Антикризисните мерки в момента са палиативни. Бизнесът е призовавал за действия срещу инфлацията още от юли миналата година. Сега войната още повече е усилила кризата. Това каза за Нова телевизия главният секретар на АИКБ Милена Ангелова.

„За последните 10 месеца заради високите цени на електроенергията от бизнеса са надвзети 1924 лева на мегаватчас, а са компенсирани едва половината от тях – 969 лева на мегаватчас. Цената на електрическата енергия влиза в цената на всички продукти и услуги. В България инфлацията на средногодишна база е 12% срещу 6,2% средноевропейска”, каза още Ангелова.

„Бизнесът настоява за компенсиране на тези свръхвисоки цени. ЕС призна, че тези неочаквани свръхвисоки печалби на енергопроизводителите следва да се обложат с данъци и от този фонд да се компенсира бизнесът, така че да остане конкурентноспособен. В противен случай печалбите излизат от реалната индустрия и тя бива поставена пред неопределеност. Цените скачат. Затова мерките, които се вземат сега са закъснели и палиативни”, заяви Ангелова.

„Можем да подкрепим под условие увеличаването на прага на задължителната регистрация по ДДС от 50 000 на 100 000”, каза Ангелова. „Но предупреждаваме, че повишаването на този праг не може да се прави автоматично, защото чухме и такова намерение. Трябва да се прави след много внимателен анализ, за да не се изкриви конкурентната среда. По-скоро призоваваме за облекчаване на процедурите по администриране на ДДС”, коментира Ангелова.  

Според нея нулевата ставка на хляба няма да даде сериозно отражение върху цената: „Може да даде глътка въздух на хлебопроизводителите, но не мислим, че ще промени цената на хляба.“

Пенсиите не трябвало хоризонтално да се вдигат, защото тогава се къса връзката между осигурителния доход и равнището на дохода: „По този начин хората нямат интерес да се осигуряват.“

„Ние сме за договаряне на браншово равнище на заплатите – едни браншове вървят по-добре и заплатите могат да бъдат увеличени, други браншове не вървят толкова добре. Освен това от началото на войната в Украйна България е загубила 30 000 работни места. Просто има отлив на пазара на труда – хората са демотивирани. Изчезват и по демографски причини”, обясни Ангелова.