- Мила, усещаш ли се заредена и вдъхновена за нови творчески проекти, след края на лятото и гостуването във Венеция на твоята приятелка - актрисата Мария Бакалова, която в момента снима там?
- Супер се чувствам - да! Беше много хубаво лято, а с Мария също си прекарахме много весело, както ние си знаем. Сега работя върху много нови неща, ще видя кое ще излезе наяве. В началото на ноември ми предстои да пусна една нова песен и клип, а през декември може би предстои нещо много по-дълго, но засега няма да издавам повече.

- Новата ти песен “Бански на лалета” е твоя версия на една от най-известните детски песнички. Как се прие тя от твоята аудитория и успя ли да привлечеш и част от детската публика?
- Със сигурност след тази песен вече имам повече фенове сред децата, които ме откриха с нея. Като цяло, възрастта е малко измишльотина и ние всички сме на тази земя, за да се радваме максимално и трябва да живеем безсрамно и щастливо. Децата и хората от всякаква възраст, които уважават детето в себе си умеят да го правят.

- В края на клипа ти към “Бански на лалета” ти се появяваш с малко дете в ръце. В тази връзка, ще се изненадаш ли от това, че най-търсеният резултат за теб в Гугъл е “бебе” и мислиш ли вече по въпроса?
- О, да - изненада ме! О, не - какво бебе!? Нот реди (не съм готова-б. а.) - но, но, но! Може би, това наистина идва от клиповете ми, в един от които даже се снимах с коремче. Мислех си, че е ясно, че това е шега, но е хубаво, че се взима и насериозно. Иначе е факт, че не се чувствам готова все още за бебе, въпреки че винаги като отида да видя дядо ми и баба и той всеки път ме пита: “Един правнук, кога? Знаеш, че здравите деца се раждат от млади майки.” А аз: “Дядо, няма да ме юркаш! Да си жив и здрав и ще си видиш правнука!”Докато е жив и ще трябва да направя дете! (Смее се.) 

- На първо място трябва да намериш стабилен мъж до теб...
- Добри мъже има, но не е до намиране, то е до правилното време за това. Още ми е рано, работи ми се.

- Майка ти - Ваня Щерева, сигурно не бърза толкова млада да има внуче? 
- Да, тя сигурно ще бъде бясна, няма да го приеме това на този етап. (Смее се.) Не иска още да бъде баба, май в момента и двете нямаме желание за бебе. Самото бебе - да го гледаш и да го раждаш не е най-приятното занимание, вече като стане по-голямо - на 5-6 години и тогава става интересно. Преди това ми се струва, че e малко като медуза и трябва постоянно да се грижиш за него, а сега искам да се занимавам с други неща.

- Доволна ли си от продажбите, които реализира дебютният ти албум “Еготрип”, и има ли подкрепа към теб от музикалните медии?
- От подкрепата на музикалните медии може да се каже, че съм доволна, като за абсолютно индипендънт (независим - б. а.) артист, който се продуцира сам. А за България и за това как се продават дискове ми тук също съм доволна, но в никакъв случай големите продажби не са ми някаква цел. Не мисля, че това ми измерва радостта от цялото случване на този албум. Когато го пуснах не ми харесваше особено, сега с всеки изминал ден ми харесва все повече и започвам да приемам тази част от живота ми, когато съм го писала - студентството и малко след него. Приятно е всичко това да е капсулирано в едно музикално изделие. Тогава съм била една незнаеща къде се намира млада дама, която иска много да намери своя път, докато сега сякаш си знам какво искам и съм по-чил (по-спокойна-б. а.) и уверена!

