На 97 години Мел Брукс изглежда в чудесна форма и тази седмица лично отиде да си вземе почетната награда “Оскар”, която му връчиха за цялостно творчество на предварителна церемония. Освен това живата легенда продължава да работи активно по проекти в киното и телевизията. Той несъмнено е Папата на пародията, Фараонът на фарса и Султанът на смеха. За съжаление някои от старите му комедийни класики вече са мишени на бруталната машина за политическата коректност, налагаща цензура на “неудобни” шеги и идеи..
Човекът, който създаде филми като “Продуцентите”, “Младият Франкенщайн”,, “Пламтящи седла”, “История на света: Част първа”, “Робин Худ: Мъже в чорапогащи” и “Дракула: Мъртъв и доволен” все по-трудно се вписва в днешния културен климат на автоцензура и посредственост.
Мел Брукс е една от най-великите фигури в историята на американския хумор и шоубизнес като цяло. През годините той пише, режисира, продуцира и доставя колосални количества качествен смях. Подиграва се с всичко, особено със себе си. Виртуоз на самоиронията и сатирата. Може да комбинира на пръв поглед примитивен физически хумор с висока ирония, да преплита исторически епохи, личности и митологии. За Мел Брукс политическата коректност не съществува и той не се подчинява на догми и модерни идеологии.
Брукс се шегува с бели, черни, кафяви, жълти, индианци, мъже, жени, деца, старци, обратни, богати, бедни... Взима сериозни ситуации и тежки трагедии, за да ги облече в хумор и да предложи лек срещу силите на гняв и отчаяние, които се пораждат естествено от природата на човешкото състояние.
Той е от еврейски произход и като много евреи от своето поколение се насочва към хумора и шоубизнеса. Разбира се, страшно много от шегите му са насочени именно към евреите.
Детството на Брукс минава в Бруклин - той е дребен и болнав, редовно става жертва на подигравки от съученици. Живее в бедност, но още на 9 години посещава шоу на Бродуей с чичо си Джо - таксиметров шофьор, който вкарва малкия Мел без пари - и магията на спектакъла го завладява.
През 50-те години на миналия век пробива във вариететното “Шоу на шоутата”, където се засича с други млади комици като Уди Алън и Карл Райнър. Заедно с Райнър създава скеча за “Човекът на 2000 години”, който се превръща в огромен успех.
През 60-те участва в комедийния сериал “Get Smart”. А в края на десетилетието създава един от най-успешните и прочути филми в историята - “Продуцентите”. Този разкошен фарс за финансово отчаяни театрали, които решават да направят измама като поставят “най-лошия мюзикъл, правен някога”, още тогава тества предела на добрия вкус и обществените нрави. Този “най-лош мюзикъл” е “Пролет за Хитлер” - “любовно писмо към Фюрера и неговата Ева Браун”, сътворено от умопобъркан бивш нацист на име Франц. През 1967-а този сюжет разгневява доста критици. Но с годините филмът е оценен като сатирична класика и вдъхновява сценична постановка и римейк.
Три години по-късно Брукс екранизира руския хумористичен шедьовър на Илф и Петров “Дванадесетте стола”, а през 1974-а година отново ядосва тогавашните политически коректни активисти с “Пламтящи седла” - пародийна уестърн екстраваганца, в която нито една раса не е пощадена от шеги. Тогава все пак здравият разум надделява.
Днес именно този велик филм се смята за особено “проблематичен”, а стрийминг платформи го пускат със специално предупреждение за “расистки еизик”. Което, разбира се, е безумие. Има и много журналисти, критици и хора в средите, които отиват по-далеч и дори агитират за пълното премахване на “Пламтящи седла” от публичния пейзаж.
Следващият филм на Брукс от 70-те става феноменален бокс-офис хит и окончателно циментира репутацията на своя автор като световен ас на комедията. Това е “Младият Франкенщайн” - зрелищен учебник по разюздан хумор. През 80-те и 90-те Брукс продължава със скандално смешните “Космически топки” и “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”.
Той е един от много малкото хора, които са печелили “Оскар”, “Грами”, “Еми” и “Тони” - пълен пакет най-важните шоубизнес отличия.
Бяха казали, че крада идеи от него
Обичам Мел Брукс. И съм прекарвал много страхотни моменти в неговата компания. Работили сме заедно и имам чудесни впечатления. Но хората често ни сравняват, а това ме озадачава. Стиловете ни са много различни. Ние нямаме нищо общо. Освен това, че и двамата сме дребни евреи. Но дотам. Неговият хумор е от напълно различно тесто. Дори са писали, че крада от него. А всъщност аз съм крал от други легенди. Като Боб Хоуп.
Уди Алън, режисьор, актьор и комик
„Пламтящи седла” е шедьовър
Да пуснеш комедиен шедьовър като “Пламтящи седла” с автоматично предупреждение, че има расистки език е безумно. Това е поредният опит да се убие комедията. Един друг филм беше обявен за сексистки заради репликата “Играеш като момиче”. Това е лудост. Тази мания да се бранят потенциално наранени чувства отиде твърде далеч. И то от комедии.
Мат Уолш, автор и коментатор
Баща ми е от друго време
Баща ми идва от друго време и е усвоил и развил таланта да разказва истории. След Втората световна война правителството на САЩ възлага на Холивуд да започне да вкарва сложни стратегически идеи в прости истории, които да бъдат разбрани от всеки. И Америка става най-добрата в разказването на истории. Но някъде по пътя сякаш се предава. Аз съм горд с баща ми. Беше трудно да изляза от сянката му, но ние работим в съвсем различни направления. В началото определено бяха скептични към мен в средите и смятаха, че ще се възползвам от името му и ще оцапам артистичното му наследство.
Макс Брукс, писател и син на Мел Брукс
Мел Брукс има брак с голямата актриса Ан Банкрофт, продължил до нейната смърт през 2005-а година. Техният син Макс Брукс става успешен писател и автор на зомби бестселъра “Световна война Z”.
Мел Брукс дава и гласа си на разнообразни проекти. Преди три години озвучи персонаж в анимационната суперпродукция “Пламтящият самурай”, която е вдъхновена от собствената му класическа комедия “Пламтящи седла”. Брукс влзе в ролята на Шогун - един от ключовите персонажи в продукцията.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш