- Мери, на 20-ти ноември се състоя акустичният концерт на група Мери Бойс Бенд по случай 25-годишнината ви на сцената. Оправда ли очакванията ти тази среща с публиката?
- О, да! Имахме изключително красива, дълго чакана среща с нашата публика в Балната зала на Военния клуб. Аз така и открих вечерта - с думите: “Толкова е хубаво, че този концерт започна, че се случва...” Доста лишения, притеснения и доброволна изолация ни костваше. Изключителна отговорност и огромно предизвикателство беше всички с момчетата и струнния квартет да се опазим и да бъдем във върхова форма. Когато в края на януари обявихме, че ще правим акустичен концерт съвместно с квартет “Александър”, никой от нас не подозираше, че ще се наложи първо да го отложим чак за ноември и после да го проведем в толкова сложна ситуация. Представях си го по съвсем различен начин - с шампанско, весели разговори и онази близост помежду ни, от която се нуждаем и на която сме свикнали с хората, които харесват музиката ни... Днес такова празнуване би изглеждало като “пир по време на чума”. Затова всичко премина доста семпло и скромно.

- Всички ваши почитатели ли бяха с маски на концерта?
- Всеки от публиката беше с маска, разбира се. Имаше нещо тъжно в този концерт - точно това, че хората трябваше да са с маски и да седят далеч един от друг, дори съпрузите, дори гаджетата, на които им се щеше на някои песни да се прегръщат и целуват...

- Следиш ли новините с актуална информация за Covid и успяваш ли да се запазиш психически в тази ситуация?
- Признавам, че гледането на новини много ме напряга. Хората, които правят телевизия и си мислят, че държат всички в ръцете си с невероятните драми, които бълват, всъщност ще затрият телевизията. Защото веднъж ще ме хванат - ще рева като магаре, гледайки по новините как жена, която работи в болница, е изгонена от селото си и е принудена да спи на открито, под мост, а внуците є не са допуснати в училище, защото баба им работи в болница... Но после ще спра да гледам новини. За всичко трябва да има баланс. Моята психика, например, се нуждае от новини за българчета, които са победили в световен конкурс по състезателни танци или които са станали отборно номер едно в олимпиада по математика или пък са решили задача на хиляда години... Защо да няма и музикални новини, както има спортни... Има толкова много българи - концерт майстори в световните оркестри! Ех, мечти! 

- Как оцелява вашата група? 
- Оцеляваме като всички хора по света - със своите си страхове и притеснения, с лишения, с ограничаване до минимум на социалните контакти. Дори с хората от групата не се събираме често, репетираме и свирим изключително рядко. Най-лошото е, че не можем да си правим планове. Сега, покрай поредните забрани, ни паднаха няколко концерта и частни фирмени партита, които традиционно са източник на доходи, но и точния начин да се срещнем с почитателите си. По всичко личи, че няма да има и Новогодишни участия... Вече дори ми става смешно, когато някой приятел пита кога и къде е следващият ни концерт! Нищо не зависи от нас, нищо! Сега можем само да мечтаем и да имаме желания, но не и планове. За съжаление, голям концерт не се организира лесно. Няма как днес да кажат: “Айде, вече можете да изнасяте концерти” и ние утре да изнасяме... Кой ще разбере за тях и ще дойде? Има го и другото - обявяваш концерт, плащаш зала, реклама, хората си взимат билети, и някой решава, че от утре всичко спира. Как да реагираш без загуби? Живеем в абсурдна ситуация. Сигурно и други имат чувството, че са герои в театър на абсурда.

- По случай юбилея на групата, вие издадохте двойно CD “Mary Boys Band Collection”. Коя от всичките песни в него има най-интересна история?
- Двойният диск включва всичките ни песни от албумите “Непознати улици”, “Само за теб”, “Дългият път към дома” и “Щастливи дни”. Всяка песен си има история и точно място в нашия творчески път. Естествено “Непознати улици” ни е най-важна, защото е най-излъчвана и награждавана през годините и хората свързват именно с нея нашата група. Най-лесно обаче, ей така - като с магическа пръчка, се появи песента “Само за теб”. Буквално я запях, момчетата засвириха и се роди едноименната песен на втория албум на Мери Бойс Бенд.

- Мери Бойс Бенд сте позната група и извън рамките на България, като в Белгия дори имате издаден албум. Имали ли сте предложение да останете да работите в чужбина и изкушавала ли ви е тази мисъл? 
- Имали сме предложение да останем и работим в Англия. В Белгия издадохме албум и имахме поредица от концерти и интервюта за местни медии, многократни пътувания. Песните ни звучаха по белгийски радиостанции. Тогава не мислех за постоянно оставане в чужбина. Тогава бях изключителен оптимист - такъв, какъвто не си срещала друг. И си мислех, че в България всичко ще просперира, интелигентните хора ще си останат тук и ще си живеем пълноценно сред съмишленици... Пораствайки натрупах тъга и онова тягостно усещане, че образованието и културата тук не са приоритет, не са ценност. Понякога губя почва под краката си. Сега вече си мисля, че все пак е добре човек да поживее навън. Дори и само, за да изисква промяна тук. И вече това изкушение не ми е чуждо.

- Какво ти харесва най-много в Белгия и би искала да видиш и тук?
- Белгия е страната на светещите магистрали. Няма значение по кое време шофираш, магистралите са толкова добре осветени през нощта, че все едно е ден. О, искам и повече бутици за качествен домашен натурален шоколад да има в София!

- Кой е най-вълнуващият концерт, на който си била и някога искала ли си автограф от любим изпълнител?
- Не съм искала автографи. Не съм много по тая част. Вълнуващи концерти има много в последно време. Такъв ми беше този на Helloween с двамата им вокалисти - Michael Kiske и Kai Hansen начело, в София през 2017-та. После MANOWAR с концерта The Final Battle. Eagles гледах също минала година. Беше среща с нещо, близко до съвършенството. Вокално пиршество, какво да ви кажа?! Аз се вдъхновявам от гласове! 

- Ваши хитове са влезли в учебниците по музика за шести, седми и девети клас. Защо сред новите песни почти няма такива, които да са подходящи за изучаване в училищата? 
- Мери Бойс Бенд има три песни в учебници по музика: “Непознати улици”, “Дългият път към дома” и “Слънчогледите”. Обичаме си ги и се гордеем с този успех! Искрено се надявам в учебниците никога да не попадат еднодневки! Предполагам, че и нов хит би имал шансове да бъде изучаван, ако текстът и музиката му са стойностни и са писани по всички академични критерии.

- Казвала си, че те обижда писането с груби правописни грешки за поетичния конкурс, който ти създаде - “Непознати улици”. А какво е отношението ти към пеенето на диалект и вулгарните думи, които използват някои актуални изпълнители?
- Пренебрежително, какво?! Изключвам радиото, сменям станцията. Изобщо не съм длъжна и не желая да слушам простотии! Лошото е, че дори медии с претенции излъчват простотии и така отвращават хората от българската музика!

- Твоята дъщеря Мария каква музика слуша и дава ли ти вече поводи да се гордееш с нея?
- Мими свири на китара и пиано, пее и слуша значително по-тежка музика от мен. Не зная как я открива, но предполагам през модерните музикални платформи, за които има абонамент. Има доста приятели музиканти, а и самата тя е част от група “58 Degrees”. Покрай нея слушам и ходя на концерти на част от новата вълна в българската музика, групи като: Cortїge, Teraflora, Спални места, Звездолет, Saltfield. Готини и идейни млади хора. Гордея се с нея, разбира се! Тя си знае, че я подкрепяме и може да разчита на нас за всичко.

- През годините ти и групата запазихте скромността си. Как успяхте да се предпазите от “звездоманията” и срещала ли си я в твои колеги? 
- Срещала съм я у колеги и не искам да приличам на тях. Знаеш ли, през 2004-та обикаляхме България за поредица концерти с Boney M. Изкарахме няколко вечери в компанията на изключителния Bobby Farrell, техен създател, автор на песни и лидер. Където и да отивахме, Боби беше веднага заобикалян от почитатели, които той търпеливо изслушваше, не се уморяваше да се снима с тях и после дълго си говорехме. Всеки път идваше в гримьорната да ни пожелае успех преди нашата изява. Неговата дежурна фраза беше: “Аз съм точно като теб! И аз и ти ходим до тоалетната... Защо трябва да се държа като нещо друго?!” Това е философията на истинска звезда.

- Кое е най-вълнуващото признание, или комплимент от фен на вашата музика, което си получавала?
- Вълнуващо и направо разтърсващо е да видя как някой плаче на определена песен. И тогава фантазията ми работи, рисува картини, в които този човек заживява в определена ситуация. Измислям си какво ли го провокира, какво го е докоснало... Като фраза, трудно мога да отделя нещо конкретно, но е имало интересни подмятания, направо бисери: “Не можете да свирите толкова дълго, колкото ние можем да ви слушаме” или “На “Дългият път към дома” му се зави свят от въртене”...

- А теб лично, коя песен те разплаква, когато я слушаш?
- Мен много лесно можеш да ме разплачеш с песен. Особено, ако тя е като “Адаптация” на Митко Щерев, или “I Wanna Know What Love Is” на Foreigner.

- С твоята половинка Миро, скоро имахте сребърна сватба. Как я отбелязахте и ти изненадвала ли си го със стихове, или песни, посветени на него? 
- Е, как, ми той е главен герой в песенното ми творчество, разбира се! Вече почти 30 години сме заедно. Сребърната сватба я отпразнувахме в Бургас със семейството си. Тогава никой още не подозираше в каква клопка ще попадне светът и беше безгрижно тържество край любимото родно море.

- Кое те движи напред?
- Вярата е движеща сила. Вярата и любовта.

Нашият гост
Гласовитата вокалистка на Мери Бойс Бенд - Мария Мутафчиева е родена в Бургас, завършва Математическата гимназия, а след това и “Славянски филологии” в СУ. През 1994-та г. Мария заедно с Мирослав Мутафчиев и Илиян Георгиев създават Мери Бойс Бенд. Още първият им албум “Непознати улици” става много успешен - през 2002-ра групата е номинирана за дебют, албум, песен, текст и кавър версия на годината от наградите на “БГ радио”. Вторият им албум “Само за теб” отново има номинации за албум на годината. Третият диск на групата “Distant Streets - Compilation” излиза в Белгия, където те пеят на една сцена с легендите от Бони М и Иръпшън, а песните им на английски се въртят не само в Белгия, но и във Франция и Холандия. През 2012-та година Мери Бойс Бенд са избрани за група на годината от “БГ радио”. Новият двоен албум на бандата “Mary Boys Band Collection”, също предизвика интереса на меломаните, защото в него са събрани всички хитове на обичаните музиканти.