- На Мария Бакалова коя от твоите песни ѝ е любима? А ти самата “Борат”, или новия ѝ филм - “Жените наистина плачат” харесваш повече? 
- Любимата ѝ песен от албума ми е “Докога” но тя не е издавана като сингъл. Тя постоянно си сменя любимите песни от моите, но последно каза, че “Докога” постоянно я слуша. Относно нейните филми ми е много трудно да кажа, защото не мисля, че двата филма имат нещо общо. За мен, “Жените наистина плачат” е може би най-добрият български филм - издържан е от край до край. “Борат” също има голяма стойност, дори малко или много е повлиял на изборите в Щатите и си има своя социален смисъл, а в “Жените наистина плачат” се засягат теми, които досега никой не е слагал на масата в нашата държава.

- Теб лично, кои теми в него те докоснаха най-силно?
- Аз от началото на филма до края му не спрях да плача. Темите са много, например темата за дискриминацията - дали ще е към момичето, което има СПИН, дали спрямо хората с различна сексуалност, или когато някой иска да направи различен избор, защото жените са си репресирани навсякъде. Със сигурност, нещата малко по малко започват да се променят, но дори да се променят в голяма степен и да сме полит коректни, все пак някои неща остават на заден план, като сюжетната линия с майката, която си гледа детето вкъщи. Реално ние няма как да разберем за проблемите на такива жени, които не излизат и не споделят за тях в социалните мрежи. След като гледах филма и първите дни много мислих над него. Аз самата се чувствам ок с това, че съм жена и нямам оплаквания, но мога да разбера тези жени, като героините в продукцията, защото малко или много съм се сблъсквала с тези проблеми.

- А как станахте приятелки с Мария?
- Станахме приятелки още в първи курс на НАТФИЗ. Ние останахме в академията един месец (цял юни) по-дълго от останалите, защото работехме по странични проекти. В последния ден, вечерта се бяхме събрали много хора на “Покойника” - така им викаме на едни пейки в центъра. Реших да ѝ предложа да тръгнем на стоп утре сутрин към Иракли, без да очаквам, че ще се съгласи. Тя каза “Да!” и си направихме среща в 8 часа на “Витошка”, защото тогава и двете живеехме наблизо и тръгнахме за морето. В Иракли изкарахме три дни на палатка - много се смяхме, говорихме за всичко и това беше официалното начало на сладката ни дружба.

- Ти очакваше ли този хейт към нея, след грандиозния ѝ успех и номинацията за “Оскар”?
- О, да ти кажа честно, винаги като чуя нещо подобно по неин адрес и просто не участвам в този разговор! Това е абсолютно нелепо, но е истина, че доста хора се вълнуваха и говореха пълни глупости по този повод. Абсурд е всичко това и не заслужава нейното, или моето внимание. Ако беше за някой друг, по същия начин щях да се чувствам, защото наистина е абсурдно да кажеш нещо различно от евалла, след подобен успех да избиваш комплекси по този начин.

- А ти самата, възстанови ли се вече от стреса, след агресията и ударите, на които бяхте подложени с твой приятел от охранител на заведение?
- Ох, да - аз се отървах горе-долу седмица и половина след това, но си отнема време да се възстановиш. Между другото, това което ни се случи на нас, се случва постоянно и на други хора. Тези охранители някак си се чувстват като безсмъртни и едва ли не шефове на света - недосегаеми! След тази случка, разбрах някои важни уроци. Единият е, че ако ми се случи отново - не трябва да казвам нищо на съответния, а веднага да се обадя на полицията. Също така, ако ми направи нещо, трябва да си извадя медицинско, за да имам доказателство за евентуална телесна травма. Откровено казано, в цялата ситуация най-много ме стресира реакцията на някои хора. Трябваше да отворя интервюто, което дадох след случилото се и да прочета какви коментари има от непознати хора и това направо ме изуми в какъв свят живеем?! В същото време съм сигурна, че на тези хора им е олекнало и се чувстват по-добре, като пишат подобни коментари...

