- Мери, на 10-ти февруари ти предстои юбилеен концерт „Мария Мутафчиева - 30 години на сцена“, в зала „България“. Какво да очакват зрителите от това музикално събитие, което е съчетано с твоя рожден ден?

- Да, на 10-ти февруари тази година ще празнувам и личен юбилей, затова реших да отбележа своите 30 години на музикалната сцена точно тогава. Обичам зала „България“ и съвсем естествено се спрях на нея за празничното събитие, на което да поканя своята публика, колеги и приятели. Замислила съм го като спектакъл, в който специални гости ще бъдат любими изпълнители, с които съм записвала дуети и съм работила през годините: Маргарита Хранова, Марио Николов, Мери Бойс Бенд и Тони Димитрова. Важна роля в спектакъла имат цигуларят Александър Миролесков, джаз певицата Весела Морова и актрисата Деляна Хаджиянкова. Участие ще вземат и младите класически и поп музиканти Александър Георгиев- ALEKS, Анжела Тодорова, Жеко Жеков, Киара Николова и Мария Мирославова – RIA.

- Кои са най-важните уроци, които научи за тези 30 години на сцената?

- Живописен беше пътят ми дотук. Учих се в движение на толкова много неща, прескачах премеждия, катерих височини… Срещах чудесни хора, на които се възхищавах. Имало е и разочарования, и излъгани надежди. Като се обърна назад, виждам само доброто, оставям в живота си само добрите хора. Трудно е да си артист, защото, изпълнявайки почтено и сърцато работата си, очакваш аплодисменти, но понякога получаваш лоши думи, а и неприлични предложения… Въпрос на дълго време и на характер е да отстояваш. Много трудно се понасят грубостта и неразбирането, боли, когато си недооценен. Но само глупакът иска да се хареса на всички, нали?! Тези, които те харесват пък, ти носят толкова много красиви емоции, обич и подкрепа!

- Каква е историята на „Непознати улици“, която стана най-обичаната песен на Мери Бойс Бенд и покори всички музикални класации у нас. Според теб, в какво се крие нейната магия?

- Тази песен наистина значи много за мен! Отдавана съм се дистанцирала от това, че съм я създала и гледам на нея, и я изпълнявам като една изключителна песен! Винаги с удоволствие разказвам историята за момичето, което се разделя с детството, поемайки по непознатите улици на живота… Сезоните се сменят, точно както и периодите в човешки живот. „Непознати улици“ е тъжна песен, която хората си пеят и избират за най-веселите моменти от живота си. Писана е на бургаския плаж, през лятото на 2000-та година и вече 22 години е сред 100-те най-излъчвани български песни в ефира. Как да не я обичаш!

- А от какво дойде вдъхновението за новата ти авторска песен „Говори ми“, видеото на която е заснето в Лондон?

- Нямах търпение да пусна "Говори ми"! С Миро (Мирослав Мутафчиев) записвахме, експериментирахме с китари и гласове, и много се забавлявахме с прословутата ми неспособност до последно да давам име на песните си. Имахме поне 5 гениални идеи, които кръжаха в орбита… В крайна сметка той отсече: „Говори ми“ ще е! Фразата „Спомен за нашето лято“ също намери приложение, защото проведохме няколко събития под този надслов – концерти, на които хората имаха възможност да разкажат и своите спомени. Надявам се всяка година да споделям различни спомени от лятото и да провеждам концерти с това име! Мисля, че е важно, хората да споделят и живота, и мислите си. По-лесно се живее, когато си открит и искрен. 

- Според Веселин Маринов, у нас се води една кампания за унищожаване на изпълнителите, които пеят на правилен български език. Съгласна ли си с него и с негодуванието му по повод това, че за цинизми много по-лесно се намира място в родния ефир?

