Препъване или залитане – така може да се нарече второто място на двукратната олимпийска и 5-кратна световна шампионка Микаела Шифрин в първия старт от сезона за Световната купа – гигантския слалом в Зьолден (Австрия). Американката, спечелила 60 състезания от веригата, бе сочена за абсолютна фаворитка не само в техничните дисциплини, но и за Големия кристален глобус, отстъпи с 6 стотни на 17-годишната новозеландка Алис Робинсън. Резултатът все пак е отлична изходна точка за нова доминация на Шифрин в Белия керван.

- Как премина лятото след толкова успешния минал сезон?

- Страхотно. Правих най-различни неща, но не забравих и за ските. Готова съм за нови подвизи!

- Феновете ви в социалните мрежи имаха възможност да разгледат новия ви дом, да ви чуят как свирите на китара и пеете. Явно се наслаждавате на живота...

- Да, мога да кажа, че се чувствам страхотно в кожата си в момента и се опитвам да споделя това с другите. Ако пък хората искат да ме виждат само като скиорка, ще им кажа, че това си е моят инстаграм (смее се). Не се опитвам да изграждам някакъв бранд около името си, просто съм себе си. Едно от най-важните неща в живота ми е да мога да превключвам вниманието си от едно нещо върху друго като например китара или пиано. Пея от много малка, в училище непрекъснато се налагаше да ме бутнат, за да спра, тъй като го правех и по време на час. Не съм Лейди Гага, но много обичам да пея. Китарата пък е нещо, с което се занимавам в последните няколко години, но едва това лято намерих малко повече време за нея. Определено искам да свиря повече и по-често.

- Вие сте първият скиор, събрал над 1 милион долара от наградни фондове за един сезон. До голяма степен и заради факта, че алпийските ски са сред първите спортове, въвели равни възнаграждения за мъжете и жените...

- Равенството между половете е много важен момент. Радвам се, че нашият спорт дава такъв пример и се надявам повече други да го последват. Благодарна съм за това, което получавам като ски състезателка.

- Каква стратегия ще възприемете за предстоящия сезон? Вие сте една от много малкото състезатели, които имат победи във всичките...

- Все повече състезания се появяват в календара и това прави комбинирането им доста по-трудно. Трябва да съобразиш много неща, за да можеш да участваш с успех във всичките. Но аз се справям много добре с това да познавам сигналите, които тялото ми изпраща. Хубаво е да можеш да стигнеш лимита на възможностите си, за да спечелиш състезание, но ако го прекрачиш, може да си изпатиш. Аз се опитвам да не го правя, може би само някакси да разтегна този лимит. Винаги имам не само план „А“ и план „Б“, но и планове за всички букви от азбуката. Това се отнася и за тренировките. Миналия сезон постигнах една от най-големите цели в кариерата си – да го завърша в по-добра форма, отколкото съм го започнала. Успях да се включа в толкова много състезания и да направя някои от най-силните си карания. Всъщност не исках сезонът да свършва. Чувствах се толкова добре, всичко ми се получаваше, така че бях малко тъжна, когато приключи. Затова пък сега съм още по-развълнувана, че започваме отново.

- А възможно ли е новопридобитите умения в скоростните дисциплини да доведат до влошаване на слалома? Имаше ли фокус върху една или друга дисциплина по време на подготовката?

- Опитах се да се подготвя за всичко. Слаломът остава най-добрият ми приятел, най-близо е до сърцето ми. Това е първата дисциплина, в която започнах да побеждавам. Но вече наистина се чувствам силна и уверена в супергигантския и спускането, което е страхотно усещане. Кара ме да вярвам, че продължавам да се развивам като състезателка. Пък и там не се чувствам длъжна да побеждавам, а по-скоро да карам все по-добре. Този сезон няма да имаме голямо първенство като световно или олимпийски игри, така че няма нужда да се подготвям специално за някой старт. Ще се опитам да съм на високо ниво във всичките. Най-важното ще е да запазя удоволствието от участието в състезания. Ако това липсва, знам, че няма да имам и такива успехи.

- И след тази подготовка с какви очаквания посрещате новия сезон?

- Нямам никакви очаквания. Наистина. Знам, че не звучи логично, но моят подход е такъв. През лятото тренирах със състезатели от различни страни и мога да ви кажа, че далеч не бях най-бързата във всяко каране. Но в състезанието нещата са съвсем различни. А първите стартове от сезона обикновено са тези, в които се опитвам да карам на ръба на възможното.

- А обръщате ли внимание на рекордите? Поставяте едни, приближавате се все по-опасно към други...

- Налага се, рекордите са важни. Всички хора се сравняват с другите в това, което правят и числата са един от начините. Така разбираме, че спортът се развива и се поставят нови стандарти. Надявам се един ден някой, вдъхновен от мен, да счупи моите рекорди. Но аз се опитвам да гледам на всяко състезание като на поредния ден на работа. Рекордите са само, за да ме мотивират.

- Как приехте второто място в Зьолден?

- На финала бях много разочарована да видя резултата си „в червено“. Но Алис беше страхотна. Невероятно е да я гледаш с такъв огън в очите. Той се вижда и в карането й. А така състезанието стана по-интересно за зрителите. Все пак мястото на подиума ми дава увереност за следващите стартове. Доволна съм от работата си, както и на хората от екипа ми.

- Преди втория манш нямаше ли притеснение заради огромните очаквания да победите?

- Опитах се да карам така, сякаш започвам отначало и няма какво да защитавам. Бях агресивна, но по неправилния начин. Допуснах грешки и загубих време. Можеше да се справя по-добре, но човек празнува успехите си и се учи от неуспехите.

- Алис Робинсън спечели първата си победа толкова млада – само на 17. Точно както и вие преди 7 години. Помните ли този момент?

- Ако искате да кажете, че сега съм стара, ще си тръгна (смее се). Да, помня отлично първата си победа. Успях да изпреваря Тина Мазе в Оре (Швеция). Сякаш беше вчера. Тогава просто исках да карам, но не мога да кажа, че не съм мечтала за първото място. Цялата ми кариера предстоеше. Не знам какво си мисли Алис сега, но е страхотно да я гледаш отстрани. Много е агресивна, това сякаш е стилът й, докато моят не е такъв. Но на нея й носи успехи. Освен това мисля, че е много правилно ориентирана. Понякога това можеш просто да го прочетеш в очите на човека – дали всичко в главата му е наред. Мисля, че при нея е така. Забелязала съм, че дори когато е видимо притеснена, продължава да кара точно толкова добре, колкото обикновено. Очаквам да е много силна през целия сезон, а и през следващите.

На снимката: Микаела намира време и да възпее победите си...