Промяната в тона в Мониторинговите доклади на ЕК за правоохранителните институции у нас, накара притеснените олигарси да търсят други чуждестранни източници за натиск

Промяна не само в Мониторинговия доклад на Брюксел, но и в работата на тази част от съдебната власт, която повдига обвиненията

Остават две седмици до оповестяването от Европейската комисия на поредния Мониторингов доклад за България в областта на правосъдието, борбата с организираната престъпност и корупцията. Така се получи, че през годините този документ винаги се е използвал от опозицията, за да се атакува властта, а ако има и една похвала, то управляващите я приписват на себе си. И ако в първите години на членството на България в Европейския съюз докладите по Механизма за сътрудничество и оценка да предизвикваха сериозен резонанс, то употребата им и грешката, че списването на черновите се случваше в софийски офиси на неправителствени организации, ги превърнаха в многословни писания, без значима стойност.

Преди година настъпи съществена промяна. Миналогодишният доклад за България, оповестен в навечерието на председателството на Съвета на Европейския съюз, имаше доста различен тон от познатия досега. И най-големите критици на правоохранителните институции у нас трябваше да признаят, че този път Брюксел бе заменил назидателния тон. Вероятно и защото отговорникът за списването на черновите у нас беше сменен и така бе преустановена възможността за влияние върху съдържанието на документа от български политико-икономически кръгове, инвестирали огромни ресурси за овладяване на съдебната власт.

В опит да предотвратят миналогодишния отзвук, когато “критиките” на ЕК всъщност звучаха като “похвали”, идеолозите на антибългарската пропаганда, позиционирани в София и в Белград, очевидно са предприели превантивни действия. Моделът да атакуваш неудобните правоохранителни институции през чуждестранен източник остава валиден. Като вместо да ползваш докладите на чиновниците от Брюксел или дописки в чуждестранни издания (понякога под формата на платено съдържание), достатъчно е да осигуриш друг интернационален източник (за предпочитане англоезичен), който е готов да легитимира тезата ти против съответната институция, станала неудобна, защото например те е изправила пред съда.

Така, например, миналия четвъртък от сайт, чийто съиздател е Иво Прокопиев, научихме как международната консултантска агенция IHS Markit предупреждава предприемачите у нас, че през 2019 г. е възможно да станат обект на разследвания на антикорупционните власти и прокуратурата. Уточнява се, че обект на интерес от институциите нямало да бъдат толкова мултинационални компании, колкото местни представители на бизнеса. Появата на подобен анализ, при това първо в сайта на добре известен противник на държавното обвинение и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, едва ли е плод само на случайно стечение на обстоятелствата. Да не говорим, че част от портфолиото на подобни консултанти включва изготвянето на доклади, с определени нюанси в съдържанието, по поръчка на клиенти, чиято самоличност остава неизвестна. Ставаме свидетели на типичен пример на миграция на доносите, от Мониторинговите доклади по посока платени анализи на една или друга частна компания.

Преводната статия, чиято адженда следва да внуши как прокуратурата и антикорупционната комисия са “класовите врагове” на честния български частник, се оказва само част от анализа на международната консултантска компания, чийто автор, на всичкото отгоре, е българка. Статията е писана от Петя Бързилска, която започва работа в IHS Markit преди три месеца, а през последните три години е работила като автор в малко известен български блог. Там е публикувала имиджови интервюта, предимно със служители на неправителствени организации и творци. Един от очерците на Бързилска е на активист за легализирането на хомосексуалните бракове и организатор на ежегодните гей-паради в София. Друга предишна работа на днешната авторка на “задълбочени” икономико-политически и юридически анализи е свързана със сайт, за който е известно, че е бил финансиран от фирма, получила необезпечен кредит от финансовата пирамида КТБ на банкера-беглец от правосъдието Цветан Василев.

Но какво всъщност прави авторката на анализа за международната консултантска компания? Тя изброява няколко актуални казуса, провокирани от активността на Специализираната прокуратура и/или КПКОНПИ. Като започне от емблематичния казус със заловената с подкуп (предварително белязани пари) бивша кметица на “Младост” Десислава Иванчева и нейната заместничка, мине през разкриването на организираната престъпна група, в която участва и бургаският общински съветник от БСП Бенчо Бенчев, та стигне до разкритите незаконни фабрики за фалшиви цигари и алкохол без бандерол, както и до уличаването в тежки данъчни и финансови престъпления на хотелиерите на Българското европредседателство Маринела и Ветко Арабаджиеви.

