Мариана Попова: „Евровизия“ е много евро, малко музика и много политика

Мариана Попова - дива и красива

 

С Веселин сме двама свестни, които са се намерили

Плаках през цялото време на абитуриентския ми бал

В „Капките“ осъзнах, че притежавам свръхчовешки сили

- Мариана, на 23 юни предстои премиерата на дългоочаквания ви спектакъл с Веселин Плачков – „Виновни“, в театър „Боян Дановски“ в Перник. За каква вина става въпрос и каква ще бъде твоята роля в тази постановка?
- Да, най-после ще имаме премиера на нашия спектакъл, след като почти две години се опитваме да го осъществим и слава Богу сега се случва. Най-хубавото е, че с Веси узряхме и осъзнахме, че ако не седнем сами да го напишем - няма как да стане! „Виновни“ е изцяло написан от нас и точно затова се казва така, защото „вината“ за всичко си е наша. В спектакъла ние ще играем Мариана и Веселин и няма да има измислени герои - ще бъдем себе си, което за мен е много по-лесно. Веси реши, че няма нищо по-хубаво да изкара от мен от това, което си нося и е вътре в мен. Всичко ще бъде пречупено през доброто настроение, а през усмивките и шегите ще си кажем истината. Като цяло, ще има повече смях, отколкото тъжни моменти. Също така, ще пея много в спектакъла.

- Ще разкриеш ли нещо повече за сюжета на „Виновни“ и по-лесно ли се работи с човека, с когото сте заедно и в живота? 
- В спектакъла сме изправени пред тежък избор, който да направим, защото сме попаднали между живота и смъртта при Свети Петър и въпросът е дали да се върнем в реалния живот или да останем при духовното – какво избираме и за какво толкова сме виновни, ще се разбере във „Виновни“, нека зрителите дойдат да го видят. В началото си мислех, че ще е по-трудно да работим заедно с Веси, но осъзнах, че колкото повече режисьорът те познава като душевност, по-лесно изважда максимума от теб и знае как да го направи. Ние вече шест години вървим един до друг и ни се получава меко и спокойно. Веси е много талантлив и голям джентълмен.

- В момента остава ли ти време да записваш нови песни?
- Имам нова песен - красиво и емоционално парче, написа го моят съученик и приятел от училище Петър Рангелов, който даже ми беше кавалер на бала. Той завърши в Англия – страхотен китарист и композитор. Песента е страхотна –  кънтри поп рок парче, но горкото още стои и чака за текст. Чака на Мариана да й дойдат думите. (Смее се.) Предстои ми и с Игор Марковски да заснемем видеоклип на последния сингъл от албума ми „Истина“ – песента „Жарава“, която е за красивата България, за силата на природата и на българския дух.

- Какви отзиви получаваш след участието ти в „Като две капки вода“? Би ли споделила и някоя забавна среща с твои почитатели?
- Сега пътувах с метрото за първи път и беше голяма емоция, защото срещнах много готини хора, които ми казаха, че са ми се изкефили в шоуто и всички сме били страхотни, а преди това се бях притеснила и отчаяла, че нямам фенове. Общото настроение беше, че с кеф са гледали „Капките“. Имаше и забавни моменти. Една жена, като ме видя и започна да обяснява на сина си: „Това, моето момче е Мариана Попова - тя е много добра актриса!“ Явно тя е гледала спектакъла преди нас. В България явно има много звезди и хората вече започнаха да се объркват…

- Научи ли нещо ново за себе си в това шоу?
- Първото, което наистина научих, а дотогава не знаех е, че мога да бъда толкова търпелива, смирена и работлива. Не знаех, че е възможно да съм толкова уморена и да продължавам да работя. Осъзнах, че притежавам някакви свръхчовешки сили. Наистина, в такива тв-продукции, човек осъзнава, че когато в най-трудния момент си казва: не мога повече, точно  тогава започва да работи най-много. Имаше един тежък период в шоуто, когато малката тръгна на детска градина и беше болна през пет дни и ние трябваше да я гледаме и да съвместяваме всичко. На моменти направо заспиваш в гримьорната, обаче трябва да излезеш и да си изпееш песента. Иначе, тези три месеца бяха прекрасен период за мен. Срещнах се с много добри хора – страхотни участници и екип, всичките работливи и добродушни, имаше емпатия и разбиране. Атмосферата беше страхотна и неслучайно това шоу десет години е номер едно.

- Кое твое превъплъщение стана любимо на Веселин и на дъщерите ви?
- На Веско любима песен му е „One and Only“ на Адел и той много се изкефи, като бях в нейния образ. Много ме хареса и като Рага Бон Мен, защото тогава бях най-близо до оригинала. Малката Кати като ме видя дегизирана като Рага Бон и възкликна: „Браво, тати, ти успя!“ Не можа да проумее, че този голям мъж всъщност е мама. През цялото време на шоуто, Кати казваше: „Мама пее в три капки вода“ и никой не можеше да спори, че са две капки, а не три. Смяхме се много с това, включително и с продуцентите, но никой не можа да я обори.

- Защо според теб спечели Краси Радков и учуди ли те решението му да дари наградата, или това беше очакван жест за теб? 
- Нямаше как да не спечели Краси - той е толкова положителен герой и толкова много го обичат хората, както и целият екип го обичаме. Цялата тази добрина и мекота, която излъчва се виждат и на екрана. Жестът му да дари наградата беше абсолютно очакван за мен, защото вярвам, че чисто битово той по никакъв начин няма нужда от автомобил в момента, а и всеки уважаван човек би постъпил така. Преди финала съм си мислила, че щеше да е хубаво победителят да подари колата на Крисия, защото на 1 юни тя има 18-ти рожден ден и взима книжка, но свалям шапка на решението на Краси да дари наградата на Детската педиатрия. Той е изключително добър човек и това не е поза.

- С кои от участниците в „Капките“ се шегувахте най-много зад кулисите?
-  В основата винаги е забъркан Краси – той беше душата на компанията. Другият много забавен е Моньо (Монев-б.а.), а третият смешен и забавен участник, колкото и нескромно да звучи бях аз. Ние бяхме тримата смешни човека в шоуто и забавлявахме другите. Имах страхотни преживявания и с Васил Найденов, когато той беше гост жури в „Капките“. Аз тогава бях в образа на Зак де ла Роча, а след шоуто Васко ме гушна и ми каза: „Мариана, никога не съм те гушкал толкова грозна“. (Смее се.) Това беше много забавно, защото наистина бях много грозна в този образ, отблизо седеше просто нереално. Много смешки си правехме с това преобразяване до неузнаваемост. Есил Дюран, когато беше този грозният метъл Алис Купър и тя също се потисна, като се видя на какво прилича. А Анелия, като я бяха направили на катерицата, или Крисия, като трябваше да е в образа на Коцето и пя „Палатка“ - също беше много смешно. Като някой от нас беше в образа на чернокожа певица и Краси се шегуваше, че това е майката на Софи Маринова, а Руслан Мъйнов пък го сравни с една известна политичка, когато беше като жена. Много се смяхме в шоуто.

- Следи ли конкурса за песен на „Евровизия“ и изненада ли те победата на Украйна?
- Абсолютно очаквана победа за мен, защото това е геополитически конкурс, в който не трябва да участваме. Нямам какво да добавя - щях да съм изненадана, само ако Украйна не беше спечелила. Колкото и да се твърди, че конкурсът не е политически ангажиран - не е вярно. Последното, което е „Евровизия“ е музика, другото е много евро, много визия и много политика. След като участвах през 2006-та, си забраних да го гледам, но винаги съм подкрепяла колегите. Радвах се на успеха на Крисия, която стана втора в „Детската Евровизия“, също на успехите на Поли Генова, на Елица и Стунджи, Кристиан Костов – имаме и добри постижения в този конкурс.

- Според теб, можеше ли да се избегне войната в Украйна, или към нея се вървеше от много години?
- Винаги една война може да бъде избегната, стига да не са забъркани вътре силно комплексирани и алчни мъже. Не разбирам кой и по какъв начин решава да убива хора - ние от 2022-ра станахме неандерталци! Преди си мислех, че е невъзможно отново да има война и сме мръднали малко – еволюция, еволюция и ето докъде стигнахме – отвратително е, гнусно ми е дори да говоря за това. Не мога да повярвам, че двама-трима мъже мътят водите на целия свят и няма кой да ги елиминира, за да живеем спокойно. В свят, в който ни е дадено всичко, политиците разполагат с някакво грандиозно его – толкова набъбнало, че вече не граничи с човешкото. За мен проблемът е в личностите, до каква степен си останал човешко същество, защото тези определено не са. Моля се на Господ само да не стига до тук и да са ни живи и здрави децата, но по един или друг начин това се отразява и на нас. 

- А притеснява ли те този скок на цените у нас и голямата инфлация?
- Разбира се, как да не ме притеснява – кой не го притеснява! Горива, живот, поминък – всичко поскъпна. Пряко или косвено всички сме засегнати от егоцентризма на някакви идиоти психопати, това се отразява и на нашата икономика.

- Има ли грешка в кариерата ти, за която съжаляваш?
- За нищо не съжалявам. Имала съм много трудни решения в работата си – този път е такъв – трънлив и труден, но и прекрасен на моменти. Единствено съжалявам, че бях много заблудена и наивно вярваща по време на участието ми в „Евровизия“. Тогава си мислех, че ми е се е случило кой знае какво и светът ме чака с отворени обятия и нещо ще се случи, но там дойде и голямото разочарование – от върха бързо се приземих по дупе, беше много болезнено.

- В любовта обаче, явно си късметлийка. Кое е най-хубавото нещо на това да си любимата жена на Веселин Плачков?
- Това е най-хубавото нещо. Просто той е свестен мъж - от тези, които ги няма вече. Аз също мога да кажа, че съм свястна жена и ние сме двама свестни, които са се намерили. (Смее се.)

- С Веселин имате общо три дъщери в семейството. Те музикални ли са и виждаш ли надежда в тяхното поколение?
- Не че са наши, но са много възпитани и добри деца. Единственото дълбоко артистично дете е Кати. Тя е на три и половина и тепърва й предстои детски пубертет, но в момента пее, танцува и се интересува от всякакъв вид изкуство. Виждам надежда и срещам много добри деца, така че не всичко е загубено. Но сега сме в сезона на абитуриентските балове и там за съжаление не виждам голяма надежда предвид поведението им – кючеци и ниска култура. Обръща се прекалено внимание на показността, за сметка на изживяването, а родителите влизат в нечовешки приключения - изтеглят кредит, за да купят скъпи рокли и бижута, да наемат коли… В това надцакване кой ще е с най-скъп тоалет, кой ще е най-велик и т.н., в тази показност и парвенющина, абитуриентите забравят, че важното е истинското последно изживяване със съучениците им – да си вземат довиждане с тях и училището.

- А ти какво си спомняш за твоя бал и каква ученичка беше – прилежна, или бунтарка?
- Аз бях много любима ученичка на учителите – до ден днешен сме приятелки с класната ми и с учителката ми по музика, които дори дойдоха да ме подкрепят и в „Капките“. 66-то училище стана на 66 години и бях поканена на рождения му ден – беше много хубаво. А на абитуриентския ми бал плаках през цялото време. Преди това, преживях този момент и с по-големия ми брат, защото си спомням как той тогава седна и се питаше: сега какво ще правя!? Осъзнах, че със завършване на училището идва краят на един от най-красивите периоди в живота и затова на моя бал плаках, защото се разделях със съучениците си и осъзнавах, че съм станала голяма и трябва да се държа по един различен начин.

- Усещала ли си божията помощ в трудни моменти и случвали ли са ти се необясними неща, или съвпадения?
- Да, определено. Винаги, когато смятам, че вече няма накъде и е много трудно, нещо се случва и изплувам. Ние често си говорим с моята майка и тя наскоро ми каза: „Ти нали знаеш, Господ ще се погрижи за всичко.“ Колко хубаво звучи - каквото и да правиш и гониш в живота си, да знаеш, че има точна ситуация и време, когато ще се случи, а не го решаваш ти - друг решава кога, къде и как. Имало е и много необясними за мен съвпадения. Например, разговарям с приятели за Любо Киров и той ми звъни и ме пита: „Ти с кого говориш за мен?“ Или пък, един ден, в който ми беше тежко и ми се плачеше и ми звъни Орлин Горанов: „Хайде, слагай кафето и стига си се въсила?“ Винаги усеща, когато ми е тъжно. Ето и една случка от вчера – аз си говоря с Дичо да ми изпрати номера на Ицо Хазарта, за да се срещнем по една наша работа, която засега няма да разкривам. Той ми го изпраща, а аз слизам по стълбите и гледам, че Веси си говори пред нас точно с Ицо Хазарта?!

Нашият гост

Гласовитата Мариана Попова е привлечена от магията на музиката още от малка и в продължение на няколко години се занимава с народно пеене и танци. Едва 18-годишна тя става вокалистка на група „Кокомания“, която е много търсена на клубната ни сцена и ще се запомни с хита „Ти не дойде“. През 2001 г., Мариана, заедно с Деси Добрева и Алекс Раева,  печели конкурса за беквокалистки на „Ку-ку бенд“, но решава да се откаже и да заложи на самостоятелната си кариера. Дебютният й албум  „New Religion“, става много успешен, като в него е включена и песента „Let Me Cry“, с която тя представя страната ни на „Евровизия“ през 2006 г.  Освен солови проекти, атрактивната певица има и много популярни дуети с изпълнители като Орлин Горанов, Васил Найденов, Миро, Васил Петров и Дони, които са включени в дуетния й албум „Предай нататък“. Мариана е участвала в някои от най-популярните тв формати у нас, като „Вип брадър“, „Като две капки вода“ и „Великолепната шесторка“, който печелят заедно с Тити Папазов. От 2016 г. певицата е заедно с известния актьор Веселин Плачков, а дъщеря им Екатерина вече е на три години. Двамата имат и по-големи дъщери от предишните им връзки - Мария-Магдалена и Андреа.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта