Евросъюзът е белязан от скандали и дълбоки различия

15 000 мигранти пристигат всеки месец в Германия най-вече през балканските страни

Вeче две години миграционната политика на ЕС е белязана със скандали, породени от дълбоки различия. Последната среща на върха през декември премина под същия знак. Този път обаче имаше и допълнителни неприятни за нас изненади. Германският канцлер Ангела Меркел поиска специално тристранно обсъждане с българския и с гръцкия премиер на продължаващата нелегална имиграция, която достига до Германия.

Подобно искане на канцлера трябваше да се очаква. Към края на миналата година в германската преса бе изнесена информацията, че независимо, че Балканският маршрут се смята за затворен, около 15 хиляди мигранти пристигат всеки месец в Германия най-вече през балканските страни. Анализът сочеше, че се е стигнало до създаването на алтернативни миграционни маршрути, най-значимите от които са транспортът по въздух от Гърция до Германия, и коридорът, който минава през българо-турската граница.

Първата реакция на Берлин бе да възстанови граничния контрол

на летищата с полетите, идващи от Атина. Проблемите обаче продължиха и бе логично да се предположи, че на дневен ред ще дойде и България, тъй като Германия продължи да се опитва да установи откъде преминава достигащия до него поток мигранти.

Борисов определи представеното от Меркел за България като изфабрикуван от родната опозиция компромат и се обоснова с неофициална информация от българското Министерство на вътрешните работи, че сред регистрираните в Германия бежанци има много малко от онези, които обичайно преминават през българска територия. Подобен аргумент има известно основание, тъй като част от новите алтернативни маршрути са през Румъния, в която се наблюдава рекорден брой нелегални имигранти, които идват основно през Черно море. За последните три месеца те са толкова, колкото през предходните четири години.

За да бъде успешна обаче българската миграционна дипломация, отстояването на нашата позиция само с предположения не е достатъчен аргумент. През 2015 година разработих проект за известяване и оперативен контрол в реално време за възникване на миграционен риск и на нелегална имиграция в България. Въпреки, че проектът бе оценен високо, към момента не е ясно каква част от него се използва. Оскъдността на информацията се обяснява с желанието

да не се разкриват слабите звена в системата за охрана

на границите и транзитните маршрути, пресичащи страната. Този мотив обаче също не е убедителен. От една страна, каналджиите и преминалите мигранти чрез миграционните мрежи предават натрупания опит. От друга страна, при модерните технологии разкриваемостта на миграционните маршрути ще става все по-голяма. При задълбочено проучване от държавите крайни дестинации ще могат да се установяват все по-подробни данни, отнасящи се за транзитиращите територии.

Така например, в Германия полицията и службите за чужденци имат достъп до данните, съхранявани в мобилните телефони на лицата, искащи убежище. Предвижда се такива права да бъдат предоставени и на Федералната служба за миграция и бежанци, като целта е по-лесно да се изясни индивидуалната миграционна история на всеки кандидат и да се установи реалната му идентичност. Чрез апликацията Google-Maps или GPS-данните на снимките, заснети с мобилните телефони, може с голяма точност да се установят маршрутите, преминаващи през транзитните държави, една от които е и България. Така че, в Германия и към момента имат ориентировъчна информация за случващото се у нас.

За да се справя по-успешно с миграционния натиск, разумно би било, поелата вече европредседателството България, да поиска да се задълбочи сътрудничеството между миграционните служби на отделните страни членки. Така например чрез обмен на информация с германските миграционните служби могат да се съберат сведения за местата на преминаване на границата ни на вход и изход, за

трафикантските канали и пунктовете за укриване

на нелегалните мигранти, намиращи се не само на българска, но и на приграничната територия в Турция, което е от особено значение за превенцията на миграционния натиск.

Само чрез разработването на работещи идеи е възможно темата за миграцията да престане да бъде като воденичен камък за българското правителство. Активните действия в тази насока са важни, защото именно по време на нашия мандат се очаква да се приеме основната част от новата европейска миграционна стратегия. Благородната идея за „гъвкава солидарност“, която да обедини противопоставящите се страни, членки на ЕС по въпросите на бъдещата му миграционна политика, до скоро се смяташе за сложна задача, тъй като не се допускаше, че в рамките на ЕС може да състави блокиращо малцинство.

През последните няколко седмици обаче се оказа, че транзитиращият източноевропейски вертикал, който обхваща Вишеградската четворка, Австрия и държавите от Западните Балкани, вече не е толкова сам. Разположените държави - входни врати по южния европейски хоризонтал, си дадоха сметка, че мудната европейска миграционна политика не решава, а замазва проблемите им. Две важни събития показаха, че има разместване на пластовете. Първото е решението в края на декември на премиера на Италия Паоло Джентилони да поиска одобрение от парламента за изпращането на войски, които да охраняват границата на Нигер с Либия с цел спиране на нелегалните миграционни потоци, които оказват миграционен натиск върху страната. Второто събитие е решението на лидерите на средиземноморските страни от ЕС – Кипър, Гърция, Малта, Италия, Франция, Испания и Португалия да се защитават по-добре техните граници.

Подобна позиция бе неизбежна, защото прекият миграционен натиск върху Италия все още е силен, а в Испания през 2017 г. се наблюдава

рязко увеличаване на броя на нелегалните влизания

достигнали 22,9 хил. души, което е над два пъти повече спрямо 2016 г. Стана ясно, че затварянето на Балканския маршрут през 2016-а е довело до нарастване на натоварването на Централно- и Западно-Средиземноморския маршрут, поради което бъдещата успешна миграционна политика може да бъде резултат само от едновременното контролиране на всички основни входни врати в ЕС.

България е пресечната точка на входния южен европейски хоризонтал и на транзитиращия източен европейски вертикал. В това е и нейният шанс, поемайки европейското председателство, да търси сближаването на позициите и постигането на консенсус между тези две групи държави. Подобна политика би намерила своята приемственост и в Австрия, която ще бъде следващият ротационен председател. А това допълнително увеличава шансовете за успех на подобно начинание.