Загадъчната германка съблазнява десетилетия наред актьори, писатели и президенти

За Мария Магдалене от покрайнините на Берлин мъжете са само много интересна играчка

Великата актриса и любовница смята за съвсем естествен и еднополовия секс

“Аз съм направена за любов от главата до петите” става един от първите световни хитове

Жените, които имат възможността да тръшкат наред пожеланите мъже могат да бъдат наречени и плейгърли. Също като плейбоите, зачеркнали преди 6-7 десетилетия пуританските нрави на Америка и Западния свят. Дори в САЩ между 1973-та и 2016 г., по време на пика на феминисткото движение, е издавано списание “Плейгърл” - копие на култовите библии за мъже “Плейбой” и “Пентхаус”. То е било чиста проба лайфстайл издание и съвсем естествено е било фрашкано със снимки на голи и полуголи мъже в натопорчена вирилност. Но според разясненията на понятието “плейгърл” в тълковните речници, то се свързва с красиви и елегантни момичета, които се стремят към охолно битуване и развлечения в компанията на можещи да им ги осигурят мъже.

Ама удивителните жени, за които възнамеряваме да разкажем в поредица от съботни срещи, изобщо не разчитат на мъжете като генератори на сладък живот. За тях представителите на силния пол просто са средство, инструмент, прийом или тръпка, която могат да си осигурят сами с цел да се развличат и да се радват на живота. Защото те не само са желани, обожавани и превъзнасяни от милиони мъже, които са готови да бъдат прелъстени от тях, стига само да бъдат посочени с пръст или удостоени с поглед. Тези жени са и богати, като най-често са натрупали състоянието си с артистичен талант и безпардонно демонстрирана вътрешна/външна красота. Не, не са нимфоманки, защото безпорядъчният и ненаситен секс не е тяхна цел, не са и проститутки, тъй като никога не търсят обезвъзмездяване на услугите в леглото, не са и трепачки-бройкаджийки, които виждат реализацията си в нарастващото стремеглаво число на вкараните в чаршафите им мъже. Ето защо може би най-уместното за тези удивителни жени определение е “секс-богини” - също като героинята на гръцката митология Афродита. Да, богинята на любовта, красотата и стихийната сексуалност, понякога неопределена, която си ляга с всеки бог или обикновен простосмъртен. Когото си пожелае и после го зарязва в името на следващия, по-добър в леглото и по-обаятелен като присъствие любовник. Оставайки винаги очарователна, бленувана и дашна жена, независимо, че е омъжена от Зевс за грозноватия, но изкусен бог-ковач Хермес!

Такава секс богиня, която озарява с присъствието си почти целия ХХ-ти век, е германката Мария Магдалене Дитрих. Родена е в края на 1901 г. в предградие на Берлин, като баща ѝ Луис Ото е офицер от пруската полиция, а майка ѝ Вилхемина Елизабет е наследничка на богата часовникарска фамилия. На осем години по-малката от двете дъщери на семейство Дитрих заявява на всеослушание, че като голяма иска да бъде или шпионка, или актриса. Като за целта си измисля сама нарочен псевдоним, обединявайки първите си две имена Мария Магдалене в Марлене - името, с което ѝ предстои да покори света чрез осъществената втора мечта. След като завършва с отлични бележки девически лицей, през 2018 г. тя решава да се посвети на пеенето и се записва във Висшето музикално училище “Франц Лист” във Ваймар. Там започва да свири и на цигулка при известния швейцарски професор Роберт Райц, когото макар и малолетна, само след месец Марлене успява да привлече в леглото си. Така решава тя - доста по-възрастният от нея виртуоз на цигулката да вземе девствеността ѝ и да стане нейният първи любовник - нещо за което никога не съжалява, а напротив - гордее се.

Легендарната Марлене Дитрих със съпруга си Рудолф Зибер и тяхната дъщеря

През 1921 г. изящната млада жена се записва в театралната школа на известния берлински театрален режисьор и импресарио Макс Райнхарт. Още на следващата година тя започва да се изявява като кабаретна актриса - курсът по пеене във Ваймар явно е бил от полза, забелязана е от известен филмов режисьор и през 1922 г. получава първата си епизодична роля. После е поканена да играе в лентата “Любовна трагедия” и на снимачната площадка се влюбва в помощник-режисьора Рудолф Зибер. Женят се през 1923 г., година по-късно се пръква на бял свят единственото дете на великата актриса - дъщеричката Мария Елизабет, а няколко месеца след раждането ѝ, според собствените ѝ признания, Марлене спира да прави секс с мъжа си. Но не защото докато тя е била бременна, той е свалил прочута балерина, а защото тя осъзнава, че брачните окови в смисъл съпружеска вярност не са за нея. Животът ѝ предлага всеки ден интересни журналисти, режисьори и актьори, с които тя може да си живее славно и го прави без да се развежда, като остава омъжена за Рудолф Зибер до смъртта му през 1976 г.

В “Синият ангел”

Междувременно в края на двайсетте години актрисата се изявява успешно в главните роли на няколко постановки на комедии на Уилям Шекспир и Бърнард Шоу, като става любимка на специализираната критика. Именно на театралната сцена я забелязва най-котираният по онова време в Германия режисьор Йозеф Фон Щернберг, който ѝ поверява ролята на кабаретната актриса Лола Лола в лентата си “Синият ангел”. Годината е 1930-та, Марлене грейва ярко като кинозвезда, а изпълняваната от нея във филма песен “Аз съм направена за любов от главата до петите” става един от първите световни хитове. Фон Щернберг, за когото тя ще остане няколко години Муза и в леглото, и на снимачната площадка, като той ще ѝ поверява още по-славни роли, превръщайки я в мит, после ще я отведе в Америка и ще я направи най-скъпо платената звезда на Холивуд, казва за нея в ония години: “След Лола-Лола, Марлене се извиси в перфектния образ на фаталната жена: мистериозна и неукротима, изваяна от светлина, в нереалния облак от цигарен дим. Бихме я последвали до края на света... След нея, най-сериозните и достойни хора, ставаха малки деца.” “С нейния дълбок, меланхоличен поглед - обяснява още Фон Щернберг - с дългите ѝ три сантиметра мигли, с мекия венец на косата ѝ, класическите ѝ черти, мистичното ѝ излъчване и нейното тяло на пантера, тя не би могла да влезе в църква, без веднага да внесе смут в проповедта на свещеника!”.

Марлене и Жан Габен

Съвсем в реда на нещата е след “Синият ангел” списъкът с любовници на Марлене тепърва да се попълва с имена от “каймака” на ХХ-ти век и мъжки, и женски, от славни, по-славни. Вещите в креватните дела на звездите репортери пък твърдят, че през деветдесетте си години на земята и по-точно през първите седемдесет от тях, секс-богинята е имала официални връзки със 103-ма любовници. Като всички те са били прочути, поне на нейното професионално и социално равнище в дадения момент, като най-именитите от тях могат да бъдат разделени на четири групи - кинозвезди, световно известни писатели, музикални идоли и държавни глави. В челото на първата група е легендата на американското кино Гари Купър, с когото през 1931 г. Марлене играе пак кабаретна певица в култовата лента “Мороко”. Веднага го забива, сякаш напук на режисьора - нейно гадже и ментор Йозеф Фон Щернберг, с когото обаче остават завинаги приятели, докато извисилият я на холивудския звезден небосклон Гари е зарязан бързо, бързо. Интересен факт е, че той е единственият ѝ любовник сред актьорите, който е на нейните години, докато всичките нейни останали сценични тръпки са предпочитани от Марлене доста по-млади. Така например следващата ѝ свалка Отвъд Океана - “срамежливият” ас на Холивуд Джеймс Стюарт, е със седем години по-малък, “мачото” на филмовата Мека Джон Уейн - с шест години, секс-символът Ерол Флин - с осем години, а “интелектуалецът” на Холивуд от руски произход Юл Бринър - с цели 19 години! Виж, само с три години по-млад от Марлене е голямата по собствените ѝ думи любов на нейния живот - асът на френското кино Жан Габен. С него тя живее от 1941 до 1946 г., подслонява го в дома си в Лос Анджелис, после го посещава в Алжир, докато той воюва срещу нацистите. Успява дори да го разведе, но накрая изхвърля и него като употребена носна кърпичка, причинявайки му дълбока депресия.

