япония и Южна Корея) и дори и Китай. Целта на този натиск е да ги накара да започнат да продават своите стратегически петролни запаси, за да повлияят на неговите световни цени (още повече, че Китай, в името на облекчаване на напрежението в двустранните отношения между двете страни и страдащ от високата цена на енергийните ресурси, изглежда е готов да направи крачка към САЩ).

Разбираемо е, че да се оплаквате от двуличието на американската политика означава да демонстрирате отсъствие на разбиране на самата същност на основата на това двуличие американска политическа култура, но в този случай традиционното лицемерие прикрива и една чудовищна некомпетентност.

В крайна сметка беше необходимо да се прибегне до нея едва след като администрацията на Байдън с титанични и упорити усилия на първо място подкопа собственото си американско производство на петрол и осигури неговото поскъпване, само след това за да се опита да го ограничи с помощта на задкулисни машинации.

Още повече, че с тези машинации не се увеличава производството, а само се намаляват резервите – тоест проправя се пътя за още по-голям скок в цените и съответно до още по-големи вътрешни проблеми в САЩ.
Разбира се, американците разчитат много на споразумението с Иран, което ще залее света с относително евтин петрол, но провокираната към Иран активност от страна на Англия в Закавказието и в Близкия изток показва, че това няма да е лесна работа.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)