Актрисата Меглена Караламбова получава почетен “Аскеер” за 2022 година. Призът ще ѝ бъде връчен на церемонията в театър “Българска армия”, по традиция на 24 май. 78-годишната актриса, която сама се определя като войник на театъра, му отдава повече от пет десетилетия и е сред емблемите на “Армията”.

Наградите “Аскеер” са най-старите и единствени по рода си театрални награди у нас, които се дават “от артисти за артисти”. Тази година обект на внимание са над 90 представления, реализирани от 1 май 2021 г. до 30 април 2022 г. През 30-годишната си история фондация “А‘Аскеер” разглежда и оценява стотици творци и спектакли. Статуетката на воина с падащата каска е дело на Георги Чапкънов - Чапа.

Преди дни беше обявено, че наградата за Цялостен принос към театъра тази година отива при Цветана Манева, а сега и Меглена Караламбова ще добави почетен “Аскеер” към множеството си награди, с които е отличавана през годините.

Завършва английска гимназия, а след това актьорско майсторство във ВИТИЗ. Там кандидатства тайно от баща си, но подкрепяна от майка си и веднага е приета. Именно ВИТИЗ се оказва големият ѝ шанс - попада в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, където са още Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Илия Добрев, Елена Райнова, Продан Нончев. По-късно техен учител става Методи Андонов, когото всички боготворят. “Отвори ни очите за света!”, винаги са повтаряли те през годините. Затова всички те се наричат вечните методианци. В групичката им са и още няколко души от другия клас на проф. Боян Дановски - Катя Паскалева, Руси Чанев, Марин Янев и Северина Тенева.

След три сезона във Варненския театър, от 1969 г. неизменно е в трупата на Театър “Българска армия”.

Във впечатляващата си кариера Караламбова партнира на най-големите актьори в театъра и киното, гастролира на сцените на различни столични и извън столични театри, участва в телевизионни постановки, дублира, превежда пиеси от английски. Тя е от онова поколение актьори, което продължава да пълни театралните зали и да предизвиква носталгия към доброто старо време, не толкова отдавна, но родило забележителни имена на българската сцена.

Театралният дебют на Меглена е във Варненския театър в ролята на Елисън от “Обърни се с гняв назад” от Дж. Озбърн. В Театър “Българска армия” изиграва десетки роли в български и чужди съвременни и класически пиеси. Още в началото ѝ съвсем изненадващо се оказва, че трябва да замести бременната Невена Симеонова - съпругата на Наум Шопов, в спектакъла “Трамвай Желание”.

Гостувала е на сцената на Народния театър “Иван Вазов”, Пловдивския и в Театър 199. Има много участия в киното, телевизията и радиото. Сред филмите ѝ са “Осмият”, “Онова нещо”, “Бяла магия”, френският “Изток - Запад” на Режи Варние с участието на Катрин Деньов, номиниран за “Оскар”.

Изиграла е десетки театрални роли, сред които: Офелия и Гертруда от “Хамлет” на Шекспир, Милкана от “Майстори” на Рачо Стоянов, Джудит от “Ученика на Дявола” от Шоу, Оливия от “Дванайста нощ” на Шекспир, Ева от “Г-н Пунтила и неговият слуга Мати” от Брехт, Таничка от “Чудо” на Иван Радоев, “А” от “Три високи жени” на Едуард Олби, за която през 1996 г. получава наградата на Съюза на артистите за най-добра женска роля. През 2013 г. министърът на културата тогава д-р Петър Стоянович ѝ връчва най-високото отличие на министерството - награда “Златен век” - звезда, както и почетна грамота за големия ѝ принос в развитието на българската култура. А през 2017 година получи и наградата “Аскеер” за главна женска роля.

С Деян Донков в “Обичам те, Бойдин”

Един от последните филми с участието на Меглена Караламбова беше представен на 23-тото издание на международния кинофестивал “София филм фест. В лентата “Обичам те, Бойдин” се събират актьори както от най-младите поколения, така и ембламатични имена като Меглена Караламбова и Иван Несторов. Там Меглена си партнира с Деян Донков -той е в главната роля на рекламиста Бойдин, участващ в протестите, залели улиците на София през лятото на 2013 г. Възрастните му близки са отчуждени, дъщеря му губи доверие в него, а кариерата му се проваля. Сюжетът е фокусиран върху взаимоотношенията на Бойдин с околния свят, както и с нелеката задача да пребори собствените си травми.