Без Георги Китов щяхме да знаем малко за изчезналия народ

Изненадите за посетителите не свършват

Преди няколко дни тържествено бе открит Археологическият комплекс, изграден край Казанлък по европейския проект „Света на траките“. Той е първи по рода си в страната, а целта е чрез най-съвременни технически средства да се представи тракийската култура и изкуство по най-достъпен за хората начин. За тези, които още не са чули ще отбележа, че комплексът се намира до град Шипка, а в непосредствена близост са откритите от археолога Георги Китов тракийски гробници в могилите „Грифони“, „Хелвеция“, „Голяма Косматка“, „Шушманец“ и др. Благодарение на усилията на Община Казанлък и с европейски средства през последните години всички те са реставрирани и експонирани.

В новия комплекс има централна сграда, където туристите се срещат с прецизно изработените восъчни фигури на тракийски цар, царица, виночерпец и воин, пресъздадени буквално по известната сцена в стенописите на прочутата Казанлъшка гробница. Там посетителите внезапно се озовават в тронната зала на двореца в столицата на тракийското Одриско царство Севтополис, а самият той е пресъздаден в макет 1:10 в двора на комплекса. По този начин най-сетне се намери начин да бъде показан пред света блясъка на този античен град, чийто руини лежат на дъното на близкия язовир „Копринка“.

Но с това изненадите за посетителите не свършват. На входа ги посреща холограмен екскурзовод, който е самият дошъл от хилядолетията тракийски цар, разказващ историята на своя изчезнал народ. Чрез триизмерната виртуална реалност в дигиталните очила човек узнава непознати факти за тракийската култура, начин на живот, пренася се от тронната зала на владетеля Севт III към ритуалите на жреците и сраженията на воини от фреските на Казанлъшката гробница. А любителите на историята могат да влязат в работилници за керамика и бижута, както и да си вземат оригинални сувенири. За уморените от преживявания и пътешествия във времето в археологическия комплекс има ресторант с винарна, пет къщи за гости и кафе, където могат да отдъхнат. И да си спомнят за големия Георги Китов, без когото този комплекс нямаше да съществува.

Приживе той разкри много тракийски гробници на различни места в българските земи. Сърцето му обаче остана край Казанлък в обширната котловина, която той самият нарече „Долина на тракийските царе” по аналогия с „Долината на фараоните“ в Египет. И наистина е невероятна концентрацията на надгробни могили, които са над 1500. В тях са положени владетели и високопоставени люде от Одриското царство, чиито разцвет е през последните векове на старата ера.

Шедьовър сред тези гробници безспорно е прочутата Казанлъшка гробница от втората половина на ІІІ в. пр. Хр., която е открита случайно през 1944 г., а днес със своите уникални фрески е в листата на Световното наследство на ЮНЕСКО. Преди настъпването на ерата на Георги Китов, през 50-80-те години край Казанлък вече са разкопани няколко гробни съоръжения при Мъглиж, Тулово, Дъбово, Тъжа и др. Но нищо не може да се сравни с резултатите на водената от него експедиция ТЕМП, работила край Казанлък от 1992 до 2006 г. В резултат на направените през тези години разкопки са проучени около 200 тракийски могили, разкрити са 15 гробници, 3 зидани гроба и много богати погребения.

Сред тях блести гробницата в могилата „Голямата Косматка”, която Китов разкри през 2004 г. Неограбените гробници в нашата практика са голяма рядкост и затова екипът изпада във възторг, когато, прониквайки във вътрешността, вижда пръснати върху погребалното ложе и каменния под десетки изделия от злато и сребро. Това са погребален венец с дъбови листа, съдове за пиене на вино (киликс и фиала), различни апликации, тоалетно сандъче във форма на мида. Там е и въоръжението на погребания – бронзов шлем с инкрустиран със сребро надпис, бронзови наколенници с женски образи и меч в орнаментирана със злато ножница.

Китов триумфира с откритата златна фиала.

Еуфорията се подсилва от разчитането на надписите, врязани върху оръжието и съдовете. Там е изписано името на цар Севт III – основателят на столицата Севтополис. А пред гробницата е открита изваяната от най-добрите древногръцки скулптори бронзова глава на самия Севт ІІІ. Това доказа гениалната хипотеза на Китов, че гробниците в „Долината на тракийските царе” са били своеобразни храмове, които са били използвани цели столетия.

Аз обаче винаги започвам обиколката си из „Долината на тракийските царе” от гробницата в могилата „Оструша”. Залисани по атрактивния комплекс, който бе открит преди дни, пропускаме, че в този европейски проект влезе и консервацията и реставрацията на този невероятен паметник, който единствен не беше завършен от Община Казанлък поради сложността на реализацията. Но днес без никакво съмнение могилата „Оструша“ е експонирана по най-добрия начин.

Прекрасният женски образ от гробницата в могилата „Оструша“.

Съоръжението е построено в първата половина на ІV в. пр. Хр. То е уникално и представлява комплекс от пет правоъгълни и едно кръгло помещение. Изградено е от отлично издялани каменни блокове, здраво захванати с железни и залети с олово скоби. Много интересна е гробната камера, издялана във формата на античен храм от каменен монолит с тегло от 60 тона. При разкопките Китов намира скелет на ритуално убит кон, красиви керамични съдове, оръжия, сребърна кана, сребърни апликации от конска амуниция, монети на македонския цар Филип ІІ.

Забележителна е вътрешността на гробната камера, където се намира украсеното с пластична орнаментация и парапети каменно ложе. А над него е невероятният таван, имитиращ дървен гредоред. Той е разделен на правоъгълни и триъгълни полета, а в центъра е изваяно изображение на слънце. В полетата са изпълнени прекрасни живописни сцени от живота на тракийската аристокрация, портрети на мъже и жени, пасторални композиции. За съжаление в раннохристиянския период по-голямата част от тях са силно унищожени. По чудо се е запазил прекрасният портрет на млада жена, който е сред любимите ми антични изображения. Някои предполагат, че християните са видели в него образа на Богородица и са го запазили.

Китов направи още много открития в „Долината на тракийските царе”. Снимката му с намерената в могилата „Светицата” златна фиала с човешки образ обиколи мълниеносно света. Според археолога тракийският цар първо отпивал свещено вино от изработения от 23-каратово злато и тежък 672.5 г. съд, а после го слагал на лицето си като маска, вдъхвайки страхопочитание у поданиците си.