Когато на 10 февруари 2018 г. извънредният конгрес на партията на ирландските националисти “Шин Фейн” гласува в Дъблин да избере за приемник на своя дългогодишен лидер Джери Адамс неговата заместничка, Мери-Лу Макдоналд, мнозинството от наблюдатели и коментатори изразиха скептицизъм, че търсената промяна щe е нещо повече от козметична.

Aдамс, в крепко здраве, беше лицето на партията в продължение на близо четири десетилетия, още от 1983 г., когато “Ние, сами” беше преди всичко политическият рупор на организацията Ирландска републиканска армия (ИРА). Тя водеше кампания на терор в Северна Ирландия и Великобритания със заветната цел обединение на Смарагдовия остров. Мирното споразумение от Белфаст от 1998 г. сложи край на кръвопролитията, “разпусна” ИРА, даде самоуправление на провинцията, а “Шин Фейн” пое обет да търси събиране на севера и юга с политически средства.

Което съвсем не изглеждаше реално, предвид репутацията на партията в страната навремето и факта, че мнозинството от ирландците не одобряваха кървавите методи на ИРА и асоциирането на националистите с организацията. За постигане на поставените цели обаче “Шин Фейн” имаше нужда от нови лица. И времето да достигне до това прозрение. И така Меру-Лу Макдоналд се озова преди точно две години в позицията да запълва тежките военновременни ботуши, оставени от Джери Адамс, и с тях на краката да изведе партията към новото време с един много неясен Брекзит на хоризонта.

Абсолютно същата по размери и имидж задача се падна и на първата є заместничка, дясна ръка и лидер на “Шин Фейн” в Северна Ирландия Мишел О`Нийл. Която наследи покойния бивш регионален командир и член на съвета на ИРА Мартин Макгинес и е първи-вицепремиер на провинцията след възстановеното след три години блокаж самоуправление преди няколко седмици. С удара, който водената от Мери-Лу Макдоналд “Шин Фейн” нанесе в неделя на установеното от близо век двупартийно политическо статукво в родината на Джойс и Йейтс (“всичко се промени - промени се завинаги”), ирландските националисти имат добър повод за надежда. Въпреки че не е като да са се приближили кой знае колко до основната цел, заложена в доктрината на партията - обединението на Ирландия.

В крайна сметка опозиционните либерали от “Фиона Файл” (Войните на съдбата) на Михал Мартин излязоха първи с 38 места в Дейл-а, едно повече от 37-те на “Шин Фейн” и с едва 35 за управляващите досега консерватори от “Фине Гаел” (Ирландският род) на премиера Лео Варадкар, които имаха 47. Въпреки че пропорционално победата отиде при националистите, Мери-Лу Макдоналд води кампания с 42-ма кандидати в едва 39 избирателни района, при 160 места в законодателното събрание на Ирландия. При финалното разпределение, дори на теория, в коалиция с всички по-малки партии в Дейл-а, е малко вероятно да се стигне до правителство с Меру-Лу Макдоналд начело. Не и засега. Но предвид новоридобитата популярност на партията в ключовия електорален възрастов сегмент 25-39-години, където “Шин Фейн” доминира в предпочитанията на избирателите на този вот, играта е напълно в центъра.

Още повече, че откакто е начело на националистите, Макдоналд демонстрира открито желание за диалог и изигра ключова роля във формирането на национален консенсус с “Фине Гаел” и “Фиона Файл” около референдума за разрешаване на абортите в Ирландия през 2018 г. Брекзит є дава още един коз в полза на каузата на “Шин Фейн”, на основание, че две-трети от населението на Северна Ирландия гласува през 2016 г. за оставане в Европейския съюз. И според нея излизането против волята на жителите на провинцията нарушава параметрите на Белфасткото споразумение, ако не бъде подложено на референдум.

За който разбира се, “Шин Фейн” ще настоява, че е за обединение с Ирландия, ако останалата част от Обединеното кралство вече не е член на ЕС. И дори Макдоналд да не влезе в правителство сега, има всички основания да изчака, за да види как ще завършат преговорите между Брюксел и Лондон за бъдещите отношения, които неминуемо ще засягат статута и търговията през границата на остров Ирландия. Каквото и да се случи обаче, с изтичането на крайния срок за преговори, в началото на 2021 г. Смарагдовият остров ще посрещне и 100-годишната си от своето мирно споразумение с Великобритания, което разделя острова, и началото на последвалата гражданска война, която създава съвременната ирландска държава. Повод, поводи.

Коренната дъблинчанка

Мери-Лу Макдоналд е родена на 1 май 1969 година в Дъблин и по-късно завършва английска филология в “Тринити Колидж” в ирландската столица. В политиката влиза първо през “Фиона Файл” в края на миналия век, преди да се преориентира към “Шин Фейн” през 1999 г. В лятото на 2004 г. Мери-Лу Макдоналд става първият представител на ирландските националисти в Европейския парламент. Пет години по-късно е избрана за заместник-председател на “Шин Фейн”, а през 2011 г. влиза в парламента на Ирландия от листата на партията за централен Дъблин.

За нея

Към ново бъдеще

“Шин Фейн” спечели подкрепа от страна на гласоподаватели от всички възрастови групи, не само тези твърде млади, за да си спомнят кампанията на насилие на ИРА. За да го кажем накратко - в република Ирландия са решили да се съсредоточат повече върху бъдещето, отколкото върху миналото. Една (американска, кънтри) песен от края на миналия век може би би била по на място сега, отколкото ирландската поезия от началото му - “Здравей Мери-Лу, сбогом двупартиен модел”.

Дейвид Блевинс, британски журналист, “Скай Нюз”

Просто еволюция

Не говорим за революция, а за еволюция (б. р. - по повод победата на водената от Меру-Лу Макдоналд партия). От гледната точка на “Шин Фейн” става въпрос за консолидация.

Д-р Тереза Райди, политолог от Университета в Корк

Универсален лидер

Тя е изключително начетена, самоуверена и добър събеседник в дебати. Според мен в “Шин Фейн” не им се е вярвало, когато тя се е записала за член. Тя се представя толкова добре по радио и телевизия, и онова, което несъмнено помага за контакта є с избирателите от южните части на Ирландия, е това, че няма северняшки акцент (б. р. - типичният за предишното поколение лидери). Както и да го погледнем, е доста трудно за политическите є опоненти да намерят пробив в имиджа є.

Деглан де Бредън, ирландски журналист и писател

Въпросите остават

Преди две години, когато бе избрана за лидер, въпросът беше как тя - жена от средната класа на скъпите предградия на Дъблин, ще се справи с окървавеното наследство на републиканското движение. Същите въпроси доминираха по време на кампанията и тя не се справи добре с тях.

Ан Харис, ирландски журналист, “Айриш Таймс”