Канадската писателка Маргарет Атууд е тазгодишният лауреат на Дейтънската литературна награда за мир. Тя е отличена за цялостно творчество с наградата “Ричард С. Холбрук”, носеща името на американския дипломат, съдействал за постигането на Дейтънското мирно споразумение през 1995 г. Това е 135-ото отличие на Атууд, която е носителка и на наградата “Букър”.

Дори да не е чел Маргарет Атууд, средностатистическият гражданин на света се сеща веднага за извратената мрачна дистопия “Историята на прислужницата” - сериал, потресаващ с потискащата си и крайно достоверна реалност. Телевизионната адаптация с участието на Елизабет Мос върна книгата в списъка с бестселъри по света, а мнозина читатели откриха паралели между управляващата класа на авторитарния Гилеад и политиките на Доналд Тръмп. През 2019 г. Атууд публикува втората част “Заветите”.
Тя е автор на 64 книги с поезия, художествена литература, приказки и публицистика. А поводът за тази статия - наградата за мир на името на Ричард Холбрук е 135-ото й отличие, ако може да се вярва на информацията в официалния й сайт.

Последната година беше тежка за тази извънредно интелигентна и силна жена. Дългогодишният й партньор писателят Греъм Гибсън почина на 85-годишна възраст. За да се спаси от мъката, Атууд, която е на 80, се хвърли настървено на работата - представяния на книги по цял свят, срещи с хора. Пандемията прекъсна турнетата и я принуди да си остане у дома, откъдето тя продължи с участия в онлайн дискусии и кампании за подкрепа на независими издателства и книжарници.

Тя е от онези хора, които умеят всичко. Изключително сръчна и изобретателна, тя е от хората, които разбират от езотерика, ботаника, биология, увлича се по историята. За нея науката и литературата си приличат - “и двете са разказвателни форми. Особено биологията. Затова и мнозина лекари стават писатели - всяка болест си има история.” Под давление на родителите си след училище кандидатства с биология, химия и зоология. “Срам ме е да го кажа, но получих отлични оценки.” Лично твърди, че е зле с правописа и постоянно прави печатни и правописни грешки. От друга страна Атууд е известна с това, че често омаловажава това, което умее и върши. По същия пренебрежителен начин говори и за благотворителната си дейност и за борбата си за правата на човека.

Родена е на 18 ноември 1939 г. в Отава. Маргарет е необичайно дете на странни и свръхинтелигентни родители - бащата е ентомолог, а майка й - нутриционист. Науката винаги е била част от живота й. “Не ставаше въпрос дали ми е интересно, или не. Аз бях потопена в наука. Първия си роман написах на 7 г. Беше за една мравка. Трябва да се отбележи, че първите три стадия от живота на мравките не са много вълнуващи. Вече като й пораснат крака, нещата се пораздвижват.” Покрай баща си Карл Едмънд Атууд Маргарет и брат й израстват в горите в Северен Квебек, където са на домашно обучение. Тя започва да чете на 5 г. Постъпва на училище чак 8-годишна, но заради високата си интелигентност взема няколко години за една, при което се озовава в незавидното положение на 13-годишно дете в клас с 15-16-годишни тийнейджъри.

“Лелите ми бяха превъзходни. Звезди!”. Сестрите на майка й са желязна опора в живота й на писател. Кай Килиам Когсуел е първата жена магистър в Университета на Торонто, а Джойс Баркхаус - детска писателка. В това семейство на талантливи интелектуалци тя никога не се е чувствала като изключителен човек. “Отне ми време да осъзная, че дори и изтърсакът на семейство дракони също е дракон. Което е притеснително за хора, които принципно се притесняват от драконите. Със сигурност съм била доста страшничка на младини. Талантливите млади жени са си плашещи.”

Въпреки напредналата си възраст - 80 г., тя е изключително активна в социалните мрежи и знае за съвременните комуникации повече от мнозина от най-младото поколение. И няма никакво намерение да се пенсионира. “Това е измама - казва тя. - Когато някой писател каже, че се оттегля, той всъщност го прави, за да спрат да го безпокоят по телефона и да го оставят на мира да си пише.”

Всъщност, последната й книга ще бъде публикувана през 2114 г. Маргарет Атууд е първият автор, поканен да участва в проект, наречен Once the Future Library. През 2014 г. шотландската концептуалистка Кейти Патерсън засажда 1000 смърчови фиданки. Тези дървета ще растат 100 г., след което ще бъдат отсечени, от тях ще бъде направена хартия и на хартията ще бъдат отпечатани 100 непрочетени от никого произведения на известни съвременни автори в 3000 екземпляра. Първият автор, към който се е обърнала Патерсън, е носителката на наградата “Букър” Маргарет Атууд.

Изобретила е дистанционна писалка

Маргарет е автор на либрето за опера, а също и на рок песен със заглавието “Песен на чудовището Франкенщайн”. Рисува комикси за сп. This Magazine под псевдонима Барт Жерар и понякога илюстрира и прави сама кориците на книгите си. Нейна рецепта за крем-карамел с лимон е публикувана в сп. “Бон апети” и високо оценена от кулинарните критици. Атууд свири на флажолет (духов инструмент), по думите й “ужасно”, но според свидетели - доста добре. Изобретила е дистанционната писалка LongPen - електронна писалка, с която може да разписва книгите си от разстояние с помощта на ръка-робот.