През септември Комисията ще разгледа напредъка по обсъдените теми

Внасяме в НС предложението за активно участие на работодателите в учебния процес

На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и перспективите за висшето образование, организирана от вестник „Труд“. Събитието бе финал на професионалната дискусия, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезли в дискусията със свои текстове, както и техни колеги, представители на бизнеса, синдикати и други организации.

Форумът бе под патронажа на председателят на Комисията по образованието и науката в 44-тото НС Милена Дамянова. Два дни след дискусията Дамянова внесе в Народното събрание поправки в Закона за висшето образование, които регламентират по-активното участие на бизнеса, подкрепено единодушно от присъстващите на срещата. Тази идея бе развита и в преобладаващата част от статиите на ректорите.

В поредица от статии „Труд“ ще публикува изказванията на водещите участници в дискусията – Милена Дамянова, кметът на София Йорданка Фандъкова, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Няколкомесечната дискусия, на страниците на вестника, би имала реална полза и би била успешна, само, ако приключи с конкретни решения, конкретен документ и ангажимент. Това аз лично го разбирам като срок, в който работна група да подготви изменения върху сега действащия Закон за висше образование, а може би и върху изцяло нов Закон за висше образование и наука, с цялостно нова концепция.

Аз, като председател на Комисията по образованието и науката, заедно с моите колеги в нея, както и приятели на комисията, в лицето на господин Драгомир Стойнев, когото виждам тук, сме си поставили за цел да ви чуем вас. Да чуем посоките, в които според вас трябва да са развива системата на висшето образование в България. Едно нещо искам да подчертая – дискусията много ясно показа, че е крайно време да спрем да говорим за системата на висше образование в България като неуспешна и като произвеждаща кадри, които след това не могат да се реализират на пазара на труда. Крайно време е да спрем да говорим, че системата само продуцира дипломи, но не дава знания и умения на студентите. Да, лоши примери има, има ги навсякъде. Но в никакъв случай, те не трябва да преобръщат и да градят имиджа на системата в България. Също така не можем да кажем и че няма какво да се прави от тук нататък. Аз лично смятам, че имаме доста работа.

Проф. Борислав Борисов се е опитал накрая на дискусията да направи нещо като обобщение и говори именно за това – за нова концепция, за промени, които трябва да представят една цялостна нова визия за висшето образование в България. Такова, че то от една страна да бъде припознато като възможност за развитие от българските млади хора и тези, които все повече предпочитат висшите училища в чужбина, и от друга страна от работодателите, като хора, които след това предлагат възможност да реализация на младите хора. В много от вашите текстове проблемите са споделени, споделени са и решения - целта е на днешния форум е да се обединим около няколко от тях, да поставим конкретни срокове и да се обединим около план за действие за разрешаването на тези проблеми.

Аз ще се опитам да фокусирам дискусията върху три основни момента, които успяхме да откроим в дискусията. На първо място – промяната в системата на акредитация, промяната в системата на управлението на висшите училища и нещо, което бих казала, че може да стане много бързо със законодателна промяна, а именно дистанционното обучение, което да смени задочната форма на обучение. Това не е нещо, което изисква дълъг законодателен процес или обсъждане в работните групи, но което е много прагматично и бихме могли наистина да го въведем в най-скоро време. Разбира се, разчитаме и на това, че министър Красимир Вълчев, който ще се включи в дискусията, ще сподели докъде е стигнала работната група по промените на Закона за висше образование, изобщо каква е посоката, в която министерството на образованието и неговото ръководство смята да развива промените.

Предложението на проф. Стати Статев за активно участие на работодателите в учебния процес вече е облечено в законови предложения, които аз и някои от моите колеги от Комисията ще внесем в Народното събрание до края на тази седмица (Б.а- предложенията за промени в Закона за висшето образование бяха внесени в НС още на 6 юли). Това е една поправка, върху която ще можем да работим през лятото с колегите, надявам се. Нашата комисия също е от тези, които не почиват и целта е наесен вече да имаме реални решения. Просто изчаквах да мине и днешният форум, за да можем да се обединим, че това е нещо, от което имаме нужда и което ще работи.

Това, което аз ще предложа е да си дадем някакъв времеви график, в който да разпишем конкретни дейности и отговорности, и съответно да спазваме сроковете. Защото действително много от решенията на проблемите все още изискват дискутиране на работно ниво. След това, когато законопроектът постъпи в Народното събрание, работните групи и дискусиите продължават. Водим ги винаги в този формат, с участие на всички страни, които седят днес на тази маса, но все пак е добре да сме изяснили предварително своите позиции.

По някои от въпросите, по които уж има единомислие – като например един преподавател да участва в акредитацията на едно висше училище, всъщност консенсус няма. Защото когато това предложение постъпи в Народното събрание, започнаха да пристигат становища от преподаватели във висшите училища - така, че това е нещо, по което разговорите трябва да продължат, за да се вземе аргументирано решение. Това, което аз ще предложа е през септември да организираме изслушване в Комисията по образование, за това докъде сме стигнали като конкретни решения и текстове по темите, около които се обединихме днес като посоки, които трябва да обсъждаме.