В Концертната зала на Централния военен клуб в София беше открит ХVІІ Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка“. На 6 март повече от 150 писатели уважиха събитието, на което Почетен патрон е президентът Румен Радев.

Тържествен тон за началото даде звънкото гласче на първокласничката Радост, изпълнила стихотворението на Ран Босилек „Родна реч“.

В експозето си Елка Няголова – председател на „Славянска академия“ – очерта географската траектория на съпътстващи събития от 2007 до днес: освен 17 фестивала в България, асоциирани събития са се провели по няколко пъти в Сърбия, Хърватия, Чехия, Словакия, Полша, Русия и други държави.

„Тази година фестивалът се открива в София, но ще продължи до края на октомври в различни градове на България, като фокус във всеки град ще бъде един славянски език.

Днес фокусът е хърватският език. Защо започваме с него? Нашите два народа са избрани свише. Те са фактическите приемници и следовници на делото на светите братя Кирил и Методий. Хърватският народ е опазил глаголицата. Може би много от вас не зная, но в хърватските храмове отците са чели от светите книги на глаголица до началото на 19 в.!

Това е връзката с нас и ние им дължим своя поклон и сърце! Освен това хърватинът Йосиф Щросмаейр е този, който дава убежище на Константин и Димитър Миладинов, той финансира издаването на тяхната книга „Български народни песни“. Йосиф Щросмайер издържа будни български момчета да учат в Хърватския университет още преди Освобождението. Всяка година Българското посолство в Загреб полага венци пред неговия паметник. А ние сме дали кирилицата на света, на която днес пишат над 250 милиона жители – в този смисъл се изгражда образът на две страни-посестрими, които по еднакъв начин пазят паметта на Кирил и Методий“ – каза Елка Няголова.

С приветствие, подчертаващо братските исторически контакти между нашите два народа, се обърна Н. Пр. Ясна Огняновац – посланик на Хърватия в България: „Нашите отношения са изключително добри. Заедно с интензивните икономически връзки за мене е важно развитието на културните отношения. Затова представянето на тези две антологии е празник за нас и път за обновяване на сътрудничеството ни“.

Елка Няголова благодари на г-жа Ясна Огняновац и цитира думите на Весна Парун „Моят език е моето отечество“, подчертавайки, че фактическата територия, където се говорят славянски езици, е общност, защото се опира на езика.

Елка Няколова представи концепцията на двете антологии „Любовта – солта на живота“ (с корица и илюстрации от Стоимен Стоилов) и „Мама“ (корица и илюстрации от Христо Кралев). И двете луксозни издания са билингва: български/хърватски, с включени български и хърватски поети. Книгите са издадени с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна и Министерство на културата на Хърватия. Рециталът започна със стихотворението „Одисей“ на Ивайло Балабанов – неповторим изобразител на женската душа.

С поезия за Любовта, Мама и Отечеството се включиха поетите Надя Попова, Лалка Павлова, Ангелина Бакалова, Димитър Милов, Петранка Божкова, Ники Комедвенска, Станислава Пирчева-Ава, Светлин Симеонов, Лили Качова, Виктория Катранова, Боян Ангелов, Николай Шопов, Трендафил Василев, Йордан Пеев, Иван Есенски. Всеки един автор беше оригинално представен от Надя Попова – ко-водеща на събитието.

„Климатът и Любовта нямат нищо общо помежду си. Всички обичат Бога (както и да го наричат), обичат Отечеството си, родителите и децата си – и тези на екватора, и онези сред вечните ледове... И все пак защо дървото има четири сезона, а човекът – само два – Любов и Следлюбов?! Навярно, за да ни се покаже на нас, малките и слаби човеци, че всичко, което не е населено с любов, е просто отсъствие на живот“ – четем в предговора на антологията „Любовта – солта на живота“.

„МАМА... Поети, художници и музиканти са се обръщали към тази трепетна тема. И всеки я усеща посвоему. Общото е едно: разбират, че Млечният път на нашия живот започва от мамината гръд. И от маминото Слово... Някой някъде беше написал: „Кой казва, че ангелите не съществуват? Просто на земята те се наричат майки...“ – казва Елка Няголова в предговора на антологията „Мама“.

Последва тържествена церемония по награждаване:

Голямата награда „Атлант на славянството“ за принос в славянските култури и по повод 110-годишнината на СБП беше присъдена на Съюза на българските писатели с председател Боян Ангелов.

Голямата награда „Летящо перо“ на Славянска академия за 2022 г. се присъди на Найден Вълчев за цялостното творчество и по случай 95-годишнината му.

Голямата награда „Летящо перо“ на Славянска академия за 2021 г. се връчи на Георги Константинов за цялостното му творчество.

С наградата „Радетел на славянството“ – малка пластика и реверен знак – беше удостоен Коста Базитов, заместник-кмет на Община Варна, за дългогодишното му радетелство и подкрепа към фестивала.

Награда „Сребърно летящо перо“ получиха Соня Зубович (Хърватия), Ники Комедвенска (България), Лалка Павлова (България), Петя Цонева (България).

Специалната награда на Съюза на българските писатели се присъди на Димитър Милов – за стихотворението му в конкурса на тема „Мама“ и по повод на 70-годишнината му.

Специалната награда на Фонд „Устойчиво развитие за България” отиде при Ирина Верина – Михалкина (Русия), а със Специалната награда на Синдиката на българските учители бяха удостоени трима автори: Анна Чахоровска (Полша), Светлин Симеонов, (България), Александър Петров (България).

Паметен медал „Градина на поезията“ – „Алея на розите“, в памет на Барбара Юрковска-Навроцка, заслужиха дами в поезията, които продължават делото ѝ за сближаване на славянските култури: Желка Аврич (Сърбия) и четири български поетеси – Станислава Пирчева, Петранка Божкова, Ангелина Бакалова и Стела Костова.

Такива награди – паметни медали, предстои да бъдат учредени на имената на българските поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна, както и на имената на водещи славянски поетеси.

В словото си г-жа Янка Такева призна, че рециталът ѝ е оказал изключително въздействие: „Тези теми – за майката, отечеството, любовта – това са вечните теми на всеки, те са ни съхранили като род и народ. Тях ние искаме да предадем на следващото поколение. Защо някои днес не искат да се споменава думата „отечество“? Ако го няма споменът за предците ни, за българската земя, напоена с нашите братя-освободители и хилядите загинали в Априлското въстание, как ще вървим напред? Нашата задача е в глобалния свят и в обърканите ценности да оставим това културно наследство, което вие създавате чрез словото си... Синдикатът на българските учители е Ваш партньор, г-жо Няголова, защото всичко, което докосва душата на човека, е изключително важно“.

Получавайки присъдената на Съюза на българските писатели награда, Боян Ангелов благодари с думите: „Наистина СБП е бил, е и ще бъде институция, която съхранява духовните граници на България, а те нямат пространствено измерение, нито времево.

Щом Иван Вазов е негов почетен председател, ние сме негови войници и ще служим, докато можем“.

Музикалните интермедии, украсяващи поезията, бяха дело на Александър Петров – финалист от ТВ формата „Гласът на България“.

Министърът на културата Найден Тодоров поздрави участниците с красива кошница бели цветя. Партньори по организацията на събитието бяха: Министерство на културата – Хърватия, Съюз на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Синдикат на българските учители, Фонд „Устойчиво развитие за България“, Национален клуб „Родолюбие“.