„Малките Светлинчета“ представиха колективната изложба „Заедно“ (СНИМКИ)

Снимки: Кирил Ханджиев

Уникална изложба беше открита в Музей-галерия „Анел“: такова богатство от стилове, колорит и инвенции рядко може да бъде видяно в едно арт пространство. Идеята е на проф. Десислава Минчева – преподавател в НХА, а същността на експозицията се фокусира върху изминатия път – прилики и контрасти – между художниците, завършили в НХА през 1981 г.

Тогава се дипломира първият випуск, чийто преподавател е акад. Светлин Русев. Само за два месеца проф. Минчева успя да се свърже с по-голяма част от колегите си и така изложбата стана реалност. Но безпощадността на времето лиши от живото присъствие на вернисажа трима от тях, които си отидоха млади и вероятно рисуват земните си очарования в неземното битие. И все пак картините говореха вместо Васко Струмев, Димитър Витков (Мутето) и Пламен Паскалев.    

Стотици ценители преминаха през залата на Музей-галерия „Анел“ на 11 април, посрещани от собственика на галерията Ангел Симеонов и проф. д.н. Валери Стефанов – председател на Съюза на колекционерите в България. Експозицията ще бъде на разположение на ценителите до 27 април.

Каква е идеята на „Заедно“? Какво точно се е случвало сред тези млади артисти тогава, как са възприемали уроците на своя преподавател, доколко са се влияели от неговото живописване и как са се оттласнали от мощната аура на Учителя, за да намерят своя почерк, своето индивидуално лице? 

Специално за „Труд нюз“ в спомените си се върнаха Десислава Минчева,  Ели Станчева, Ивайло Мирчев, Йордан Калчев, Владимир Пенев, Димитър Чолаков, Стоян Божилов, Николай Янакиев.

Десислава Минчева: „Преди 48 години прекрачихме прага на Академията като студенти на Светлин Русев. За много от нас това беше момент от изключителна важност. Бяхме твърде млади и тогава май не си давахме сметка за това, което ни очаква – в ателие 50 и после, извън него... Но за шестте години в Академията се случиха незабравими неща! Светлин беше нов, а и млад преподавател (само на 42, макар на нас да ни изглеждаше възрастен), с изключителни амбиции, с вече огромна биография и с изисквания, които не само не можехме да изпълним, но често и не разбирахме. Но така или иначе ние, неговите студенти, станахме едно цяло! Нещо като семейство. Бяхме винаги заедно, навсякъде! Имаме спомени, които ни държат близки и досега. Красиви спомени... Това бяха дни и нощи на работа и купони, радости и разочарования, надежди и обезсърчаване, събиране и разделяне, учене на житейски и професионални уроци... наистина решаващо съдбите ни време!

Рисувахме страшно много. Безусловен беше респектът ни към Светлин. Опитвахме се да проникнем в начина му на мислене и да го съотнесем към нашата лична чувствителност. Невинаги се получаваше, но ние продължавахме да упорстваме. Много от уроците му проумях твърде късно. Животът на формата в пространството, психологическата натовареност на образа и цвета, конструкцията, пластическият език, полагането на основите на критическото мислене и установяването на трайни ценности, възпитанието на характера, отговорността на художника и качествата му като човек...“.

Ели Станчева: „Това не е първата изложба, която правим заедно, но отдавна не се бяхме събирали. През годините останахме много добри приятели, поддържаме лични и творчески контакти. Рисуването е моя вътрешна необходимост. С напредване на годините разбирам, че това е смисълът на живота. Аз съм от Пловдив – дълго преподавах в Художествената гимназия. Ние, от този випуск, останахме една кръвна група – като отношение и любов към изкуството. Всички продължаваме активно да работим. В изложбата съм представила картина от мой триптих и два пейзажа от Метеора в Гърция. Намирам, че всички сме претърпели едно сериозно развитие.

Ивайло Мирчев: „В началото ни наричаха „Светлинчета“. Работехме в неговата стилистика – един характерен пестелив колорит – около бялата боя, около черната боя. Но постепенно всеки се отдели като артист и тук се вижда колко сме различни. Но всички носим нещо от неговата енергия. Тук представям две нови картини и два студентски етюди, правени в Академията преди 45 години. В тях си личи школата на Светлин“.

Йордан Калчев: „Интересното в тази изложба е, че „Малките Светлинчета“ днес са абсолютно различни. Аз живея и преподавам рисуване в Пловдив. Техниката ми е смесена, в изложбата представям мисловни пейзажи – изхождащи от реалността, но превъплътени през въображението: виждате един портрет на Крикор Азарян, вграден в абстрактната картина „Запалване на светлината“ – така в моето виждане той запалва искрата на младите таланти“.

Владимир Пенев: „В тази изложба виждам принципите, в които повярвахме преди 48 години – минахме през различни изкушения, но останахме верни на тях – форма, пластичност, пространство. Тук представям две  картини от серията „Брегове“ – картините ми шептят. Човек, за да бъде чут, не трябва да крещи, няма нужда от патос. Третата картина е по стихотворение на баща ми Пеньо Пенев – от „Дни на проверка“. Тези три картини са поетични. На 18 април ще открия самостоятелна изложба в галерия „Артистика“ в Пловдив – 15 голи тела под заглавие „Уроци по изкушение“.

Димитър Чолаков: „Преди години направихме такава обща изложба и я подарихме на нашия учител. Преподавам в Шуменския университет и досега използвам прийомите на Светлин Русев. Изложбите в университета са винаги съвместно със студентите. Светлин изискваше страшно много от нас, но мисля, че оправдахме доверието му“.

Стоян Божилов: „Работя като преподавател по рисуване от дълги години. В тази изложба виждам как всеки се е отдалечил от Светлин. Той беше мощен художник – и като авторитет, и като художник. След толкова години всеки от нас откри себе си“.
Николай Янакиев: „Като студенти бяхме много близки по стилистика. Но днес всеки има свой почерк. Виждате какво богатство на цветове, интонации, техники – това сме ние – Светлинчетата“, претворили изискаността на Светлин и извели себе си с индивидуалност, която всеки изкуствовед, ценител или колекционер веднага разпознава... “.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства