Ускоряването на инфлацията е нормален икономически процес в условията на възстановяваща се икономика. Пандемията от коронавирус обаче допълнително разтвори ножицата между доходите на отделните групи от хора, като при по-нискодоходните групи ударът от покачването на цените е много силен. Мнението изрази пред БНР Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. По думите на експерта енергоносителите не са единственият фактор, който води до инфлация.

Поскъпването на природния газ  

В момента цената на природния газ е скъпа заради геополитически фактори и поведението на Русия, категоричен е Мартин Владимиров. Естествено, по-скъпото синьо гориво се отразява в поскъпване на производството в цели индустрии. Особено в зимния сезон веднага ще го усетим по цените на парното, категоричен е експертът. Обикновено между 12 и 13 % от разходите на домакинство са пряко за енергоносители, но през зимата нарастват. Ако към тях прибавим разходите за храна и дрехи, можем да установим накъде са насочени близо 2/3 от разходите на домакинствата. 

Винаги, когато има поскъпване на горивата, се вдига и цената на хляба, припомни Владимиров, според когото не е изключено да има и спекулативен елемент. Експертът припомни, че реколтата на зърнени култури е много добра. Освен това, при потреблението на тестени изделия не е имало толкова сериозен спад, колкото при туристическите услуги по време на ограничителните мерки заради пандемията.  

Според Владимиров не инфлацията трябва да се бори с макроикономически мерки, а дългосрочно да се търси решение с ниските доходи на определени групи от хора.

По време на пандемията в по-големите градове част от населението дори натрупа повече спестявания, но при други хора (работещите бедни) доходите силно намаляха.  

Популизмът – вече и икономически проблем  

Преодоляването на бедността и намаляването на разслоението в обществото по доходен критерий изисква дългосрочни мерки, които при настоящата политическа ситуация е трудно да очакваме, смята експертът. По думите му бедността не единственият проблем, който се използва за популистки послания. 

Владимиров даде пример с посещението на министрите Кирил Петков и Асен Василев в Маришкия басейн. „Ако си мислим, че на 31 декември 2024-та година ще измислим решение на проблема, това няма да стане“, категоричен е Владимиров, според когото трябва да се работи по преквалификацията на заетите във въглищното производство. Това обаче е дългосрочен процес, който изисква и политическа воля, категоричен е енергийният експерт. Той допълни, че ако не се намери решение сега, правителството, което ще се наложи да затвори производството, също ще понесе тежка политическа цена.