Безспорната дама на съвременната българска поезия Маргарита Петкова представи на 22 октомври в клуб „Журналист” в София шестата книга на поетесата Мария Романова, озаглавена „Докато думите ми са живи”. Томчето съдържа 64 стихотворения и излиза с логото на издателство „Изида”.

Събитието се водеше от поета Ивайло Диманов, а литературният критик Пламен Тотев отбеляза в експозето си: „Отдавна работя с Мария – издали сме 4 нейни книги. Маргарита Петкова е най-добрият редактор за поезия – може да размести две думи, да пипне само един стих, но това, което се получава, наистина впечатлява. Стиховете в книгата са много семпи, изчистени, комуникативни, концентрирана емоция и мисъл. Това в наше време се харесва от читателите”.

За ползотворната си работа с Мария Романова говори Маргарита Петкова: „Отбелязваме с тази книга 70-годишнината на Мария, аз съм сигурна, че тя и на 80 години ще създава такива страстни творби, защото умее да пише така, както й диктува сърцето – раждат се едни безхитростни, ненапарфюмирани стихотворения. Годините са само цифри. Важен е духът, на чиито криле те летят и който оставя знаците си в поетичните реалии”.

Между любовта и кинжала е заключена онази невидима драма, която всеки човек преживява – дали днес или утре, дали с приятели или врагове, или вътре в себе си. Поетическото мислене на Мария Романова е балансирано, тя описва пейзажа на душата като контрапункт на видимото – фалшът личи и под красотата, предателството не може да бъде простено, но може да бъде подминато с автоирония.

В рецитала звучаха 10 стихотворения от „Докато думите ми са живи”, изпълнени от авторката, Добромир Банев и Маргарита Петкова.

От новата книга „Докато думите ми са живи”:

Мария Романова

Кинжал

Пронизващият поглед –

синьо-сив кинжал,

в нея взривява отново

и любов, и ненавист.

Обичаните му устни

вледеняват сърцето й

и я превръщат веднага

в бездушна кралица от сняг.

Когато любовта си тръгне,

никому не прощава.

Помита всичко по пътя.

Души и сърца опустошава.

А след нея остават

само пепел и прах.