Международният наказателен съд и Путин

Обстоятелството, че САЩ, Русия и Китай не го признава юрисдикцията на МНС, е ирелевантно за неговата легитимност

България е една от първите 60 държави, ратифицирали статута

На 15 март 2002 г. в 39-ото НС ратифицирахме с почти пълно единодушие – 131  „за", “против” няма, „въздържали се“ 4 - Римския статут на Международния наказателен съд (МНС). Така България стана една от първите 60 държави, ратифицирали Статута, което позволи влизането му в сила на 1 юли 2002 г. Беше изминат дълъг път от приемането му от дипломатическата конференция на пълномощните представители на ООН през 1998 г. И още по-дълъг, ако отчетем десетилетната полемика в международните и академични среди за необходимостта от международно наказателно правосъдие и за пропорциите му спрямо суверенитета на националната държава.

Учредяването на МНС е голямо европейско достижение, въпреки сериозните резерви на някои от суперсилите, като например администрацията на американския президент Джордж Буш, която в онзи период беше предприела спорни и дори извънправни методи и действия в борбата с тероризма. Бяха пресни раните от атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 г.

Прочее, за някои от тези извънправни методи и действия, като т.нар. „тайни затвори" на ЦРУ, където са прилагани „разширени техники за разпит", т.е. изтезания, в последствие беше постановено осъдително решение от Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу Полша, която беше съдействала за разполагането на такъв „обект" на своя територия (делото Al-Nashiri v. Poland). Този контекст трябва да се припомня, за да бъде ясно, че МНС е предимно европейска, а не американска инициатива. Юрисдикцията на МНС е призната от 123 държави, а обстоятелството, че САЩ, Русия и Китай не го признават, е ирелевантно за неговата легитимност.

МНС е независим орган, който работи във взаимодействие с ООН и има допълваща компетенция към съдебните системи на учредилите го държави. Американският професор Бенджамин Шиф, който е един от значимите изследователи на тази материя, основателно акцентира върху големия пробив на държавите, създали МНС - приемането на нюрнбергските принципи, че индивидите, а не само държавите, могат да носят отговорност пред международна юрисдикция; че висшестоящите ръководители носят отговорност за деянията на ръководените от тях и обратно – нисшестоящите не могат да оправдават престъпленията си с това, че са изпълнявали заповеди.

Заповедта за арест на Владимир Путин по обвинение за незаконни депортации на деца от окупираните територии на Украйна отприщи обичайната лавина от „експертиза" в социалните мрежи, която с присъщата на всяко невежество категоричност обяви, че МНС нямал правомощия. От Кремъл пък обявиха, че актът на МНС бил „нищожен". Това е обяснима защитна реакция – в крайна сметка нито нацистките военнопрестъпници са признавали юрисдикцията на нюрнбергските трибунали, нито Милошевич признаваше юрисдикцията на ad hoc трибунала за бивша Югославия.

В случая заповедта за арест е напълно в компетенциите на МНС. Това е така, защото по силата на чл. 14 от Статута на МНС всяка държава, която го е ратифицирала и има данни за извършени престъпления, посочени в него, независимо къде са извършени, може да сезира прокурора при МНС.

Още през март миналата година 43 държави от целия свят, между които и България, сезираха по този ред прокурора при МНС. Освен това, съгласно чл. 12, ал. 2 от Статута на МНС, държава, която не го е ратифицирала, но смята, че на нейна територия са извършени престъпления от компетенциите на Съда, може да приеме неговата юрисдикция чрез декларация, подадена до секретаря. Украйна депозира две такива декларации, гласувани от украинския парламент, с които изрично се приема юрисдикцията на МНС за периода от 2013 г. насам. От гледище на тактиката на разследването прокурорът уместно е избрал да издаде такава заповед не във връзка с целия набор от разследвани военни престъпления, а засега само във връзка с едно от тях – незаконната депортация на хиляди деца. По това военно престъпление има достатъчно доказателства, които не са никак трудни за установяване.

Трябва да се знае, че далеч преди Втората световна война и до ден-днешен незаконната депортация на гражданско население, независимо от мотивите, е военно престъпление. И това е безспорно в международноправната доктрина и междудържавните отношения още от известната „клауза на Мартенс" в Хагската конвенция за законите и обичаите на сухоземната война от 1899 г., после - от Хагския правилник от 1907 г., където изрично са посочени допустимите действия на окупационната власт, от които е изключена депортацията (чл. 52). След това - от Нюрнбергската харта. В днешно време произтича от чл. 49 на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно закрилата на цивилните лица по време на война. Путин в ефир даде да се разбере, че депортациите на деца се извършват с негово знание и по негово разпореждане. Международната комисия за разследване на военни престъпления в Украйна, действаща с мандат на ООН и създадена с резолюция на Съвета по човешките права на ООН от 04.03.2022 г., оповести онзи ден доклад за военни престъпления, извършени от руските агресори. Освен случаите на изтезания на деца и принуждаването им да гледат как са изнасилвани и измъчвани техните родители, е установена и незаконна депортация на повече от 16 хиляди украински деца.

На махленското мислене в стил: „да, ама американците не признаха  разследването на МНС за депортации в Афганистан", трябва да бъде обяснено, че следствието по този случай си тече и ще завърши, независимо от позицията на САЩ. Така ще бъде и с военните престъпления, в които е обвинен Путин и всички останали, които тепърва ще бъдат привличани към отговорност. Дали ще бъде арестуван на практика Путин е второстепенен въпрос. Най-вероятно това няма да стане, поне докато е на власт. По-важното е, че обвинението е унищожителен удар срещу авторитета на РФ и опитите й да играе значима международна роля. Огромното мнозинство от държавите няма да седне на една маса за разговори с лица, издирвани за военни престъпления.

Путин и всички останали, които получат обвинения от МНС, се превръщат в международни парии, в нещо като прокажени, които няма да бъдат допускани до територията на 123 държави, включително на форуми на международни организации, които са ситуирани в тези държави, под страх от задържане и предаване на МНС. Става дума за цяла Европа, за цяла Централна и Южна Америка, начело с Бразилия, Аржентина, Чили, Мексико, Венецуела и всички останали без Куба и Никарагуа, за почти цяла Африка, за мощни държави като Канада, Австралия, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия и пр. Сами разбирате, че една държава, която и да е тя, не е в състояние да играе авторитетна роля на международната арена, при положение че нейното държавно ръководство е подложено на толкова тежък остракизъм и наказателно преследване в глобален мащаб. Тяхното преодоляване не може да стане с налудничави ядрени заплахи, а само с незабавно прекратяване на войната, изтегляне от окупираните територии и наказване на военнопрестъпниците. Прочее, питам родните „миролюбци" – кога ще призовете Русия да спре войната?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи