- Проф. Ганева, наскоро имахте имен ден. Успяхте ли да го отпразнувате в извънредната ситуация? 
- Разбира се, че празнувах, но в много ограничен кръг, за сметка на това пожеланията и обажданията бяха толкова много. Много ме зарадва Силвия Кацарова, която ми честити имения ден и ми каза, че е имала концерт и цялата публика е пяла заедно с нея моята песен “Бяла въздишка”. Това действително ме радва, защото аз не съм писала песните за себе си, а за да се харесат на хората.

- Днес имате ли вдъхновение за нови песни?
- Сега мой приоритет е преподавателската дейност, защото съм на друг етап от живота и смятам, че човек трябва да прави това, с което е най-полезен в дадения момент.

- Повечето нови хитове са еднодневки, защо стана така?
- Липсват творци в истинския смисъл на думата, с някои изключения. Навлизането на техниката в музиката даде възможност на хора лаици, които не разбират от това изкуство, да могат много лесно с компютърни програми да имитират творчество. Песните им са еднообразни, монотонни, копират известни модели, при това - много погрешно. Не деля музикантите на поколения и трябва да кажа, че има много таланти и сред младите, още повече, че аз преподавам поп и джаз композиция и пиано на голяма част от тях. Искам обаче да уточня, че истинските таланти са доста чувствителни и емоционални и понякога това им пречи да пробият.

- Какво мислите за песните с цинични текстове и клипове?
- За какво говорим изобщо?! Не ми харесва, обаче аз разбирам, че има различни хора и различни потребности. Още поколението през 60-те години са се борили и създали мястото на тази, наричана тогава “лека музика”, а тя всъщност не е лека. Това е поколението на моя баща и чичо - Георги и Димитър Ганеви, на Емил Георгиев, Милчо Левиев, Вили Казасян, на Димитър Симеонов, Тончо Русев, Морис Аладжем... Това са личностите, които изкараха музиката от заведенията и я качиха на концертния подиум. Всъщност те накараха хората да я харесват, защото правеха истинско изкуство. Сега е обратното - вкараха цялата музика в заведенията, а концертите са малко.

- Съжалявате ли, че изпълнители като Венета Рангелова, Мишо Йончев, дует “Каравел”, Роси Ганева и много други прекратиха концертите?
- Разбира се, това не е добре, но аз съм съвременен човек и смятам, че нещата и светът вървят напред и всичко се изменя. Въпросът е да се създават стойностни неща и човек да има алтернатива за слушане. Всичко зависи от манталитета на нацията и от вкуса, който се налага от медиите и от самата държава. Често се чувам с Венета Рангелова - тя е много сладък и стойностен човек. В момента преподава музика и има частни ученици. Нещата не са лесни за никого, но си мисля, че с днес повечето от утвърдените ни изпълнители не могат да се оплачат, защото преди имаше застой, но сега вече има едно раздвижване. Например Кристина, Орлин, Росица Кирилова, “Ритон”, Маргарита, Силвия и Нели Рангелова не са спирали с изявите си, а сега и братя Аргирови се завръщат.

- Какво мислите за това, че изпълнителите от тяхното поколение често се определят, като “естрадни”?
- Понятието “естрадна музика” е съветска концепция от 50-те години, възприета по обясними причини и у нас. Да продължаваме да наричаме популярната музика от това време “естрадна”, а изпълнителите “естрадни” е все едно да наричаме всички родени преди 1989 г. “другарю” и “другарко”. Така че, терминът “естрадна музика”, насилствено наложен през 50-те години, всъщност е поп музика.

- Има ли ваша песен, която е станала хит, без да има клип и да се върти по радиото?
- Един композитор е много зависим от разпространението, но например “Песента на щурците - Не, не ми се прибира”, която изпълни Роксана Белева, а Тони Димитрова направи много успешен кавър, не е продукт на разпространение на БНР и БНТ. Просто хората си я искаха и тя звучеше във всяка дискотека и така се получи връзката между песен и публика.

- От срещите със световни музикални звезди, коя остава незабравима за Вас?
- С Майкъл Найман, един от големите композитори на Холивуд, автор на музиката към филма “Пианото” и носител на “Оскар”. Тогава той ми каза нещо, което ме впечатли: “За да може да пробие в Холивуд, един композитор трябва да бъде хамелеон - да умее да твори във всички стилове и да се нагажда”. Поводът да ми го каже беше, че той е композитор със собствен почерк, не желае да се нагажда и затова не е толкова активен. Другото, което ми каза е, че за съжаление големите пари ги притежават много прости хора и те налагат концепциите на творците. На мен ми е ясно, че прожекторите са най-вече върху изпълнителите, но това е нормално. Нима някой се сеща кой е авторът на музиката към филма “Гладиатор”, обаче всички като я чуят моментално реагират, защото е изключително въздействаща, а това е Ханс Цимер, един от великите композитори на филмова музика.

- Вие печелите специалната награда на Международния фестивал в Истанбул заедно с италианския композитор Пино Донаджо, който след това прави кариера с песни към холивудски филми. Имахте ли желание да работите и извън България?
- Работила съм в Белгия, в Германия и в Люксембург, където имах предложение да остана и да преподавам в тяхната Консерватория, но по-силното усещане за мен беше, че трябва да се прибера при семейството си в България. Може би на моменти съжалявам, защото и близките ми щяха да бъдат по-добре там, но изобщо не искам да се оплаквам, защото смятам, че най-важното нещо е човек да се чувства добре, да върши това, което му доставя удоволствие и да е здрав - всичко останало е суета. Такава ми е била съдбата и така е трябвало да стане, после преподавах пиано три години в Гърция, където също се чувствах добре.

- Трудно ли беше да се наложите в тази доминирана от мъже професия и да ви приемат в Съюза на композиторите?
- Не мога да кажа, че лесно, но въпреки всичко аз произхождам от такава среда и от малка съм била сред всичките големи музиканти на България. Моят баща страшно много ми е помогнал в професионално отношение. Мъжете композитори по принцип са ревниви и е трудно да допуснат жена сред тях. Преди мен, единствено Зорница Попова беше допусната, Бог да я прости, а след това и Мария Нейкова. Смятам, че все още го има това предубеждение, че жената трябва да стои там до печката, въпреки че днес жените са много борбени и все повече воюват за мястото си. Баща ми беше директор на “Златния Орфей” от 74-та до 79-та година и това бяха годините, когато се отвориха нещата и успя да навлезе младо поколение, не говоря само за себе си, а за всички от по-младото поколение, нещо, което преди това беше изключено.

- Вие сте композирала песни и за Лили Иванова. Легенди се носят за нейната взискателност и отдаденост, а какви са вашите впечатления от работата ви с нея?
- За Лили кой ли не се е изказвал и какво ли не е казано. Тя и Йорданка Христова са нашите най-големи изпълнителки. Много харесвам в нея това, че е изключително трудоспособна и взискателна, понякога може нейният критерий и вкус да не ми харесват, обаче я уважавам за това, което е направила и че можа толкова години да се задържи и дори да има втори - нов живот на сцената. Имам предвид, че и след 89-та година тя продължава да бъде любимка на целия народ.

- А какво е отношението ви към попфолка, който все още е много популярен у нас?
- Не ме питайте за това! Времето си ги е създало, но може би и самите поп изпълнители донякъде имат вина, защото след 89-та година изпаднаха в ступор и нищо не правеха и това пространство се зае от тези хора. Мисля, че си има публика и за тях, която си ги харесва и ти не можеш да ги накараш да харесват например “Бранденбургски концерт” на Бах, нали? Малко трудничко ще стане, но това го имаше и преди 89-та, само че тогава умираха за сръбската музика и тя се чуваше отвсякъде.

- Според много ваши колеги след промените има политика за унищожаване на българската култура. Съгласна ли сте с тях?
- То на практика така се получи, защото всичко е свързано - всичко е чалга, животът ни е чалга! Моралът е на нула, а манталитетът се изопачи. Противопоставят се хората едни срещу други и това противопоставяне не ми харесва, както и тази арогантност, подлизурщина и нагаждачество към силните на деня. По този начин не може животът да се движи напред, а опиташ ли се да кажеш нещо смислено - всички скачат срещу теб! Трябва вече да се променят нещата и да спре и това противопоставяне на поколенията.

- А достатъчно ценена ли е у нас професията на композитора и умеем ли да уважаваме тези имена, които са оставили трайна диря в родната музика?
- За съжаление повечето хора не ги познават вече, което е жалко. Хубаво е да се напомня за тях, да има някаква приемственост. Нали идеята е едните да предават опита си на другите, защото като има приемственост се върви напред, а сега всичко създадено преди се отрича. По този повод ми прави впечатление, когато интервюират някои от новите имена и ги слушам да казват, че те са най-великите, те първи получават награди от чужбина и т. н. - няма такова нещо. Те трябва да познават историята на своето изкуство и да ценят тези преди тях. В другите държави уважават хората, които са оставили следа в изкуството. В България, като че ли никой не се сеща коя е най-голямата ни звезда, а това е Силви Вартан. Тя е наистина световна звезда. Наскоро гледах един неин концерт с Джони Холидей и ми направи впечатление как ги посрещат - с каква любов и възторг! Въпреки това, тя навсякъде афишира, че е родена в България и ние би трябвало да се гордеем повече с нея. У нас, сякаш изобщо не я забелязват, дори є дадоха орден “Стара планина”-втора степен, а не първа - просто нямам думи! Как е възможно - това не е просто обида, ами обида с главна буква.

- В Русия също музикантите и артистите са на пиедестал, а българската музика беше много ценена там...
- Да, в Русия също ценят техните големи изпълнители и композитори - една Пахмутова, или Игор Крутой как ги посрещат само, а ние сме едно поколение с него, но не може да има и сравнение. За какво говорим - Крутой вече е съградил цяла империя! Преди, ние си мислехме, че като дойде демокрацията ще бъдем по-ценени, ако се стремим да направим нещо стойностно - нищо подобно. Време е вече да се променят нещата. Мога да кажа, че преди промените руските изпълнители ни боготворяха. Например Филип Киркоров е идвал у нас, когато още не беше пробил - просто при мен дойде един певец от Варна, който ми каза: “Много ви моля, дайте ми ваши синбеци”. Дадох му с най-добро чувство песните, които съм писала за Жоро Христов и Веселин Маринов и той така започна изявите си там, защото още нямаше своя продукция. А Алла Пугачова спечели “Златният Орфей”, когато баща ми беше директор на фестивала и тя му е благодарна до ден-днешен, дори навсякъде в биографиите й пише какво е казал той за нея. Тя много говори и за “Арлекино” и за Емил Димитров.

- Съгласна ли сте, че музиката лекува?
Разбира се. Има много теории и изследвания на тази тема, дори в много клиники пускат по-тиха и спокойна музика, която успокоява, като Моцарт например. Аз си пазя до днес купища писма, в които хората са ми писали и споделяли невероятни неща, а това е нещо, което може да те развълнува и дори разплаче, защото е много истинско.

Нашият гост
Мария Ганева е професор по пиано и ръководител на катедра “Поп и джаз изкуство” в Музикалната Академия. Баща є Георги Ганев е един от създателите на Биг Бенда на БНР и дългогодишен директор на “Златния Орфей”. Чичо є Димитър Ганев пък е основател и диригент на оркестър “Балкантон”. През 1976 г. Мария постига невероятен успех със специалната награда за песента “Обич”, изпята от Мими Иванова, на престижния Музикален фестивал на Истанбул. Връчва є я легендарният музикален продуцент Ахмет Ертегюн, основател на звукозаписната фирма Atlantic Records и на Рокендрол залата на славата, открил Арета Франклин, Рей Чарлз, “Ролинг Стоунс” и “Лед Цепелин”. Професор Ганева е автор на хитовете “Стъпки и думи от лятото” на “Тоника”, “В моя ден, в моята нощ”, Маргарита Хранова, “Смълчано море”, Лили Иванова, “Обещай ми светло минало”, Венета Рангелова, “Както те обичам”, братя Аргирови, “Вчера, днес и утре”, Кристина Димитрова, “Бяг” на Васил Найденов, “Ще те повикам” на Георги Христов и мн. др.