Мила Йовович: Отгледана съм по източноевропейски и с филми като „Рамбо“

 

Като млада мечтаех за зрели мъже

В никакъв случай не съм някаква невинна жертва

Никой не ме е пребивал или дрогирал

Рискувах много, но си струваше

Мила Йовович продължава да притежава топ тяло и да демонстрира на по-младите си колежки в Холивуд какво значи истински атрактивна актриса. В следващите месеци трябва да бъдат завършени три нови заглавия с нея, които очакваме и в българските кина. Мила е моделката с руски и балкански гени, която покори голямото кино и се превърна в автентична екшън звезда с екранни тупалки като тези от поредицата „Заразно зло“. Сега тя въвежда и своята 16-годишна дъщеря Евър Андерсън в света на блясъка.

Стегнатата и съблазнителна сирена на екшън киното Йовович не спира да работи. Тя стана лице на известна марка уиски и за кратко се върна към моделството, което я изстреля към върха още като тийнейджърка. Преди време Йовович намекна, че може би ще се върне и към поредицата, на която посвети повече от 15 години - „Заразно зло”. Мила просто не може да стои мирно - актриса, певица, моден дизайнер и бивш супермодел в авангарда на шоубизнеса от 12-годишна. А любовта към киното не я напускала от онази вече прочута роля във фантастичния екшън епос на Люк Бесон „Петият елемент” (1997) с изрусения тогава Брус Уилис.

- Мила, как балансирате ролята на майка на три деца с постоянните си ангажименти в киното?
- Нищо днес не е по-важно от моето семейство. Бракът и децата са в центъра на живота ми. Връзките не са лесно нещо, факт. И при нас с мъжа ми Пол не винаги е било безоблачно плаване. В началото винаги има много секс и страст - навсякъде, по всяко време. После минават годините и си казваш: „Къде отидоха тези моменти?” Имало е времена, в които сме били на прага на раздялата, но сме се стягали и сме продължавали.

- Дъщеря ви Евър тръгна уверено по вашите стъпки в шоубизнеса. Давате ли съвети на своята наследничка?
- Важно е да кажа, че аз никога не съм водила стандартен начин на живот. Започнах да ходя на модни кастинги от деветгодишна. На 13 четях Балзак, представях си, че съм куртизанка и излизам софистицирани зрели мъже. Бях свободолюбива и любопитна. Исках да срещам и преживявам различни хора. Вършила съм доста опасни дивотии като малка.
Дали съм имала гадни моменти с нахални възрастни мъже, които са ме сваляли по арогантен начин? Разбира се. Вкарвала ли съм се в неподходящи сюжети с неподходящи мъже? Абсолютно. Чувствам ли се като жертва? Не, в никакъв случай.

- Как това ваше минало се вписва в днешния феминистки пейзаж?
- Осъзнавам, че съм поемала рискове. Бях малка и можех да бъда изнасилена. Имала съм връзки с големи мъже, докато съм била непълнолетна, а в известен смисъл дори те могат да минат за изнасилване. Но аз не съм злопаметна и гневна. Никога не съм играла ролята на невинната жертва на някакви възрастни лоши мъже. Винаги съм била сигурна в своята сексуалност и сила. Никой не ме е дрогирал или пребивал.

Подкрепям жертвите от движението #MeToo и винаги ще съм до тях. Но моята история не е част от това движение. Не съм една от тези травмирани жени, които наистина трябва да бъдат чути. Може би защото съм повече европейка, но това е положението при мен.

- Как поддържате огъня в своя брак?
- Страстта е мистерия, тайна. Винаги оставям нещо скрито от съпруга си. Имам си своята музика, рисувам картини, въвличам се в неща, които са извън него. Той също. Красотата е краткотрайна и не значи нищо, ако не знаеш кой си.

- Как решихте да се завърнете към кариерата на активен модел?
- Беше много емоционален момент. За пръв път започнах работа с IMG Models през 1999-а година. Тази компания ми е като семейство. Просто исках да се опитам да дам ново измерение на марката, което да е вдъхновено от моята идентичност на жена и майка с кариера. Да покажа своята увереност.

- Тази ваша увереност изигра ли роля при избора на толкова много роли в екшъни и фантастични филми?
- Винаги съм се чувствала силна. Баща ми беше източноевропейски мъжкар, който ме отгледа като момче. Израснала съм с „Умирай трудно” и „Рамбо”. Когато гледах „Пришълци” със Сигърни Уийвър усетих онзи момент на просветление и вдъхновение. Най-накрая една жена, която правеше на екрана нещата, които аз исках да правя. Бой с извънземни или с роботи убийци като Линда Хамилтън в „Терминатор”.

С „Петият елемент” окончателно циментирах желанието си да правя такива филми и да поемам такива роли. Винаги съм си падала по научната фантастика и фентъзито, по зрелищните бягства в други, непознати и опасни светове. Обожавам “Дюн” и “Властелинът на пръстените”.

- Да се върнем на дъщеря ви Евър. Как гледате на нейното развитие като актриса?
- Още когато тя беше на пет годинки ми каза: „Мамо, искам да стана актриса.”

Разбира се, аз приемам всичко, което тя казва много сериозно. И затова отговорих, че тя трябва да бъде подготвена да работи тежко и много, да бъде съсредоточена и отдадена на киното и ще трябва да се запише на актьорски уроци. Помислих си, че ако я запиша на курсове, след няколко седмици тя вече няма да бъде толкова ентусиазирана и ще предпочете да си има свободно време, да играе, да бъде като повечето дечица на нейната възраст. Но се оказа, че тя обожава да ходи на уроци по актьорско майсторство. Също се зарадвах безкрайно много, когато осъзнах, че тя има природен талант.

Пред мен е една мъничка актриса, готова за предизвикателствата на професията. Днес тя е на 16 години и аз се гордея страшно много с нея. Толкова ме впечатлява, винаги успява да ме вдъхнови и да ме накара да се почувствам прекрасно. Тя наистина гори в киното със страст, отдадена е на актьорската професия, при нея е органично. Толкова е различно от моя старт в развлекателната индустрия. В началото аз нямах това естествено желание да играя в киното или телевизията. Затова днес, когато я гледам, не просто се гордея с нея, а направо се уча от нея. Хората ме питат дали аз ѝ преподавам някакви уроци, дали ѝ давам съвети, но аз отвръщам, че става точно обратното.

Много изпълнители трябва да учат сериозно и да работят здраво, докато се превърнат в истински професионалисти пред камерата и на екрана. Аз съм пример в това отношение. Трудила съм се тежко, репетирала съм до припадък, за да успея да придам автентичност на съответната роля, за да бъда убедителна. Но при моята дъщеря Евър е съвсем друго - при нея водещ е артистичният инстинкт. Получава се по естествен път.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта