ЦИК този път опроверга скептиците, които твърдяха, че чиновници ще провалят за пореден път машинното гласуване. Машинно гласуване все пак ще има. Обявена е вече обществена поръчка. Ясно е, че са необходими 9 600 устройства, които трябва да се доставят до 10 февруари и че таванът на парите, които ще бъдат дадени от бюджета, е 36 млн. лв. Записано е и че неустойката при провал на спечелилия кандидат е 150% над договорената цена.

Дотук с яснотата. Въпросите със сигурност са много повече от отговорите които имаме.

Никой не знае къде ще се съхраняват въпросните 9600 устройства. Също толкова неизвестни има и около това, че софтуерът ще е настроен за парламентарните избори. В условията на поръчката не се предвижда поръчка за следващ вот. А това означава, че още за президентските избори, които са седем месеца след парламентарните, ще трябва да се дадат едни допълнителни пари, за да се смени софтуерът. Т. е. още няколко милиона лева.

Има и още една подробност. Съществена при това- протоколът, който излиза от машините обичайно на парламентарни избори, е около два метра с по около 200-250 позиции. Малцина са членовете на избирателни комисии по места, които могат да го четат. Независимо от това обаче те ще трябва да нанесат резултатите от него върху протокола, който ще изпратят в РИК или в ЦИК. В крайна сметка машинното гласуване се трансформира в ръчно нанасяне и пресмятане. И грешки. Грешки като досегашните, а и по-големи. Тогава защо хвърляме пари на вятъра ще трябва да кажат онези, които приеха такива правила - депутатите.