Малки, но важни стъпки, които биха променили образованието ни

Трябва сериозна промяна в учебните програми

Няколко малки важни стъпки, които биха променили образованието ни - или сериозните задачи пред един бъдещ министър на образованието, за да излезем по нова образователна писта:

- Сериозна промяна в учебните програми - рязка промяна на това как се учи! Понятия и теми, които са жизненоважни и приложими утре, а не факти, дати, наизустяване на излишни и празни страници; Промяна, която да даде възможност за изява на всеки ученик в неговата най-силна страна, без да има малки общи пропуски;

- Свобода в работата на учителите - свобода в преподаването, в методите, в гъвкавост кога да бъде представена една или друга тема; колко дълго да стоим на един или друг раздел; дали да прескочим нещо за учениците ни;

- Различен поглед на ролята на регионалните управления - силно подкрепяща, насърчаваща роля, а не важният началник, който не знае какво проверява, но иска да е всичко по-друг начин; Колко по-различно биха стояли в обществото ни с днешни задължения, а не с размити и многопосочни, силно архаични “задачки”;

- Иновациите в училището - като мотивиращ стимул да им бъде по-интересно на учениците всеки ден; като важната страница на новото в училището; като стъпката към хибридни предмети и нови учебни планове;

- Да излезем от “святата” роля на документа. “Документ има, значи всичко е наред-казва проверяващият”. Нищо, че са налице нулеви резултати. Толкова ни е затрупала тази бумащина, че сме станали нейни административни роби. Намаляване на стратегии, планове, планчета, купища справки, описания. За да има повече време за ученика;

- Стройна промяна в системата на оценяване - учене не на знания, а на умения. И оценяване не на наизустеното, на моженето и прилагането на наученото. Изпитите и тестовете да бъдат с практична насоченост, изпити на смислени умения;

- Ученето на “трудните” деца в едно с всички. Първата стъпка в “приобщаването” показа, че отново работим повече за документа, отколкото за смислена и сериозна подкрепа на всеки ученик. Да дадем свобода на учителя! Но и ангажимент родителя да се вслуша в учителя и екипа, за да има смисъл от това, което се прави. Още нещо… днес има много деца нуждаещи се от подкрепа, но родителят не признава тази потребност. Време е за следващата крачка- дайте правото на училищния екип да има важната дума за ежедневна подкрепа и ангажимент - родителят да се съобразява с учителя и училището.

- Осмисляне на времето на “занималнята” в превръщането ѝ в най-интересната и желана част от училищното време. Тогава, когато “заниманията по интереси” дават увереност и сила на всеки ученик и времето прекарано в тези часове е игра, свобода, но и новото днес.

- Елегантно увеличаване на задълженията на учениците - за ходене на училище, за стриктно спазване на правила и порядки, за осъзнаване на ролята им да бъдат всеки ден ученици; за фино прилагане на нови методи за ангажиране и при необходимост за санкциониране. Преходът показа, че само правата създават повече анархия, вместо добри очаквани резултати.

След всички тези малки крачки, промяната в родното ни образование би направило своята образователна революция. Тази, от която се нуждаят всички в страната ни. Стига наредби, подзаконови рамки, стига писма - едно след друго противоречащи си. Толкова много сме издигнали в култ закона, наредбата, че спряхме да правим нормалните неща…

В парламента има образователна комисия.

Председателят й може да инициира дебат за бързи промени по малките, но днешни образователни потребности.

Голяма задача, която може да бъде предложена пред един скорошен образователен министър, с ясен мандат за добър и ясно предсказуем напредък!

(От фейсбук)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари