Анжела Димчева – литературен критик и автор на в. „Труд” – работеше през последните 5 години върху една непозната за новите поколения тема: Международните писателски срещи в София (1977 – 1986). Неоценимо съдействие й оказваше класикът Любомир Левчев – вдъхновител и организатор на тези форуми. Благодарение на неговия изключително богат архив, на личните му спомени и контакти със световноизвестни писатели, авторката – докторант в УниБИТ, успя да реконструира хронологично не само случилото се като официален дискурс на тези световни конгресно-фестивални прояви, но и да ситуира посланията и резултатността им във времето в полето на аксиологията.

На 28 юли 2020 г. в сградата на УниБИТ се състоя публичната защита на дисертацията на Анжела Димчева със заглавие „Аксиология на общуването, систематичност и контрасти на общокултурните взаимодействия в контекста на международните писателски форуми в България през ХХ и ХХІ век”.  Специално послание до д-р Димчева изпрати живият класик на родната култура акад. Антон Дончев, което беше прочетено от проф. д.н. Стоян Денчев – председател на научното жури.

Основният принос в разработката визира оценяването на случилото се през 70-те и 80-те години като първа по рода си проява чрез езика на литературата да се преодолее конфронтацията от двете страни на Желязната завеса. От момента на конституирането на Софийските писателски срещи като знаков политически сигнал към съвестта на управляващите се появява понятието „културна дипломация“. Днес това е основен термин за алтернативни практики в посока на толерантност между народите и антимилитаристична политика. Издирените и систематизирани фактологични и документални единици (архиви, мемоари, снимков материал) обосновават свързаността на Международните писателски срещи с последвалите ги историко-социални промени в края на 80-те години на 20 в. Много преди Горбачовата перестройка в София се говори за свобода на словото и алтернативен канон.

Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на писатели от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания на Софийските срещи. В хода на ежедневния творчески обмен е очертан интертекстуалният характер на общуването и взаимното влияние на литературите чрез преводната продукция. В дисертацията е разгледана перспективата Международните писателски срещи в София да бъдат припознати и утвърдени като иновативна форма на нематериално културно наследство, принос на България към богатството на мултикултурна Европа на прага на 21 век.
Екипът от учени, който оцени труда на Анжела Димчева, включваше още: проф. д-р Мариела Модева, проф. д-р Мюмюн Тахиров – ръководители на докторанта, и рецензентите проф. д.н. Любомир Стойков, проф. д.н. Ивайло Христов, проф. д-р Иво Панов. На събитието присъстваха учени и писатели, сред които бяха: проф. д.н. Ирена Петева – ректор на УниБИТ, проф. д.п.н Александра Куманова, доц. д-р Тереза Тренчева, д-р Владимир Левчев, Марта Левчева, д-р Поли Муканова, Юлия Малинова, д-р Христо Христов, д-р Райна Дамяни, Марина Драгомирецкая, писателите Екатерина Томова, Стефчо Стойков, Мая Панайотова, Красимира Русинова и др.
Както препоръча проф. д.н. Стоян Денчев, „дано този значим за културната ни памет труд бъде издаден скоро като монография”.