Ако някъде в света имаше конкурс за най-безполезен правен дебат с най-очебийна подмяна на юридическия език с псевдоюридически, който замазва смисъла на всичко казано, то днешната караница във ВСС вероятно щеше да грабне първа награда.

По 1-ва точка от дневния ред на заседанието т. нар. Правителство на съдебната власт следваше да обсъди едно прочуло се Обръщение на Съюза на съдиите - обръщение, в което се иска оценка на някои изявления на главния прокурор, зад които прозират нарушения на следствената тайна и презумпцията за невинност. Това следваше, но до какво се стигна? Стигна се не до обсъждане, а до осъждане на съдийското искане.

С какви мотиви? Ако ги цитираме, ще изхабим за кухите фрази кофа мастило: “няма диспозитив”,“има политически привкус”, “опасен прецедент”,„ неизяснена процедура”... Ако ги обобщим, ще бъдем кратки: “Началникът има винаги право”. То може да се каже и другояче - както е казано в евродоклада и в Резолюцията на ЕК за върховенството на закона в България: че главният прокурор у нас е безконтроколен и недосегаем.

Е, добре, ако някой е смятал, че написаното от европейците е лъжа, то ревностните бранител(к)и на Гешев във ВСС днес се постараха да го убедят, че не е прав. Те парираха всеки опит на малцината си колеги, настроени критично, да намекнат или заявят, че Гешев бърка някъде и трябва да се поправи. Самият той, след бунтовете с искане на оставката му, спря да пуска по медиите СРС-та по висящи дела и скри брадатите мъжаги от Бюрото за защита, които пращаше по-рано в атаки на институции. Неговите фенове обаче и за това не дадоха дума да се каже - да се е поправил шефът им? - абсурд, та той е ангел!

Парадоксално е, но не е изненадващо, че “приятелите” на Гешев му направиха мечешка услуга по този начин. Те не от вчера постъпват с него като мечока с отшелника от баснята на Ла Фонтен. Сториха го още преди избора му за Главен, като се заинатиха и отказаха да издигнат друг кандидат. По мечешки му услужиха и с контрапротеста, в който татуирани дебеловрати момчета крещяха “Гешев е радост!”, докато той се състезаваше със себе си на изпита във ВСС.

Помните ли баснята за Мечо и отшелника? Сприятелили се те и веднъж, докато си почивали, една муха кацнала на носа на човека. Мечокът се ядосал, грабнал камък и размазал мухата..., но с нея и главата на приятеля си.