Обсебен от чувство за мисия, Мермерски споделя своето мнение и няма нужда от друго

С анализа на д-р Илиев “Труд” приключва темата “Шашмата тест Мермерски”.

Бащински съветваме колегите от “24 часа” да не вкарват читателите си в заблуждение с дописки за “велики откриватели” и “неизвестни” стихотворения на Вапцаров.

Да не прегори химикът емоционално от многото усилия и битки по пътя към славата

Мермерски баща и син не са просто изобретатели, те са и спасители на човечеството. Ни повече, ни по-малко: “Мой близък имаше paк на кpъвта. Пo главата мy cе издигна огpомно обpазyвание. Създаваш алкална cpеда над Рн 7, пpечиш на pазвитието на рака. За целта - 1 кг кapтофи и 3 пликa cода бикapбонат” и готово, препоръчва бащата проф. Мермерски. Лесно унищожава и рака на бенката-прополис и пак сода, има ги навсякъде. И пиелонефрит цери с шипки и мед, и херпес зостер не му се опира. Какви онколози, нефролози и невролози!

Непризнат гений, макар да е изнамерил елексир на щастието и друг на младостта. Ето наскоро и китайските лекари пренебрегнали предложението му да отлети за Ухан и набързо да изцери болните от COVID-19. Предложил им шишенце с препарат, унищожител на всякакви вируси и бактерии. Не го поканили, но бързо направили копие на шишенцето с тинктурата. И досега не са обявили, че изтребват всички зли микроби с неговия илач. С който и куп други болежки може да се церят - активна хрема с кашляне и кихане, екземи, влошен слух, проблеми със зъбите.

Пенкелер наричат сред народа някого, който разбира от всичко и се пъчи за способен за всяка работа. Пенкилер е по-точно. Някакво противоболково лекарство от 19 в. в САЩ, известно като painkiller. Любим на леля Поли от “Приключенията на Том Сойер”, почитателка на шарлатански лекове, студени, горещи и седящи вани, душове и потапяния. Том седял “скръбен като катафалка”, лелята му дала пенкилера, този “просто огън в течна форма” и го спасила от депресията. Обаче, уви, няма лекарство за всички болки, нито трепач на всички вируси.

Крушата не пада по-далеч от дънера. Синът е непризнат все още откривател не само във фармакологията и различните клинични дисциплини, но и в други области на приложната наука. В други времена такъв обсебен от чувство за мисия щеше да бъде на барикада със знаме в лявата ръка и револвер в дясната. Енергичен до пълна липса на умора, безкористен до едната бяла риза и с перчем по вятъра. Той споделя своето мнение и няма нужда от друго, взима се пределно насериозно, не понася несъгласие, нито шеги по свой адрес, дори и да са безобидни.

Сигурно е учен човек, доктор по химия, но не е голяма рядкост умен и образован човек да говори глупости в чужда нему област на познанието. Това прави като се е вкопчил в думата “терапия” и предлага на пазара продукти може би с нещо полезни, но далеч не във всичко, което с неистов стремеж за всеобщо признание е изписал за тях.

Той е автор на единствената в света енциклопедия, откривател и създател на първия уникален лифтинг и антиейджинг козметичен продукт в света. Никакви по-по, само най-най. Времето в много аспекти е такова - безогледно пазарно, суперменско, силиконско, продажно на всяка цена, в което всеки самозванец може да се представи за гениален. Но поне да е за известно време, май все още са запазени някакви граници. Странно е как един учен прилага разсъждения-призраци, като започва от заключението, за да му изкове нужните доказателства.

Представяният с основание за бог на високите технологии Стив Джобс освен млад милионер е бил обсебен от будизма, Индия и магически лечебни практики. Когато през 2003 г. основателят на “Епъл” заболява от почти винаги зловещия рак на панкреса, изненадани, лекарите му съобщават, че неговият случай подлежи на операция, но трябва да се действа веднага. Отказва, “лекува се” само с алтернативни източни методи, но очаквано салатата от глухарчета не го спасява.

В Китай традиционната медицина е изключително популярна, но тя се изучава едва след придобиването на съвременното медицинско образование. Има и знахари, правачи, билкари и баячи, но в по-затънтени краища. Където “гонят демони” и все пак донякъде помагат при липсата на квалифицирани медици. Техните средства и методи не се подценяват, напротив, най-внимателно се изучават, но в научни центрове от учени с различни специалности. Само че всеки си знае и стои на мястото.

“Труд” не е клеветил Йонко Мермерски, а е привлякъл учени от най-висока класа в съответната област с известност далеч извън България за коментари на неговия шумно рекламиран “бърз тест за установяване на COVID-19”. Акад. Ангел Гълъбов кратко и ясно обяснява: няма как да служи за употреба преди появата на пневмония. И проф. Енчо Савов твърди, че диагностика по този начин е немислима. Проф. Златко Кълвачев иска нещо научно да му се покаже, а не разкази от телевизията.

Младият Мермерски пък ги гълчи. Коментарите им били неуместни, некоректни, изказали се неподготвени, били безпомощни пионки. Привиква ги да им отваря очите за респираторните патогени, професионалната медицина и въглеродния диоксид. На суперспециалисти, десетилетия носили през врата слушалки и работили в научни центрове, а той дори не е медик! Какви академици, професори, вирусолози, епидемиолози! Много нагла изцепка. Като че ли са му забранили да си рекламира изделието или да си го дари, където решат, че им е потребно.

“24 часа” твърди, че не е адвокат и рекламен агент на химика Мермерски, но направи точно това, но нескопосно и с обратен ефект. Идеята на Мермерски не е работеща, недостатъкът от тестове не е аргумент за обратното. Твърдят го компетентни учени и професионалисти, а не “Труд”, който ги е привлякъл за становище. Да бяха извадили подходящи опоненти срещу тези, които клеймят като “капацитети, експлоатиращи масовото невежество”. Поне един просто лекар със специализация по микробиология или епидемиология и с противното мнение. Химик поне.

“Железният от прополиса” Мермерски има важен недостатък, за да участва в този спор - не мисли като лекар. Започвайки от трети, студентът по медицина четири курса усвоява диференциално-диагностичното мислене. В реалната практика при леглото на болния се започва с работна диагноза и диференциално-диагностичен план. Най-различни изследвания и консултации, спорове и накрая до 15% от окончателните диагнози се оказват неточни. Случва се понякога да се изяснят чак на аутопсионната маса. Не става ясно от пръв поглед или с един тест.

Когато разумът се опитва да надхвърли опита, неизбежно изпада в илюзии, предупреждава Кант. Медицината е преди всичко професия, има в нея и търговия, но трябва да е едва накрая. Най-трудното за лекаря е, че се учи от грешките си, а тях обикновено допуска върху живи хора.

Никой доктор не е прав през цялата си кариера, всеки практикуващ си го знае. Само на някои извън или покрай професията всичко им светва на мига и отдалеч. Йонко Мермерски може да е сила в химия­та, може да е отличен преводач, щом е превеждал на срещата Тръмп-Борисов, но тук е навлязъл в непозната гора. Ако е решен да си дари продукта, да го уреди в министерството на здравеопазването, отгоре вероятно са силно впечатлени от преводаческото му постижение.

Неудържимият му хъс все пак поражда една тревога. Да не вземе да прегори емоционално от многото усилия и битки по пътя към славата в разните науки и бизнеси. Бърнаут синдромът* не е шега, само с прополис, ружа и шипки не се цери.

*Бърнаут синдромът, още синдром на психическото изчерпване, е повече състояние, отколкото диагноза. Често е следствие от хъса на хора, устремени да са победители на всяка цена, да са първи във всичко. Много сходно със състоянието на хроничен стрес - в кръвта се изливат същите стресови хормони със същите последствия за здравето. В разгърнат вариант се изразява в неудовлетвореност, ядна раздразнителност, понякога агресивност, последвани от апатия, безразличие.