На Осми март се спираме на личността на царица Мария, последната владетелка на Първото българско царство

Бившата българска царица има силно влияние във византийския дворец и участва в заговорите на своя син Пресиан

Царица Мария е една от ярките личности на жени в средновековната ни история. В нейно лице срещаме горда и силна българка, чийто живот е изпълнени с драматични изпитания. Името на Мария се появява през февруари 1018 г., когато Иван Владислав (1015-1018) загива пред стените на Драч (дн. Дуръс, Албания). Гибелта на царя е поредния шок за изтерзаното от непрестанните войни българско общество, а дори и доскоро непримирими личности като Кракра Пернишки са готови на капитулация. Според византийските хронисти на преден план са царица Мария, ичиргу-боилът (първият „министър“) Богдан и охридския патриарх Давид. Надали може да има съмнение, че внезапно овдовялата царица не е била в състояние да наложи друго решение на могъщите боляри, които и без нейното съгласие вече предават своите крепости на император Василий II Българоубиец…

Според хрониста Йоан Скилица, когато победоносно влиза в столицата Охрид, Василий ІІ приема „…жената на Иван Владислав, която със себе си водеше трима от синовете си, шестте си дъщери и един извънбрачен син на Самуил, и от (Гаврил) Радомир (...) две дъщери и петима синове, един от които беше ослепен, когато Йоан (Владислав) погуби Радомир с жена му (Ирина) и неговия зет (Иван) Владимир...” Още тук виждаме Мария не само като майка на собствените си деца, но и на целия царски род! Тримата най-големи царски синове Пресиан, обявен от войската за владетел, Алусиан и Арон близо шест месеца оказват съпротива на ромейското завоевание в планината Томор в дн. Албания. Блокирани от императорската армия, през юли 1018 г. Пресиан и хората му са принудени да капитулират.

Онова, което знаем за Мария не е много, но е напълно възможно тя да е представителка на виден род от Плиска и Велики Преслав. На свой ред Комитопулите (синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил) са „клонка“ на Крумовата династия. През юни 987 г. Арон, по-големият брат на Самуил, е обвинен в държавна измяна и екзекутиран с почти цялото си семейство. Останал жив поради застъпничеството на своя първи братовчед Гаврил Радомир, синът на Арон едва ли е смятан за „добра партия” за брак, но Мария се омъжва за него. Възможно е нейният род е бил от „лагера“ на Ароновци, което не пречи между Мария и Иван Владислав да е имало силна връзка, която, противно на стереотипите на епохата, да е породена от любов! Мария е единствената съпруга на бъдещия цар, а двамата поставят впечатляващ “рекорд“ по раждаемост със своите дванадесет деца: шестима синове (Пресиан, Алусиан, Арон, Радомир, Траян и Климент) и шест дъщери (знаем името само на най-голямата, Екатерина, бъдеща византийска императрица). Пресиан се ражда през 996/997 г. Ако тогава Мария е била на около 15-16 години, би трябвало да е родена около 980 г. Имената на нейните синове не са случайни. Пресиан (буквално „персиец“), когото трябва да наричаме Пресиан II, носи името на кан Пресиан I  (836-852), при когото Македония влиза в пределите на българската държава. Прабългарско е името и на Алусиан, Траян носи онова на знаменития римски император, а Климент – на св. Климент Охридски. Що се отнася до Радомир, той вероятно е кръщелник на Гаврил Радомир от времето, когато двамата братовчеди са били изключително близки. Няма как Мария да е нямала отношение към имената на своите деца – свидетелство, макар и косвено, за верността на двамата съпрузи към старите български традиции.

След капитулацията на Българското царство Мария получава най-високата “женска” титла в империята – “патрикия зости”. Тъй като Василий ІІ не е женен през целия си живот, а брат му Константин VІІІ към 1018 г., както изглежда, е бил вдовец, детронираната българска царица е призната за най-знатната жена в империята на ромеите! И това не е само „награда“, а и своеобразен жест към покорените българи. Царското семейство е отведено в Константинопол. По пътя към византийската столица се случва драматична “семейна свада“ – в Костур (дн. Кастория, Гърция) при императора са доведени две дъщери на цар Самуил, чието имена не знаем. Сестрите – разказва Йоан Скилица,– “... като видяха Мария да стои редом с императора, се нахвърлиха върху нея, като че искаха да я убият. Но императорът усмири техния гняв с обещания за почести и големи богатства, а Мария изпрати в Константинопол заедно с децата й...”

Прави впечатление, че и в тази отчайваща ситуация знатните българки демонстрират силен характер и достойнство. Как иначе да си обясним, че са респектирали самия Василий II,  чиято деспотична природа и жестокост са печално известни? От друга страна, жените от фамилията на Комитопулите явно са притежавали силно българско самосъзнание. Факт е, че нито те, нито техните синове, дъщери и внуци се “ромеизират” едва ли не веднага, както често се мисли. Напротив, в продължение на няколко поколения представителите на „царския род на българите“ (израз на византийските хронисти) имат самочувствието на законни наследници на властта в покорена България.

Мария, царицата майка, има своето място в двата опита на Пресиан II да завладее византийския престол, за които сме разказвали и друг път в тази поредица. Накратко ще припомним, че през 1026 г. византийските „тайни служби“ разкриват заговор срещу император Константин VІІІ (1025-1028), оглавен от Пресиан, тогава управител на малоазийската провинция Вукеларион с център Ангора (дн. Анкара). Въпреки уликите, Пресиан излиза “сух от водата”, което навярно се дължи и на позициите на майка му във византийския дворец. През 1029-1030 г. Пресиан е в центъра на нов заговор, този път срещу Роман ІІІ Аргир (1028-1034). В него е въвлечена Теодора, сестра на императрица Зоя. Както се вижда от последвалите събития, бившата българска царица Мария подкрепя амбициите на своя син и участва активно в заговора, като е и връзката с принцеса Теодора. За нещастие, заговорът е разкрит, “Пресиан Българина” е ослепен и изпратен в манастир. Мария е отстранена от двореца и също е насилствено замонашена. Такъв е и сюжетът на една от миниатюрите в известния Мадридски илюстрован ръкопис на хрониката на Йоан Скилица. Отначало Мария е затворена в Мантилейския манастир във Вукеларион, където явно е отведена при разследването на заговора на Пресиан. После е преместена в друг манастир, който също е далече от византийската столица. Не е изключено по-късно положението ѝ да е облекчено, тъй като останалите синове на Мария продължават да заемат високи позиции във византийския елит. Алусиан, Арон, Траян и Радомир са висши военни, Екатерина е от най-видните жени в държавата и византийска императрица през 1057-1059 г., като съпруга на император Исак I Комнин. Мария, внучката на царица Мария, явно кръстена на нейно име, е смятана за “най-красивата и умна жена” на своето време… Кога е починала царица Мария остава неизвестно.

На времето проф. Васил Златарски, коментира заговорите на Пресиан, съответно и ролята на Мария, като своеобразно „предателство“ към българската кауза – оценка, която е несправедлива и невярна. Замислите на Пресиан и неговата майка трябва да се анализират според политическите идеи на собствената им епоха. Пресиан, подкрепян от Мария, прави опит да превземе империята “отвътре” и да освободи народа си “отгоре”! Независимо от авантюризма на тези планове, те са в тон с идеята за водещата роля на българите в „ромейската“, т.е. християнската империя, завещана от цар Симеон Велики.

В старобългарската творба „Видение на пророк Исая“ („Българският апокрифен летопис“), писана нейде през XII в., се „мярка“ една тайнствена „вдовица пророчица“, представена като майка на „Мойсей, Арон и Самуил“. Напълно възможно е в случая има смесване на образите на Рипсимия (съпругата на комит Никола, за която не знаем почти нищо…), и на Мария, която наистина е царица и вдовица в продължение на години. Така или иначе, Мария е схващана не само като родителка на своите деца и „царския род на българите“, но и като царицата майка на покорена България.