Животните се събудиха по-рано заради топлата зима

Огладнели, възможно е да навестят пчелини и дворове

Опасни са майките с малки

Неотдавна у нас се завърнаха три мечета-сирачета, открити миналата година в безпомощно състояние и изпратени за отглеждане и адаптация към дивата среда в спасителен център в Гърция. Те вече са у дома и са пуснати на свобода в Национален парк “Рила” на място, обитавано от кафяви мечки.

Никола, Мишо и Анета вече тичат на свобода из Рила.  Снимка WWF

Връщането им в дивата природа стана, след като от Центъра за рехабилитация “Арктурус” прецениха, че мечетата са достигнали подходяща възраст и килограми, гарантиращи, че ще могат да оцелеят в естествена среда. Животните са маркирани с GPS нашийници, които позволяват тяхното непрекъснато проследяване поне година и половина (след това животните сами успяват да свалят нашийника). По този начин ще се гарантира безопасността както на хората, така и на мечетата. Проследяването се извършва в реално време и с него са ангажирани експерти от WWF и НП “Рила”.

Не могат самички

“Емиграцията” на мечетата в Гърция започна, след като през юли първото от тях, петмесечният Никола, бе открит сам и уплашен, покатерил се на дърво в двора на имот в село Костенец. След внимателно планиране на операцията той бе свален на земята в прегръдките на един от членовете на Спасителния отряд на WWF.

В България живеят между 500 и 1000 представители на вида кафява мечка.

През октомври в разстояние от няколко седмици Отрядът спаси още две мечета-сирачета, привлечени от хранилка за животни край елинпелинското село Крушовица. Малката Анета и братчето є Мишо прекараха известно време в Парк за мечки Белица, управляван съвместно от “Четири лапи” и фондация “Бриджит Бардо” - единственото защитено място в България, което осигурява шанс за нов живот на спасени мечки. След това трите животинки бяха транспортирани до специализирания център за рехабилитация “Арктурус”.

Първите са спасени през 2018-а

Такава спасителна акция у нас е направена за първи път през 2018 г. за три мечета, намерени в Родопите, близо до язовир “Доспат”. Те са върнати в страната през май 2019 г. Радостина, Митко и Йонас са пуснати в Централен Балкан.

През юли 2021 г. още три мечета без майка - Хуба, Вихър и Горан - са спасени в Смолянско и след престой в центъра в Белица заминават на рехабилитация в Гърция, за да се върнат следващата година укрепнали и готови за самостоятелен живот в дивата природа. Те също са пуснати в Централен Балкан.

Обикновено мечката ражда малките през януари и през пролетта, след зимния сън, ги извежда навън, за да ги учи къде да намират храна и коя е подходяща за тях, как да избират място за бърлога. Тя ги отглежда около 2 и половина години и през това време ги защитава от други хищници. Често техен враг са мъжките мечки, които ги убиват, за да накарат майката да се разгони отново. Защитавайки малките си, майката може да загине в битката с много по-едрия самец. Друг неин враг са бракониерите. Смята се, че всяка година около 50 мечки у нас стават жертва на недобросъвестни ловци, които ги убиват понякога само заради обявените за деликатес мечи лапи. Така малките остават сами, не умеещи да намират храна и да се защитават и има опасност да загинат.

Обучението - далече от човека

При обучението на мечетата да се адаптират към дивата природа най-важно е да се избягва всякакъв контакт с хора. Това е така, защото свикне ли веднъж мечката, че човекът не е враг, тя ще започне да търси близост с него, когато бъде пусната. В Гърция мечетата се отглеждат от човек, но без да усещат присъствието му, за да не се привържат към него. В продължение на година само един човек от спасителния център има контакт с мечетата, и то индиректен, така че да не могат да усещат присъствието и миризмата му.

Близо 1000 екземпляра живеят у нас

България е една от малкото европейски страни със стабилна популация на кафяви мечки, като в дивата природа у нас живеят между 500 и 1000 екземпляра от този защитен вид, твърдят от организацията “Четири лапи”. Популацията им е съсредоточена в Старопланинския и Рило-родопския планински масиви. Много от животните мигрират в съседни на България страни - Гърция, Сърбия и Северна Македония, у нас прескачат, макар и рядко, мечки от Карпатите, които са черни на цвят.

Последните “танцьорки”

През 2000 г., благодарение съвместните усилия на “Четири лапи” и фондацията на известната френска актриса Бриджит Бардо, е създаден Паркът за танцуващи мечки в Белица. До 2007 г. в него са настанявани единствено спасени от България бивши танцуващи мечки, а след като е сложен край на това издевателство, смятано за атракция, там са приютени последните танцуващи мечки от Сърбия и Албания, както и от български зоопаркове, в които условията не отговарят на законовите изисквания. Едно от животните дори е спасено от пристройка към хотел, където е било държано незаконно.

Въпреки че е забранена със закон през 1998 г., жестоката практика на експлоатация на мечките за развлекателни цели продължава у нас до 2007 г., когато “Четири лапи” успешно спасява и последното оковано животно. Днес в съоръжението, което вече се нарича Парк за мечки Белица, на площ от 120 декара живеят 17 представители на вида кафява мечка.

