Маргарита Петкова и божественото в поезията

13:15

17.03.2023

От дълги години Маргарита Петкова се радва на обичта на хиляди читатели както в интернет, така и сред традиционно четящите нейните книги. Неслучайно и специалисти, и читатели я титулуват „Кралицата“ на българската поезия.

Премиерата на най-новия сборник с нейни стихове се превърна в знаменателно събитие вечерта на 15 март 2023 г. Рециталът по стихове от „Белите ми нощи“ (изд. „Персей“, 2023) доведе до екстаз повече от 250 души, препълнили централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Толкова много фенове, автографи, цветя, подаръци, снимки, селфита, целувки и прегръдки... рядко могат да се видят на литературно събитие. Въздухът трептеше от възторг, от преклонение пред една дама, която знае всичко за любовта, но ни казва още повече чрез виртуозност на словото... Когато човек чете тази поезия, разбира колко богат е българският език – на нюанси, синоними, подтекст, изобразителност, парадоксалност на фразата, оксиморонност на метафорите. Два са персонажите в тази лирическа канава – „аз“-говорителят и един неназован актьор – те са в непрестанен диалог на сцената и зад сцената, в живота и отвъд него, в дома и някъде, тук и в безвремието. Така в спиралата на тяхното възможно и невъзможно битие се докосваме до уж всекидневното, но всъщност – божественото. Това, за което всеки мечтае и не осъзнава, че го притежава.

Интерпретацията на актьора Мариус Донкин – уж четене, а всъщност театрални етюди – проникна до дъното на скритата музикалност и явна драматургичност, излъчващи се от верлибрите на Маргарита Петкова.

Традиционно всяко представяне на нейна книга се води от издателя Пламен Тотев – литературен критик, ревностен популяризатор на българската поезия, който очерта накратко профила на новото издание: „Маргарита Петкова е голямото име в българската поезия, а нейната любима тема е любовта. И тази книга е посветена на любовта, но вие ще видите как тя е нещо съвсем различно. Поетесата говори за любов по съвсем различен начин – през призмата на литературната класика, чрез образи от киното, през знанието за математиката, астрономията, митологията. Това е различното, неочакваното! Никога не съм срещал в нашата и световна поезия да се говори за любов по такъв начин“.

За да поздравят своята дългогодишна приятелка, на сцената излязоха Добромир Банев, Богдана Карадочева и Стефан Димитров.

От своя страна, Маргарита Петкова внесе кратко пояснение за любопитните, които биха потърсили именно това неочаквано, странно, нетрадиционно стихописане: „Белите ми нощи ме сполетяха внезапно. И сами започнаха да се пишат. При мен всички стихове така идват – самостоятелно, без да ме питат, без да мога да ги управлявам и без да искам да им държа юздите.

Затова са верлибри, свободни стихове, които едва успявам да догонвам, когато успявах. Никога не съм държала сметка на стихотворенията си защо са такива – в момента, в който изписваш думите, те вече престават да са твои, живеят си своя живот. И тъй като са свободни, си избраха да прескачат пунктуацията, да не се препъват в точки и запетайки. Интелигентният читател не трябва да бъде ограничаван от автора във възприятията си – нека всеки си слага препинателни знаци според вътрешния си ритъм, предиханията и задъхванията. Според собствените си усещания. Така, мисля, е честно. Както казва Томас Хигинсън, „Когато една мисъл ти взима дъха, изискванията на граматиката са несъстоятелни“. Та няма лошо да си глътнете граматиката в някоя бяла нощ, напротив, напротив...“.