Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се оказа малко за почитателите на поезията, които се стремяха да се докоснат до най-новата поетична вселена, сътворена от гранддамата на българската поезия Маргарита Петкова. Издателят Пламен Тотев въведе присъстващите в темите на книгата с думите: „Любовта е основна тема в „Още бели нощи“, но е пречупена през мъдростта и изключителния интелект на Маргарита Петкова, с посланието, че хората днес имат все повече необходимост от разум в чувствата. За мене няма по-интелигентен и по-мъдър човек от Маргарита Петкова... Но тя е и скромен, земен човек, реалист... Част от стиховете отразяват нейното огромно познание в живота и в изкуството – тя го преплита в темата за любовта“.

Заслужени аплаузи съпътстваха рецитала по стихове от книгата в изпълнение на актьора Мариус Донкин. Публиката усети, че свободният стих е вечната стихия в изкуството, от която са тръгнали древните аеди и която е преминала през каноните на класическия стих, за да се върне в ескизите на динамичния 21. век с нова сила.

Книгата беше представена от проф. д.ф.н. Боян Биолчев: „Говоря като приятел и ценител на изящното слово. Това е поезия, която носи собствена територия, а Маргарита е нейната владетелка. С последните ѝ две книги ние имаме една песен на песните – с чувството за близост, мелодиката, великолепната техника... Какво е поезията? Не е рима, не е бял стих, поезията е... бели нощи“.

В текст на корицата Маргарита Петкова споделя: „Искате бели нощи? Как да ви кажа – единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло – животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, покрай теб минават разноцветните води на живота, стига да не си далтонист, не е сложно. Ако имаш търпение, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, ама това обикновено го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее“.

Изданието е реализирано с подкрепата на Министерството на културата.