„Радвам се, че депутатските заплати ще се даряват, а не просто да се замразят. Парите ще отиват по сметките на здравното министерство, а оттам - за медиците, за техните облекла, за тестове, за всички, които имат нужда. Това за мен беше по-правилното решение, отколкото парите просто да останат в бюджета”. Това каза председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова по Нова ТВ.

15 часа заседава Народното събрание в понеделник. Сред най-важните решения бяха – депутати, премиер, министри и техните политически кабинети да остават без заплати. Шефовете на агенции също ще трябва да дарят своите възнаграждения за борба с коронавируса. На фона на икономическата нестабилност, която се задава в страната - парламентът гласува 1 милиард и 400 милиона да отидат за Фонд „Безработица”. А след призива на работодателските организации, мярката 60 към 40 беше прецизирана. Държавата поема и осигуровките.

„Депутатите имат по-сериозни заплати и не са останали без някой заделен лев, за да могат да посрещнат нуждите си за тези 2 месеца. Колегите възприемат решението като жест на солидарност”, коментира Стоянова.

Тя обясни, че обикновено, когато се вземе решение за заплатите на депутатите, то е свързано по определен нормативен начин със заплатите на цялата съдебна система, на президента, на премиера, на министрите и шефовете на агенции.

„Този път взехме решението по малко по-различен начин. Казахме, че даряваме заплатите си, а не спираме тяхното начисляване и изплащане, защото ако го бяхме направили, всички тези, които изброих, също трябваше да бъдат засегнати”, обясни Менда Стоянова. По думите й това е акт, който всеки за себе си може да вземе – в това число и президентът, и магистратите.

С планираните 4,2 милиарда след актуализацията на бюджета, държавата ще подпомогне хората останали без работа и фирмите. А по-изгодна за работодателите става мярката 60 към 40, защото държавата поема и осигуровките. Относно нея, Стоянова смята, че позициите дори на работодателите са различни – едни намират мярката за добра, други – не.

„Това беше хубава стъпка. Тази мярка по принцип няма как да бъде използвана от всички видове бизнеси. Тя е насочена към онзи бизнес, който е намалил своите обороти – бизнес, който работи за износ. Искаме колкото се може повече фирми да се възползват от тази мярка”, обясни председателят на бюджетната комисия.

Стоянова коментира и предложението да може да се тегли дълг от МВФ. „Това е една опция, която трябва да имаме. В този момент едно финансиране от МВФ не е свързано с лошата икономическа ситуация в резултат на дългогодишна неправилна политика. Това е просто още една възможност за ликвидност. Проблемът е в самото споменаване на МВФ, особено от устата на г-н Гечев. Целта беше чисто политическа. Надявам се да се финансираме от другите опции”, смята председателят на бюджетната комисия.

Преди няколко дни упрек към управляващите заради „празна хазна” отправи президентът. Менда Стоянова отвърна, че България е сред страните с най-нисък дълг и се нарежда на 2-ро място в Европа по дълг спрямо брутния вътрешен продукт.

„Категорично не съм съгласна с г-н президента. Това беше повторено няколко пъти и от Корнелия Нинова в НС. На 31 март, когато излиза отчетът за тримесечието, бюджетът на България е на излишък с 1,2 милиарда”, каза Стоянова. Тя обясни, че поради ситуацията с COVID-19 и извънредното положение в света, се очаква спад на приходите в хазната.

„Даже доста консервативно е оценен този спад на приходите - 2,4 милиарда до края на годината. Този спад плюс допълнителните разходи, които трябва да се направят във връзка с епидемията, водят до евентуален дефицит от 3,5 милиарда”, поясни тя.