Един от доайените на Народния театър, актьорът с глас за милиони – Марин Янев  отпразнува своя 81-и рожден ден на сцената. Той зарадва публиката със спектакъла „Какво да правим с виолончелото?“ от Матей Вишниек на режисьора Николай Поляков на сцена "Апостол Карамитев" и дълги аплодисменти съпътстваха неговия празник. Янев е един от най-обичаните български артисти, изиграл повече от 100 роли на театралната сцена и над 60 в киното.

Спектакълът "Какво да правим с виолончелото?" ни пренася в мрачен дъждовен ден - в чакалнята на една гара Мъжът с вестника, Старецът с бастуна и Дамата с воала чакат неизвестно какво - може би е влак, може би нещо друго. Малко встрани Мъжът с виолончелото свири тиха, леко досадна мелодия. В началото тримата нямат нищо против музиката. После започват да се питат как той свири без ноти, каква е пиесата, която изпълнява, дали му плащат да свири непрекъснато едно и също. Тихото раздразнение прераства в явно недоволство, по-сетне в крайна непоносимост към другия, към човека на изкуството или просто към човека, който има свой начин на живот, различен и абсолютно непонятен. Остава само виолончелото и въпросът: Какво да правим с виолончелото?

Макар да звучи леко мрачнo, постановката всъщност е комедия, която е едновременно смислена и забавна. През годините Марин Янев се е превърнал в любимец на публиката и като комедиен, и като драматичен актьор.

Той буквално е отрасъл в театъра покрай родителите си - театър майстор и гардеробиерка. Първата му реплика на сцената на Варненския театър е: “Писмо за вас, мадам”, и е била наизустена с помощта на баща му. Малката роля на пиколо е само началото на една голяма мечта, която Марин Янев успява да постигне.

Родителите му били най-щастливите хора в света, когато синът им е приет във ВИТИЗ. Там Марин попада в невероятна бохемска компания - той е от прословутия випуск’67 на Боян Дановски и Методи Андонов, в който са Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Руси Чанев, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Кирил Кавадарков, Елена Райнова, Цветана Цветкова... Повечето от тях са разпределени в Пловдивския театър, а Марин и Меглена във Варненския.

Ролята, с която всички запомнят Марин Янев, е тази на МакМърфи от “Полет над кукувиче гнездо” - той я играе при огромен успех през 70-те и 80-те години на ХХ век. Тогава опашката за билети стигала от “Сълза и смях” до градинката на “Кристал”.
Марин Янев понякога малко се дразни, че хората го свързват най-вече с тази роля. Защото той играе поне стотина други. Някои от тях са Антифол в “Комедия от грешки” от Шекспир, Хенри в “Камината” от Маргарит Минков, Бубнов в “На дъното” по Максим Горки, лекар в “Макбет” от Шекспир, проф. Сантана в “Призраци в Неапол” от Едуардо де Филипо. А ролята му на клоун в “Търси се стар клоун” в Народния театър е една от най-запомнящите се в последните години. Той се присъединява към трупата на Първата ни сцена още през 1985 г., когато изиграва ролята на Дон Жуан в спектакъла „Дон Жуан или Каменният гост“ на режисьора Младен Киселов.

В киното Марин Янев също има немалко страхотни роли. Участва във филмите “Козият рог”, “Дърво без корен”, “Къде живееш?”, сериалите “Жребият”, “Васко да Гама от село Рупча”, “Пътят към София”. Още през 1969 г. се снима заедно с големите европейски звезди Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели в “Любовницата на Граминя” на големия италиански режисьор Карло Лидзани.

Той е един от най-популярните гласове в дублажа. С неговия глас говори на български Жерар Филип в “Монпарнас 19”, бащата на Мулан в “Мулан”, Антъни Хопкинс в “Острието”. Някои от известните сериали, озвучени от него, са “Улиците на Сан Франциско”, “Съдружници по неволя”, “Семейство Сопрано”, “Монк”.

Не обича равносметки, а утрешния ден

Марин Янев е лауреат на редица престижни отличия, сред които 3 награди „Икар“, вкл. „Икар 2020“ за изключителен принос към българския театър, „Аскеер 1998“ за поддържащата роля на Господа от „Църква за вълци“, почетен знак „Златен век“ на Министерството на културата и др.

„Аз не съм по статистиките и не обичам равносметки, не че се страхувам от това. С това се занимават хората, които са край мен, не че ми е неприятно откъде и как съм тръгнал... къде съм вървял и колко съм успял. Но предпочитам да живея с утрешния ден“, казва Марин Янев  пред „Артефир“.