- Чак „кампания за унищожаване“ не мога да я нарека. По-скоро изпълнителите, които пеят на правилен български език, не се ценят достатъчно. Цинизми няма как да се излъчват в БГ Радио и БНР... Аз обаче мисля, че като цяло българската музика звучи обидно малко в родния ефир. Като отидем в чужбина по байганьовски цъкаме и въздишаме по чуждите постижения, а дори не се сещаме, че в основата на всеки успех е самоуважението, умението да обичаш себе си и да се представяш по възможно най-добрия начин. Докато не започнем да ценим своите корени, близките си, своя език и култура, родното изкуство, музиката си, песните си… нищо няма да се промени. Дори и тогава няма да стане с магическа пръчка, но поне ще сме започнали промяна към добро. Българската музика е чудесна и ако тя звучи повече, ако има достатъчно излъчвания, ще има и още повече добри песни, които да си припяваме. 

- При положение, че три от песните на Мери Бойс Бенд са влезли в учебниците по музика, какво мислиш за това, че някои от актуалните млади изпълнители се оправдават за пошлите си текстове, че задачата на музиката не е да възпитава?

- Пиша всяка дума с ясното съзнание, че ще я слушат и деца! „Непознати улици“, „Дългият път към дома“ и „Слънчогледите“ се изучават в 6-ти, 7-ми, 8-ми и 9-ти клас. Това е отговорност. Всички, които пеят простотии, някой ден също ще станат родители и ще им се „наложи“ гордо да пуснат „творчеството си“ на децата си… Най-абсурдното е, че сигурно ще им се и карат, ако имат такива „лоши“ думи в речника си.

- Поетичният конкурс, който организираш - „Непознати улици“, те среща с по-будната част от младите хора у нас. Обнадеждава ли те общуването с тях и тяхното творчество?

- Изключителна емоция е да четеш гимназиална поезия днес. Връщаш се самият ти в предишни времена, но и се убеждаваш, че нищо не е изгубено. Все още ги има онези прекрасни, талантливи, чувствителни и интелигентни млади хора, и се радвам, че те идват след нас. Бъдеще има! 

- Кои са позитивните новини, които ти липсват в новинарските емисии?

- Обичам добрите новини! Искам да чувам само позитивни неща! Мисля, че всички хора на планетата имат нужда от това. Една от най-вдъхновяващите истории напоследък беше публикация на столичния заместник-кмет по Култура Мирослав Боршош, за награждаването на най-четящото хлапе на София - 8-годишния Виктор Попов, чийто любим автор е Валери Петров. „Един малък хвърчащ човек, който сам е избрал вече обществото на четящите“.

- А виждаш ли нещо позитивно в медийния шум, който се вдигна около филма за Ботев и сериала „Войната на буквите“, които могат и да провокират в някои ученици повече интерес към родната история? 

- Стара максима е, че: „Четенето създава въображение, а киното го убива“… Защото, четейки, ти си изграждаш своя представа за героите и тяхната реалност, а, гледайки филм, се „сблъскваш“ с представите на сценаристи, режисьори, актьори… Когато представяш исторически сюжети, винаги има риск да се разминеш с представите на другите хора. А Ботев, Левски, Симеон Велики… това са национални герои, които хората отдавна са издигнали на пиедестал и всеки опит да бъдат показани другаде, би бил хулен. Обаче трябва да има такива съвременни филми. Изгледахме холивудските „Троя“, „300“… Нека си имаме и български. Може пък някой да е пропуснал часовете по история…

- Казваш, че като по-млада си била непоправим оптимист и си гледала ситуацията в страната ни през розови очила. Такава ли е днес дъщеря ти RIA и има ли неща, на които се учиш от нея?

- Привилегия на младостта е да гледа на света през „розови очила“. И РИА е оптимист и, о, чудо, аз все още също съм оптимист! Избирам да гледам на света откъм добрата му страна и да говоря за хората – откъм добрите им качества. РИА сега е в началото. Има нужда от време да се опознае, да направи своите опити в изкуствата, в които се изявява, да разбере докъде ѝ стигат силите… Най-важно е да продължава да мечтае и да следва мечтите си! Аз се уча от нея на толкова много неща – на търпение, на спокойствие, на финес! Обичам начина, по който представя всяка една песен, която ѝ харесва – в своя си стил и свое си темпо, в своя емоция! Вълшебно е! 

