Мартин Камбуров - Майсторът на гола

Головата са солта на футбола, а играчът, който ги вкарва, винаги получава повече признание от останалите, които вършат черната работа зад гърба му. Дори когато голмайсторът не прави нищо друго, освен да дебне своя шанс пред вратата на противника. Но и този живот не е весел - Гари Линекер казва, че нападателят във футбола тича най-вече напразно, а болката от ритниците на защитниците винаги е по-често явление от радостта след головете...

Тъкмо като голова хиена остана в паметта на българския футбол Петър Жеков. За най-велики в играта на роден терен се сочат Георги Аспарухов-Гунди, Христо Стоичков, Димитър Бербатов, но никой от тях не беше вкарвал толкова много попадения по българските терени, както от Жеков. Неговите 253 точни удара с екипите на “Химик” (Димитровград), “Берое” и ЦСКА останаха ненадминати в продължение на 46 години и му донесоха няколко международни отличия - “Златната обувка” през 1969-а, “Сребърната” на следващата година и “Бронзова” през 1973-а. А рекордът от 36 гола остана неподобрен чак до 1990-а (Наско Сираков го изравнява през 1987-а), когато Стоичков вкара 38, за да вземе на свой ред най-голямото отличие сред голмайсторите в Европа (Георги Славков пък е вторият българин със “Златна обувка” през (1981-а). И все пак през всичките тези десетилетия Жеков остана голмайстор №1 на българския футбол заради завидното си постоянство - в продължение на десет поредни сезона вкарва по над 15 гола в първенството.

Но в спорта нищо не е вечно, а на следващите поколения е писано да чупят рекордите на предишните. А в полза на наследниците работи и фактът, че са наясно срещу какво постижение се изправят. Може би ако знаеше, че ще види рекорда си подобрен, Жеков щеше да намери сили за още голове. Сигурно тъкмо затова сега на стари години се опита да “вкара” още няколко с твърдението, че негови попадения останали извън официалната статистика. Но независимо от това рекордът вече е в други ръце. А Мартин Камбуров има с какво да го заслужи. Освен задължителния голов нюх, основният коз на снайпериста от Свиленград е спортното дълголетие - феномен на новото време в спорта. Вече не е такова чудо футболист да играе до 40 като преди няколко десетилетия, но си остава подвиг, тъй като противниковите защитници са все по-добре подготвени.

Докато Жеков вкара попаденията си в 333 мача в рамките на 13 години, на Камбуров му бяха необходими 447 срещи от дебюта му в края на миналия век. Но той има друго “оправдание” - част от кариерата си е прекарал зад граница - в саудитския “Ал Ахли” и китайския “Далиен”. Същото важи и за други големи голмайстори на родния футбол като Сираков и Стоичков, които със сигурност щяха да имат значително по-голям брой попадения, ако бяха играли само у нас.

Друга особеност на кариерата на Камбуров е, че той почти не е играл в родните грандове. Има два престоя в ЦСКА с общо 3 гола, а в последните години вкара още 9 за новия клуб ЦСКА 1948, който има претенции към “армейската” идентичност. Но бележи огромната част от головете си за други отбори - “Локомотив” (Пловдив) - 145, “Берое” - 55, и “Локомотив” (София) - 34, а освен това има 5 за “Спартак” (Плевен) и 3 за “Ботев” (Пловдив).

Последните са причина да е добре приет навсякъде в Пловдив, тъй като е бил част и от двата местни гранда, а точно от “Ботев” тръгна към големия футбол, въпреки че приносът му към “железничарите” и неизмеримо по-голям. Не е такова положението в София - голмайсторът няма как да мине за “червена” легенда, тъй като е бил епизодично на “Българска армия”, но е истински кошмар за “Левски”. Той е играчът с най-много голове във вратата на един определен отбор, а това са тъкмо “сините”. 22 от головете му за първенство са в тяхната врата, а има и още 3 гола срещу “Левски” за Купата на България. Така той и по този показател изпревари Жеков, който има 24 попадения в “синята” врата.

Най-големият успех на Камбуров остава шампионската титла с “Локомотив” (Пловдив) от 2004-а. По ирония на съдбата обаче най-големият голмайстор на родния елит няма нито един гол за националния отбор, в който е викан едва 15 пъти. В пика на кариерата му конкуренция са звезди като Димитър Бербатов и Валери Божинов, а после селекционерите предпочитат да разчитат на по-млади играчи с поглед към бъдещето. Как се разви националният отбор през последното десетилетие вече е известно, но няма как историята да бъде върната назад. Самият Камбуров пък след завръщането си от гурбетите се превърна в постоянна величина в първенството и продължи да показва на младите си колеги как се “сипва сол” във футбола. За да се стигне до 55-ата минута на мача на “Берое” с “Царско село”, когато той вкара единствения гол в мача, но 254-и на сметката си в елита. И сега вече рекордът е на разположение на следващия голям голмайстор по родните терени...

 

Може да играе още 3-4 години

Браво на момчето! И още 100 гола ако може да вкара - не ми пука. Той играе на 40 години, а мен ме освободиха на 30. Ако ме бяха оставили като него да играя до 40, нямаше да имам стигане само след още 2-3 години. Чух изказването на Камбуров, че съм му служел за вдъхновение. Браво! Така трябва. Нека да продължи да вкарва. Аз отдавна му пожелах да ме задмине. С физиката е добре, може да играе още 3-4 години, ако иска.

Петър Жеков, автор на 253 гола в “А” група

 

Чакането му донесе напрежение

Поздравяваме Мартин за всичко, което направи. Той си беше поставил лична цел и я постигна. Върху него имаше сериозно напрежение заради това, че чака рекордния гол. Колкото и да е опитен, това води до затормозяване. Няма как да не му се отразява. А той е един от хората, които трябва да завършват атаките в нашия отбор.

Петър Колев, треньор на “Берое”

 

Даде пари от джоба си, за да спаси любимия отбор

Много се радвам, че точно Камбуров подобри близо 50-годишния рекорд на някогашния ми съотборник в националния отбор Петър Жеков. Горд съм, че 145 гола от рекорда са вдигали на крака феновете на любимия ни “Локомотив” (Пловдив)... Той е показал, че може да се бори за трудни каузи като онази, когато спасявахме “Локомотив” през 2014 и 2015 г. На стадиона бяхме само той, Христо Колев, Наско Узунов и аз. За да спаси любимия отбор, той даде пари от своя джоб, а после разбра, че няма ненаказано добро.

Христо Бонев

Иска и рекорд по мачове

Мартин Камбуров преследваше с голямо упорство рекорда по голове в българското първенство, а това го доведе на прага на още едно върхово постижение. С упоритостта си да играе редовно до 40-годишна възраст нападателят вече има 447 мача в “А” група и Първа лига и е само на 14 зад Георги Илиев, който спря с футбола преди няколко години. По ирония на съдбата двамата са бивши съотборници от шампионския тим на “Локомотив” (Пд) от 2004-а, а бившият халф в момента е помощник-треньор на “черно-белите”. Друг любопитен момент е, че всичките петима на първите места, сред които са още Марин Бакалов, Динко Дерменджиев и Виден Апостолов, са легенди на пловдивския футбол.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