Филмът е заснет игриво, и автентично, и приказно, и натуралистично

Запраща ни в Ню Йорк, където се скитат симпатичните чернооки близнаци Пол и Тито - девствени тийнейджъри, нелегални мигранти от Перу. Разнасят храна с велосипеди, блеят по улиците, ходят на курсове по английски език и се молят на Светеца на безнадеждните случаи да се запознаят със секса. Обитават малък и мърляв апартамент. Майка им Рафаела (Магали Солие) е знойна, красива и добра жена с трапчинки и ласкава усмивка. Бъхти се в заведение, готви вкусно, времето ѝ е разчетено до секунда. Почти не успява да се занимава с дома и децата.

На курсовете по английски, където са напълно незабелязвани от преподавателя, Пол и Тито се запознават с красивата русокоса Кристин (Тара Талер) - отракана хърватка. И двамата се влюбват в нея, съпровождат я по улиците, на финала спят един подир друг с нея, но тя се оказва впримчена в собствените си представи за любов.

Междувременно прекрасната Рафаела се отдава на ласкателствата на швейцарски писател на криминалета (Симон Кезер) - комплексар на тема бащино богатство. Постепенно той се настанява при нея и близнаците, принуждава я да напусне работа и да започнат бизнес с перуански сандвичи, но...

Филмът се занимава с измамните параметри на мигрантската американска мечта. Близнаците са депортирани, а в Перу не ги очакват с отворени сърца. Рафаела успява да се спаси от полицията и продължава скотския си живот в Ню Йорк. Но все пак едно телефонно обаждане връща прелестната є усмивка.

На екрана е показан летен Ню Йорк, където жегата е лепкава и се влачи по асфалта. Изглежда друг град - бедняшки и нескопосни сгради, теснотия, мизерия. Нищо общо с очарованието и блясъка на величавия мегаполис.

Филмът е жив и трепетен, забавен и завладяващ. Заснет е и игриво, и автентично, и приказно, и натуралистично. На моменти въздейства като документален филм. Мигрантската драма не е показана в познатите ни клишета - извадена е и емоция, и ирония, и надежда. И, тъй като често се споменава думата „лама”, на финала има чудно смешен епизод с швейцареца, бременната му афроамериканска жена и лама.

Актьорите са чудесни - и виталните дебютанти братя Дюран, и завладяващата Магали Солия, и сдържаният Симон Кезер. Всъщност, той пристигна във Варна, за да представи филма, и на живо изглежда доста по-млад и елегантен от героя си. Разказа ни, че режисьорът Марк Реймънд Уилкинс, роден през 1976 в Берн, обича да обикаля света, живял е в Ню Йорк, а в момента е в Киев. В Ню Йорк е ситуиран и късометражният му филм „Хотел „Пенсилвания” (2013). Същата година е обявен за един от 25-те обещаващи млади режисьори в света.

Късометражният му филм Bon Voyage (2017) има 42 фестивални награди. „Светицата на невъзможното” е неговият пълнометражен дебют. А заглавието е очарователно като самия филм.

„Светицата на невъзможното“
(The Saint of the Impossible), 2020, Швейцария
Режисьор Марк Реймънд Уилкинс
Продуцент Жоел Луи Жент
Сценарий Лани Райн Фелтман по романа на Арнон Грунберг
Оператор А. Бурак Туран
Музика: Брент Арнолд, Балц Бахман
В ролите: Магали Солие, Адриано и Марсело Дюран, Тара Талер, Симон Кезер и др.
Награди: За женска роля на Магали Солие и на Съюза на българските филмови дейци от „Любовта е лудост” 2021.