С Хемингуей

Доколкото до гениите на литературата в леглото ѝ, то преброените от жълтите хроникьори са трима. Първият е великият американски белетрист Ърнест Хемингуей, с когото се запознават през 1934 г. на презокеански лайнер на път за Америка. Изглежда сексът е изконсумиран набързо още на кораба след някоя и друга бутилка шампанско, като след това любовта им продължава цели 30 години в нещо като платонически роман с плътско общуване “между една и друга глава”. През тези три десетилетия Ърнест ѝ пише понякога възторжени, понякога направо обидни, но винаги любовни писма. Другата литературна тръпка на Марлене е прочутият немски белетрист Ерих Мария Ремарк, който преди да се запознае с нея вече се е сдобил със световна слава благодарение на романа си “На Западния фронт нищо ново”. Срещат се през 1937 г., влюбват се и остават заедно три години, като през последната от тях Марлене правела непрекъснато опити да го зареже, но все не успявала, тъй като го жалела. А той пък покрай нея дори забравил да пише друго освен любовни писма и чак когато в края на краищата се разделили, се родил вторият му велик роман “Триумфалната арка”. В него според литературните критици ако бъдат заменени имената на главните герои - Равик с Ерих Мария и Джоан Маду с Марлене, ще бъде научено всичко за любовта на двамата през трите им години във френската столица. Последен в списъка на литературните светила, които са огрявали Марлене, е френският поет Жак Превер, но връзката им изглежда е мимолетна и тя никога не е споменавала за нея, както например за любовта си с Хемингуей и Ремарк.

С Ерих Мария Ремарк

В края на четиридесетте години обаче актьорската кариера на секс-богинята забуксува, но тя намира поле за изява благодарение на певческия си талант. Започва да изнася концерти по цял свят, при това със завиден успех и от този период са нейните авантюри със звезди на естрадата като Франк Синатра, с “бащата” на рокендрола Алън Фрийд, но по-трайна е връзката ѝ с обявения в началото на шейсетте години за нейно последно гадже млад и надежден композитор, бъдещата легенда на музиката Бърт Бакарах. Прелитайки като вълшебна пеперуда от един на друг интелектуален или артистичен цвят, Марлене на няколоко пъти каца и на венчелистчетата на световно известен политик и държавник. Най-одумвана е връзката ѝ с шестнайсет години по-младия от нея президент на Съединените щати Джон Кенеди, който според собствените му изцепки винаги я приемал в покоите си “за закуска”, ама “вечерял” с непълнолетната стажантка в Белиа дом Мими Алфорд.

По това кой с кого е закусвал може да се спори, защото Марлене “забива” Джон и то пред поне пред стотина свидетели, но както и да е. Другият спряган за неин любовник държавен глава, та било то и за кратко, е шахиншахът на Иран Мохамед Реза Пахлави, с когото се засичат в нюйоркски ресторант. А Франция сякаш не иска да си признае, че на ласките ѝ не е устоял митичният президент на страната Шарл Дьо Гол, както не желае и да приеме, че падащата си и по еднополовата любов Марлене е топлила в леглото легендарната парижка певица и нейна приятелка Едит Пиаф. Иначе Отвъд океана са обществена тайна креватният ѝ удар със свалката на холивудската звезда и нейна конкурентка Грета Гарбо, която Марлене зарязва най-безцеремонно, сякаш за да я накаже, веднага след като я прелъстява. За най-романтична “Сафо-забежка” на секс-богинята пък се смята продължилата години, на приливи и отливи, нейна любов с приютената от Холивуд прелестна мексиканска кинозвезда Долорес Дел Рио.

Звездата при войниците по време на Втората световна война

Познат е фактът, че през последните десетина години от живота си Марлене Дитрих не показва носа си от нейния парижки апартамент. Казват, че го правела с цел милионите ѝ почитатели да я запомнят по-млада и прилична на вид, а не като изкорубена от времето бабушкера. Според репортери - черногледци обаче след 1975 г. великата актриса не излизала пред хора, защото се била превърнала в пропаднала алкохоличка, която дори не можела да се вдигне от леглото. Съдба, но когато умира през 1992 г. артистичният свят се сбогува с Марлене Дитрих така, сякаш се разделя не със секс-богиня, а с въплъщението на най-хубавите години от историята си.