Фотоизложба на тема “Спасените: 20 години история” на Парка за мечки край Белица бе показана в Европейския парламент в Брюксел през март. Тя се състои от 20 фотографии, които разказват за 20-годишното развитие на Парка за мечки. Могат да се проследят любопитни моменти от ежедневието на неговите обитатели.

Поради предстоящ ремонт на пътя тази година Паркът за мечки не отвори от 1 април, както прави обичайно, и все още е затворен за посетители. Информация за това може да се намери на сайта му.

Доц. Христо Михайлов, ръководител на катедра “Ловно стопанство” към ЛТУ: Не оставяйте храна в колата или палатката

Мечките са свикнали на храна, която туристите им подават. Това е причината те да скъсяват дистанцията с хората, предупреждава доц. Христо Михайлов от Лесотехническия университет. Има десетки случаи на къмпингуващи, които оставят храна в автомобилите си, специално в Карпатите, както и в Словения, и затова там има табели, които предупреждават туристите да не оставят храна в колите или в палатките си, за да не предизвикват мечките, които имат отлично обоняние.

“Мечката е сериозен проблем в Румъния, но аз имам притеснения, че може да се превърне в близките години и в сериозен проблем за България - казва доц. Михайлов. - Младите индивиди биват прогонвани от възрастните от териториите, защото по-узрелите възрастни защитават териториите си и когато отгледат поколението си, те го прогонват, за да могат да се размножават и да гледат следващото.”

Прокудените млади мечки все още са неопитни, любопитни, непредпазливи и започват да скитат в търсене на свои територии. Подобни проблеми у нас имаше в Смолянско, Пазарджишко, Априлци, Троянско, Габровско, когато мечки слизаха в селата в светлата част на деня необезпокоявани и това предизвика стрес и шок у хората. На някои места имаше разрушени пчелини, счупени овощни дръвчета, нападнати домашни животни.

Затова природозащитници съветват да не се оставя храна на открито, сметищата да се заравят, а стопаните да използват електропастири със слаб ток, който отблъсква нашественика, и фотокапани, които да регистрират присъствието на животното през нощта. Туристите и берачите на гъби и билки е добре да афишират присъствието си като разговарят спокойно, без да крещят, за да не предизвикат агресия. Мечката обикновено се изправя и се оглежда, защото е късогледа, после се отдалечава. Опасна е, ако има малки и възприеме хората като опасност.

“Когато сме съвсем близо до мечката, трябва да запазим хладнокръвие, бавно, спокойно, без резки движения да се отдалечим - съветва доц. Михайлов. - Тя често се изправя на задните си крака, оглежда се любопитно, но рядко е агресивна. Това се случва най-вече, когато защитава малките си.”

Удрянето на бяг не е добра идея, защото мечките тичат по-бързо от хората. Ако тръгнем да бягаме, можем да предизвикаме инстинкта им за преследване.

Народни поверия

Мечката носи здраве и плодородие, затова присъства в кукерските игри.

Древните българи уважавали мечката и избягвали безпричинно да я убиват и ползват за храна. Преследвали са само стръвниците, но и тогава ловецът спазвал поредица от ритуали за оправдаване на постъпката си.

Стара традиция е да се обръщаме към мечката с ласкави имена - баба Меца, Медун, Мецана. Според старите славянски вярвания тя е по-силна от дявола и там, където стъпи, злите сили бягат.

В представите на народа мечката има силата да лекува, да предпазва от болести и да дарява плодородие. Докосването на мечата козина носи здраве и е лек срещу уплах. Изразът “Мечка страх, мене не!” е заклинание за смелост. Болните или наскоро оздравелите от тежка болест лягали на земята и оставяли мечката да ги гази.

Има много народни поговорки, които показват връзката със силния звяр: “Гладна мечка хоро не играе”, “Яде като мечка, работи като буболечка”, “Мечешка услуга”, “Който го е страх от мечка - да не ходи в гората”.

За дресировка - бой, глад и болка

Вероятно доста хора си спомнят как до 90-те години на миналия век мечките са разхождани на верига по софийските улици и на ключови туристически места за забавление. Даже в епизода “Циганката” от сериала “На всеки километър” Стефан Данаилов се прави на мечкар с гъдулка.

Стефан Данаилов се прави на мечкар в “На всеки километър”.

За да бъдат дресирани, са взимани мечета на възраст между 4 и 6 месеца. Пробиван е носът или устната и им е слагана халка. Следват бой и глад. Само един човек храни мечката, за да разбере тя кой е господарят. После идва танцувалната дресировка, която няма нищо общо с музиката. Мечката не разпознава мелодия, за нея тя е шум. Няма как да усеща и ритъм - всичко е в халката на носа и веригата, за която я води човекът. Основният инструмент на мечкаря е гъдулката, за чийто лък е закачана веригата. Мечката следва веригата, за да избегне болката. Когато ритъмът стане по-бърз, съответно ръката и веригата се движат по-бързо, животното започва да подскача и така се създава впечатлението, че следва ритъма.