Все действия на българските прокурори, антимафиоти и служители на антикорупционната комисия, които не просто срещат почти пълна подкрепа от обществото, а със сигурност ще бъдат отчетени положително в предстоящия мониторингов доклад на ЕК. Точно това се оказва проблем за добре известни олигархични кръгове, хвърлили милиони левове, в инженерстването на провалили се политически проекти, мрежи от НПО-та, създаване на професионални протестъри и издръжка на поръчкови медии.

По ирония на съдбата, а и за да не останат напразни очакванията им, лансиралите анализа на IHS Markit се оказаха част от него. В петък прокуратурата съобщи, че заради приватизацията на предприятието “Каолин”, Иво Прокопиев е с мярка за неотклонение “подписка”, заедно с още двама от шефовете на “Алфа Финанс Холдинг” АД. И това, разбира се, отключи истерична реакция, изразяваща се в канонада от атаки срещу държавното обвинение. По добре познатия сценарий, основно чрез ефира на бТВ, чиято редакционна политика очевидно контролира, Прокопиев започна да се представя за жертва. Същото той правеше и преди година, когато се жалваше от действията на ръководената от Пламен Георгиев по това време Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, поискала запор на имущество и активи за 200 млн. лв.

И ако в последните 6 години Прокопиев използваше различни проксита за атаки срещу обвинител № 1, сега обвиняемият тартор на кръга “Капитал” се зае лично с атаките срещу прокуратурата. Първо лансира тезата, че обвиненията срещу него – за приватизацията на остатъчния 33% дял на държавата в ЕВН и на “Каолин”, са заради издателската му дейност и разследващата журналистика. Нещо, дълбоко невярно и показващо с каква цел се ползват изданията на Прокопиев: да му осигуряват превантивна защита, индулгенция от разследвания и като оръжие за натиск, ако такива все пак бъдат предприети.

Дали работещите в сайтовете и вестниците на обвиняемия си дават сметката, че собственикът им ги ползва за жив щит? И понеже тезата за медиите, които били провокирали разследванията за приватизацията не издържа и едно денонощие, обвиняемото лице пак реши да играе ролята на честния частник, станал жертва на “лошата” държава.

Не на шега, Прокопиев поиска разследването му да се контролира от чужд прокурор, нищо, че приватизацията е извършена по нашенски. Дали, ако беше обвинен по две дела, свързани с приватизация на държавни активи в Сингапур, Прокопиев щеше да иска международна закрила и дали изобщо щеше да има трибуната на една от големите телевизии? Дали щеше да се жали пред Съда в Страсбург, наречен преди дни от италианския вътрешен министър Матео Салвини “безполезен цирк”, защото съдиите се обявили за защита правата на последния сицилиански бос на мафията.

Успоредно с второто обвинение на Прокопиев, за което се разбра, че той е знаел от месеци, но си е мълчал, прокуратурата уличи в криминална приватизация и вероятно най-кичозните милионери на прехода – Евгения и Николай Баневи. Стигна се дотам, че флагманът на кръга “Капитал” започна да се грижи за правата на Баневи, защото видиш ли, пресцентърът на МВР показал снимки на гащите им в стаите-гардероби в кичозния им палат в “Бояна”.

Днес престъпната приватизация е на мушката на правораздавателните органи. Бандитите ще отговарят за пране на пари, за лъскавия начин на живот на гърба на българското общество, за измамите. Но къде е гражданското общество? Защо определени магистрати и определени журналисти са на страната на разбойниците, защо не подкрепят правото? Защо цели редакции позволяват на собствениците си с порочно минало и проблемно настояще да ги използват като жив щит за запазване на кожата си? Докога най-големите телевизии и радиа ще позволяват ефирът им да се превръща в инструмент за уронване на престижа на съдебната власт?

В крайна сметка, държавата работи, колкото и да не им се харесва на засегнатите, защото осъзнават, че краят на хибридната им война срещу прокуратурата, специализираното правосъдие и антикорупционната комисия идва. Не им допада, че вече не държат моливите на европейските чиновници и въпреки остатъчните медийни манипулации, обществото, макар и да приема с известен скептицизъм активността на прокурори, следователи и агенти, постепенно се убеждава, че този път промяната е настъпила. Промяна не само в Мониторинговия доклад на Брюксел, но и в работата на тази част от съдебната власт, която повдига обвиненията. Остава да видим промяната и в другата част на правосъдието – съдиите, които все по-трудно ще могат да мотивират оправдателни или условни присъди за корумпирани властимащи и олигарси със залязваща слава.