- RIA вече взе награда за дебют от „БГ радио“ и доказа таланта си. Тя от малка ли искаше да стане певица?

- Тя свири на пиано и посещава уроци по солфеж от петгодишна възраст, до седми клас учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“, със специалност пиано и допълнителни уроци по класическа китара. След това я приеха в Софийската математическа гимназия, където свиреше и пееше в две ученически групи. Завърши с отличен успех и ние си отдъхнахме, че се размина с музиката, но в Манчестър, където продължи образованието си с „Компютърна анимация и визуални ефекти“ започна да свири по клубове и стана ясно, че нямаме друг избор, освен да се примирим. Още с първия си сингъл „Нашата мечта“ достигна върховете на родните музикални класации, а преди няколко месеца, на 20-тите си Годишни музикални награди БГ Радио ѝ връчи наградата за БГ Дебют. Така нашата РИА тръгна наистина успешно по своя път в музиката! Надявам се да покори безброй върхове с творчеството си!

- Една от любимите ти песни е „I wanna know what love is” на „Форинър“. За теб самата, какво е любовта и каква е формулата за дългата ви връзка с Миро – вие сте заедно вече повече от 30 години?

- Любовта е чувството на чувствата, смисълът на живота. Да обичаш и да бъдеш обичан, да е споделен животът ти, да са пълни с разбирателство дните - това е щастие. Вярвам, че е ценно да имаш спътник, да си намериш другарче по пътя напред. Да, нужни са много компромиси, понякога има трудности…, но нищо не може да се сравнява с пълнотата на споделеното щастие, с усещането да си едно цяло с някого! Така се чувстваш самият ти цял и значим.

- Какво обичаш най-много в твоята половинка и как празнувате 14 февруари, който вече наближава? 

- Миро е всичко, което аз не съм – спокоен, уравновесен, здраво стъпил на земята. Обикновено празненствата по моя рожден ден спонтанно се сливат с 14 февруари. Най-романтично май ни беше в Милано преди години. Градът беше уникално украсен, хотелът ни се оказа чудесен, а ние бяхме сигурно най-щастливите посетители, които миланската „Ла Скала“ е посрещала някога.

- Кои твои черти виждаш в RIA, а какво е взела от баща си?

- Има една английска поговорка, която казва: Няма нужда да казваш на децата си какво да правят! Те и без това ще правят това, което ти правиш.“ РИА е чудесен микс от двама ни с Миро – и визуално, и като качества и таланти. Наследи любовта ни към математиката, музиката и изобразителното изкуство. Много се радвам, че поема по свой път в музиката и компютърната анимация, защото вярвам, че всеки си има „своя роля в света“ - цитатът е от общата ни песен „Остани“. Дано е удовлетворена, щастлива и успешна!

Нашият гост
Талантливата вокалистка на обичаната група Мери Бойс Бенд - Мария Мутафчиева е родена в Бургас. Там тя завършва Математическата гимназия, а след това е приета в Софийския университет, където следва „Славянски филологии“. Класическото й образование обяснява това, че песните и текстовете на групата, които тя пише, винаги са издържани, като три от тях дори намират място в учебниците по музика у нас. Мери Бойс Бенд е създадена през 1994-та година от Мария, Илиян Георгиев и Мирослав Мутафчиев, който се превръща в неин съпруг и баща на дъщеря й. Още първият им албум „Непознати улици“ ги прави любимци на публиката, а през 2002-ра групата е номинирана за дебют, албум, песен, текст и кавърверсия на годината от наградите на „БГ радио“. Третият им диск „Distant Streets – compilation“ излиза в Белгия, където те пеят на една сцена с легендите от Бони М и Иръпшън, а песните от него се въртят не само в Белгия, но и във Франция и Холандия. Двойният албум на бандата - „Mary Boys Band Collection“, събра всички хитове на групата, а новият им диск „Щастливи дни“, също предизвика интереса на меломаните.