Целокупният още не е огладнял, мрази тихо, приема Борисов за най-малкото зло

2019 г. - дребни политици, стъписани пред големи проблеми. Символът на годината е всестранно необразованата и с психически проблеми Грета Тунберг

През изминалата 2019 г. отрицателните тенденции от предишната в икономиката, политиката и обществения живот се задълбочиха. Изпъкна още по-релефно и болезнено разностранната зависимост на случващото се в България от събитията в Евросъюза и САЩ, в страни от бившия соцлагер и много по-далечни. „Социалните асансьори“ в колективния Запад още по-често издигаха към властта съвсем млади, странни и неопитни персони. Още повече от досегашните незачитащи интересите на хората. Педокрация му казват в политологията.

Символът на 2019-а е 16-годишната всестранно необразована, фамилно обременена със сериозни психически проблеми Грета Тунберг. Стана носител на „Алтернативната Нобелова награда“, „Time“ я провъзгласи за „Личност на годината“. Премиер на Финландия е 34-годишната Марин Санна. С баща алкохолик, възпитавана от майка в „rainbow“ семейство, което отключило в нея състояние на тревожност. Коалицията е от партии, водени от жени под 35 г., 13 от 19 министри са жени. Екологично тревожни, щото старото поколение политици занемарило околната среда.

Този модел се шири в Европа, препълнен е с тези типажи Европарламентът, много са и в Европейската комисия. Сривът на криптолибералите в ЕНП и особено в ПЕС ги принуди да продължат губещата за европейците линия с привличане на „зелените“ либерали. Групират се за отбрана, колкото да отдалечат краха, стъписани пред настъпващия национализъм. В Хелзинки разследват за „агитация срещу етническа група“ депутатката Пайви Расанен, обявила се чрез цитати от библията против участието на църквата в гейпаради.

Политинженерният корпус е в паника, сегашният европейски елит не е в състояние да замаже цепнатината в ЕС след брекзита. Още по-малко да я преодолее и направи съюза жизнеспособен. Напротив, мержелее се „ЕС на две-три скорости“. Натрупали огромен запас от политическа и лична взаимна враждебност, политиците в традиционните партии се договарят помежду си от безизходица. Клоунизацията, феминизацията и педокрацията напредват. Западът потъва в тирания и дегенерация, пише Пол Крейг Робъртс.

И все повече се съветизира и комунизира. Контролират информационните потоци и все още успешно пренасочват вътрешните социални недоволства навън в посока на усилено демонизираната Русия. „Дългата ръка на ГРУ“ с новичок в Солсбъри и в България, с алпийски център във Франция, обвиняване на СССР за световната война. Потоци от очевадни лъжи, злоба, провокации, неприкрита агресия, отчаяние, страх. Навръх Великден символично за състоянието на духовността в Европа в пламъци рухна купола на катедралата „Парижката Света Богородица“.

Епископ Ева Бруне преди година искаше да се свалят кръстовете от куполите на „Църквата на моряците“ в Стокхолм заради пришълците. В Страсбург горяха 220 коли по Рождество, вместо Него в Белгия празнуваха „Зимно удоволствие“. В доста градове в Европа отмениха фойерверките на Коледа, не биха камбани. В Англия мюсюлмани обявиха Рождество за „корена на всяко зло“.

Така измина 2019 г. в Европа, водена от дребни политици, стъписани пред твърде големи и сложни за тях проблеми. В Украйна, избран за президент с огромно мнозцинство, Владимир Зеленски няма реална власт да реализира народната воля, като поне спре гражданската война и вилнеенето на фашисти в страната. Тъй като изборите с нищо не са задължителни, не водят до смяна на властовите елити, остават само като едно разширено социологическо допитване.

Същото се вижда в ЕС и САЩ, колкото и елитите да са безплодни, вътрешно разединени, вредни за държавите и населенията. Въпреки че по думите на Майкъл Снайдер „сме в процес на национално самоубийство“. Колективният Запад неудържимо се изражда, владели света само преди век, европейски имперски сили се израждат още по-бързо.

Поради тежката си политическа и управленска безплодност новото ръководство на ЕС пробва да наложи на страните „Зелен пакт“ за климатична неутралност. От който пределно биха се възползвали редица транснационални корпорации, тях евробонзите напират да обслужат. Тъй като прилагането би било много вредно за хората в Европа по куп социални и икономическо причини, накрая пактът ще се окаже неприложим. Но ЕК и ЕП ще го задействат и натрапват до пълен отказ с пряка заплаха за разпад на съюза.

Инструментариумът им за видиотяване на масите е богат и мощен, европейците са тревожни конформисти и чрез напомпване с реални и измислени страхове са силно податливи на манипулиране. Но в масовите протести през 2019 г. вече се видя, че усещането за безизходица от обедняването, нахлуването на враждебни чужденци и ЛГБТ-терорът водят до още по-силно недоволство и масово обличане на жълти жилетки. Че и до по-лошо.

Вътревидовата политическа битка в САЩ се изостри до крайност. Поради реалната, но отричана от демократите и част от републиканците невъзможност да се запази световната хегемония. Напълно неоснователният импийчмънт на президента и безумното настъпление срещу ненормалността на зелено-джендъристко-мултикултурните малцинствени общности докараха великата страна до предреволюционна криза с опасни перспективи. САЩ явно не са способни да носят товара на световен диктатор, с каквато роля са се самоангажирали, но не си се представят в друга.

„САЩ правят, каквото са принудени“, писа „Труд“ през 2018-а, „Ще продължат с всички средства, не могат иначе... Ситуацията е или-или.“ Не могат да контролират любимия си световен хаос, след 2011 г. той стана неуправляем. Особено важното за Вашингтон НАТО е сполетяно от „мозъчна смърт“ по думите на френския президент. Според агенция YouGov 35% от запитаните т. г. американци между 18 и 38 г. гледат позитивно на марксизма и комунизма. Бълбукат също корупция, враждебност, престъпност, социално недоволство. През 2019-а е имало най-много масови стрелби с убийства. Показателно за психологическия климат.

Вашингтон разваля международни договори и организации, грубо не се съобразява с международното право. Нищо стабилно в света да не остане! Стряска се от заобикалянето на долара при разплащанията между други страни. Мъмрят, заплашват, санкционират, палят търговски войни, тревожни, че без излъчване навън на сила и агресия ще се сринат съвсем и то бързо. Вече не само противниците и преките конкуренти, но и най-верните съюзници прозират, че произволът ще е пълен, опасно свиреп, което важи и за тях.

В Москва изветряват заблудите, че Щатите целят друго за Русия, освен изчезването u. Ясно личи в действията u, че за нея спасителният отговор е в премахването на либерализма от икономиката и обществения живот. Също и в отстраняването от властови позиции на носителите му. Или-или е ситуацията и там! Не е достатъчно усилването на армията и флота, нужно е около властта да се мобилизира за отпор народът. А той тъне в лишения, зреят протести срещу огромното социално разслоение. На това и на либералстваща интелигенция, предавала Русия неведнъж, основателно разчитат враговете.

Тя управлява икономиката, която от 1991 г.. е в постоянна криза, а БВП още е 90% от тогавашния. 60% от гражданите определят 2019-а като трудна и лоша, около 70% твърдо одобряват Сталинския период.

В Китай рожденият ден на Сталин е почивен ден, редом с имената на Маркс, Ленин и Мао винаги се поставя и неговото. Трудовете му се сочат за база на китайските реформи, довели до увеличаване на БВП 20 пъти. Очаква се в Русия и на Запад да забележат, че там управлява компартия и изгражда началния етап на социализма. Как ще ги стигат китайците?

У нас ляво-десните в политическия гьол си живуркаха относително спокойно и м. г. ГЕРБ спечели каквито имаше избори. Остана си безалтернативна, от което губят и тя, и страната. Двете други, съгласните, си стоят доволни в удобна опозиция. Целокупният още не е огладнял, било е и по-зле, мрази тихо, приема Борисов за най-малкото зло. Голямото мнозинство у нас протестира по принципа „Да правят „ония“, каквото щат!“.

Една трета гласуваха. Било напук, било по стар навик или наивност, било за някой лев, че за глас „ония“ вече дават за доста порции кебапчета. Протестираха малки групички отчаяни клиенти на омбудсмана, те не плашат твърде властимащите. А и Борисов е с добро сърце и им отсипва по нещо от каквото има скътано за такива случаи. Бушуваха политизирани соросоиди, дабългаристи и адвокатстващи съдии, кахърни да си осигурят грантове и прочие благини.

Докато тук присъства незримо Сорос, няма да има оздравителни процеси нито в икономиката, политическия и обществения живот, нито в образованието, здравеопазването и вътрешния ред. Българите помним Ботева и чакаме ред, ако не за свобода, то поне за смяна на системата. Отвън, както ще е по-икономично и безкръвно. Белким ни се разминат с малко започналите още в първите дни на 2020-а големи световни катаклизми.