Берлинале прекрачи във втората си половина. Оформя се интересно открояване в конкурсната програма на т. нар. „малки“ филми и други, определено големи и амбициозни проекти. Тези категории в изкуството винаги са условни, защото силните идейни и художествени послания могат да се „опаковат“ в различни екранни форми.

„Ундине” (Германия, Франция, 2020) на известния немски режисьор Кристиян Петцолд спокойно можем да отнесем към „малките“ филми, които се занимават с личната съдба на тесен кръг персонажи - в случая класическа любовна драма: една жена между двама мъже, като всекидневието редува вълните на привличане и отчуждение, на емоционални взривове и рутинна умора. Като че ли – нищо ново, предполагаема любовна „конфекция“ и непретенциозни очаквания. Но съвсем не е така. И то не защото сценаристът и режисьор Петцолд въвежда в сюжета стария мит за „живата вода“, която леко тласка филма към съвременна вълшебна приказка за силата на любовната магия в иначе разомагьосания днешен свят. А защото бавното натрупване на сюжетни обстоятелства, умелото нарастване на конфликтното напрежение и преди всичко убедителното присъствие на актрисата Паула Беер печелят доверието на зрителите и привидно изтощената любовна тема се оказва със запазен потенциал на въздействие. А освен зрителското харесване и критическите оценки на наблюдателите в авторитетното списание “Screen Internationl” откроиха “Ундине“ с най-висока оценка сред деветте филма от първото фестивално „полувреме“. По подобен начин друг един скромен филм – „Малката ми сестра“ (Швейцария, 2020, реж. Стефани Шуа, Вероник Реймонд), също решен като съвременна версия на приказката за Хензел и Гретел, спечели състрадателна отзивчивост от залата със своя трагичен карциномен сюжет. И отново филмът бе изнесен от прекрасната немска актриса Нина Хос, която журито не трябва да пропуска при обсъждането на „Сребърната мечка“ за най-добра женска роля.

А към респектиращите големи проекти обезателно трябва да споменем копродукцията „ДАУ. Наташа“ (Германия, Украйна, Великобритания, Русия, 145 мин.) като самостоятелно представително заглавие от иначе огромната мощна серия „ДАУ“ (12 филма) на реж. Иля Хржановски. Този наистина изключително амбициозен проект изисква повече информация. Започнат е през 2006 година като комбиниран социо-антропологичен и филмов проект с основен тезис „да представи в достоверна художествена форма тоталитарния режим в Съветския Съюз през Сталинските години и след тях“. ДАУ е семантичен код за тогава свръхсекретния научен институт на знаменития физик проф. Лев Ландау (1908-1968), лауреат на Нобелова премия, от чието име е останало условното, но достатъчно четливо общо заглавие ДАУ. Филмите са реализирани с радикален киноезик на ръба между игралното и документално кино, без професионални актьори, като много от ролите изпълняват действителни учени – професори и дори един бивш следовател от КГБ, който играе себе си. Извън конкурсната програма има и втори филм от серията „ДАУ. Дегенерация“ (355 мин.), като и двата предизвикват огромен интерес и стресират със суровата си достоверност. А на 4 от завършените филми в Русия е отказана виза за разпространение с формални аргументи. Берлинале обаче се оказва отворения международен екран за публична легализация на тази забележителна филмова серия.