- Ти призна, че тази драматична случка те е провокирала за идея за песен. На кой друг социален проблем би посветила някой нов музикален проект?
- Със сигурност бих посветила песен на равните права - дали ще са спрямо раса, пол, възраст, или сексуалност - което и да е, с удоволствие бих го направила и тази тема ме вълнува. Също така, бих посветила песен и на това колко е важно менталното здраве, а ние го неглижираме. Аз имам такава в албума, но това е наистина неизчерпаема тема, особено в тази пандемия, в която живеем.

- Някога консултирала ли си се с психолог?
- Да, като малка са ме водили на психолог, защото имах лоши оценки в училище. За съжаление не помогна много, причината си беше в мен - не ми се учеше много.

- А на теб как ти влияят социалните мрежи, където толкова хора се изживяват като съдници и колко време прекарваш пред екрана?
- Ами, аз по принцип не чета подобни неща. Стремя се да подбирам това, което гледам, но със сигурност трябва да редуцирам малко от времето, което прекарвам пред телефона, обаче не е лесно. Особено, като се налага да се занимавам с инстаграма ми, който ползвам и за да рекламирам събития - участия и концерти и това си отнема време. Със сигурност обаче ми се иска да огранича времето на телефона до един час дневно.

- Случвало ли се е в мрежите да ти пишат с правописни грешки, което дразни много твои колеги?
- Да, сигурно се е случвало. Аз обаче по никакъв начин не съм съдник за правописните грешки, защото често имах тройки в училище и наистина това не ме интересува чак толкова, въпреки че има и нелепи неща. Ако бях Кралицата на света щях да заглуша правописната полиция, защото според мен има много по-важни неща.

- Прави впечатление, че избягваш да говориш за личния ти живот и да публикуваш снимки с човека до теб. Влюбена ли си в момента?
- Не искам да издавам дали в момента има мъж до мен, но мога да кажа, че аз винаги съм си по малко влюбена. Според мен, не е нужно всичко винаги да се знае. Възрастта, на която съм - 25, която за някои хора е възраст за семейство и деца, като за дядо ми например, обаче за мен това е възраст, в която да се наживееш и не е задължително да се обвързваш конкретно и завинаги. Все още е рано за затваряне на мегдана! (Смее се.) 

- Най-ценният съвет, който си получавала?
- Спомням си съвета, който ми даде театралният режисьор Стилиян Петров, след като не се справях с една роля във втори курс. Питах го какво да правя, защото нищо не разбирах от това, което се иска от мен, а той ми каза: “Просто го искай бе Мила - искай го и ще стане. Следвай вълните на желанието!” Същата вечер сънувах, че в един огромен прозорец до мен се блъскат някакви големи вълни! На другия ден излязох, играх в това представление и имах шестица, което беше абсурдно, защото преди това изобщо не се справях!

- Освен певица и актриса, ти си и художничка. Какъв автопортрет би си направила с думи?
- Честно, смешно, мило - добре, че се е родило! (Смее се.)

Нашият гост
Атрактивната певица и актриса Мила Роберт доказа, че може да си спечелиш много фенове, без да си комерсиален изпълнител. Тя е завършила НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Добчев и всеки неин видеоклип прилича на кратък филм. Една от първите ѝ изяви пред камерите е още като малко момиче, когато се снима в клипа на Нели Рангелова - “Раздвоена”, режисиран от майка ѝ Ваня Щерева. Бащата на певицата е известният баскетболист Роберт Гергов. Дебютният ѝ сингъл “Сигнал” е кавър на незабравимия шлагер на Емил Димитров - “Нашият сигнал”. Голям интерес предизвикват и кавърите, които тя прави на едни от най-големите хитове на Ивана и Азис. Албумът ѝ “Еготрип” излиза през миналата година, като в него има много нейни авторски композиции. Освен като певица, Мила е търсена и като актриса. Скоро предстои да се появят два късометражни филма с нейно участие - английската продукция “Какво се случи, госпожо Плат?” и “Глад” на режисьора Петър Крумов.