- Милена, на 25-ти септември ще бъде представянето на новия ти албум „Милена Акустик“ в клуб „Joy Station“. Защо реши да направиш акустични версии на някои от най-големите си хитове, които звучат доста различно от характерния за теб  рок саунд?
- По време на мои участия и концерти забелязах, че акустичните версии се  харесват много от хората и това беше причината да направим такъв албум. В него подбрах песни, които звучат добре с този тип аранжименти и сега искам да го представим наживо, защото стана много успешен. Този клуб е сред най-големите в София и при 50 % капацитет има 500 седящи места при всички спазени противоепидемични мерки, което е яко и ще позволи на максимален брой хора да дойдат и да се забавляваме заедно на 25-ти. Пандемичната ситуация вече е новото нормално – и публиката, и артистите трябва да свикваме да сме заедно и в такива условия, но все пак заедно. 

- В „Милена Акустик“ е включена и песента ти „Истина“, която стана любима на много от феновете ти. Би ли разкрила каква е нейната история, или на някоя от другите ти знакови песни?
- По принцип всяка песен в албума има някаква история и причина да я създадем. Специално „Истина“ я направих, след като живях в Англия и си дадох сметка какъв е бил животът ми тук. Тя е плод на това, че човек не трябва да се разделя с любимите си неща с лека ръка, въпреки че не съжалявам, че съм отишла там, защото си отворих очите за много неща. Разбрах, че в чужбина не е точно така, както сме си мислели – там всичко е един цветен балон, докато тук има толкова неща, които в Англия липсват –  природата, въздухът, енергията там са други и просто не е моето място. Всички искаме едно и също и всеки отива в чужбина и се бори със зъби и нокти да стане по-щастлив в кавички, обаче често само се залъгва – минава време и чак тогава осъзнава каква е истината.

- Миналата година ти участва в шоуто „Маскираният певец“, в което Зуека беше един от водещите. Какво мислиш за решението му да напусне България, което предизвика много дискусии? 
- Всеки сам решава за себе си. Имам много приятели, които постъпват по същия начин и казват: „Ние направихме, каквото направихме тук, дай да видим как е навън и децата да се оправят.“ За съжаление, там те влизат в една машина и стават като бройлери без душа, които изпълняват едни правила. Превръщат се в едни работливи мравки - едните с по-големи заплати, другите с по-малки, без да могат нещо да променят, а това че там имат лачени дрехи и обувки нищо не значи. Иначе е хубаво човек да поживее навън, защото тогава наистина ще оцени какво имаме у нас. Живеейки тук, а после отивайки в чужбина само на екскурзия и те ти показват само най-хубавото от търговска гледна точка и си казваш: „Жестоко, у нас няма такива неща!“ Но не е точно така, защото като поживееш там и животът те натисне и вече виждаш и минусите, които не са малко. Например, наемите в Лондон са ужасно високи, а ако някой се добере да си купи собствено жилище и вече: „Леле, какво чудо си е купил!“ За едни тесни къщи плащат сума ти пари, за нещо, което реално не си струва – някакви гредореди и боклуци.  А за това жилище е разчекнат с непосилни кредити и ще си умре в тесния апартамент, докато у нас може да си купи къща след природата и на чист въздух. Много малко са тези, които са си купили истински големи къщи в Англия и могат да живеят нормално. 

- Кои според теб са най-хубавите ни качества, като българи?
- Най-хубавото, което наистина оценявам е, че сме си запазили индивидуалността - не всички разбира се, както и това, че все още разсъждаваме. Точно тази индивидуалност ни помага да разсъждаваме трезво за много неща, защото когато човек я изгуби и каквото ти кажат отгоре - това става, не се напрягаш да мислиш, а само като дойде време за ядене си отваряш устата пред хранилката. 

- В някои държави вече се появиха концерти и партита, на които се допускат само ваксинирани хора. Дразни ли те това делене – на ваксинирани и неваксинирани?
- Да, това е голяма глупост. По-голяма глупост не е правена в света! Не казвам, че няма вирус, но се доказа и то многократно за каква измамна схема става въпрос. Вече има толкова материали за четене, по темата се изказаха патолози, лекари и всякакъв тип хора, които разбират и се вижда за какво става въпрос - всичко е за пари и с цел да държат хората в страх.

- Преди няколко дни дъщеря ти Куини стана на тринадесет и навлезе в сложната тийнейджърска възраст. Усеща ли се вече ефекта на тези т.нар. трудни години и тя споделя ли ти за момчетата, които харесва и другите теми, които я вълнуват?
- Усеща се в интерес на истината. Всички сме минавали оттам и тя не е изключение, просто сега чакаме с нетърпение този период да свърши и да стане нормален човек! (Смее се.) За момчета още не ми е споделяла, но сигурно си говорят помежду си за това. В момента я вълнуват различни неща, но мога да кажа, че е много вглъбена в рисуването - постоянно рисува комикси и го прави доста добре. Иска да учи рисуване и тази година ще наблегнем на подготовката, защото хора, които разбират установиха, че има талант. Харесва ми, че тя си има свой стил на обличане и на мислене -  будно дете е и отстоява собствените си идеи.

- С нея говорили ли сте си вече сериозно за наркотиците и другите изкушения в тази възраст?
- По принцип сме си говорили и за момента не виждам да има някакви проблеми с това нещо. Като цяло, на тази възраст децата имат по-голям проблем с алкохола - искат да пробват всичко и това е нещо, за което е нужно да се говори. Съществува такъв проблем и обществото трябва да го вижда като проблем. Харесва ми, че тя за момента не понася цигарите. Аз също не пуша и съм твърдо против наркотиците – има други начини човек да си набавя щастие, а не да се пълни с глупости. Наркотиците са за хора, които не могат да избягат от проблемите си и да си създадат сами хубави емоции. 

- А виждаш ли нещо хубаво в тези социални мрежи, по които са луднали тийнейджърите?
- За съжаление в социалните мрежи е пълно с боклук и не знам дали там има някаква цензура, дали има институции, които да наблюдават за какво става въпрос - пълно е с детска порнография и т. нар. джендърски идеологии, политики и простотии. Има просто възмутителни неща и трябва да се наложи някаква цензура поне за деца до определена възраст. Снощи качих във фейсбук една книжка с комикси, която са дали на една моя приятелка в Лондон, за да образова детето си, което е в първи клас. Като я видях, на мен ми падна ченето – страшно е! В нея са нарисувани половите органи на децата и такива глупости - може ли едно дете на 6 години да го занимаваш с такива неща, да ги гледа на картинка и така да му събуждаш още повече интереса. Нека да оставим тези неща на природата, наистина съм възмутена от този начин на образование. Вече и у нас се опитват да пълнят по този начин мозъците на децата, което е абсурдно. След тази публикация и възмущението ми по същата тема, ми блокираха профила за седем дни?!

- Смяташ ли, че музиката, която слушат младите хора също оказва реално влияние върху сформирането им като личности?
- Това е друга болна тема, защото музиката много се промени, още от времето, когато бях в Англия - преди 25 години. Оттогава музиката вече не е това, което беше, а в момента в нея се отразява това, което е модерният живот – това е музика без душа, в която няма сърце. Днес слушаме една музикална какофония и в нея липсва тази енергия, която да те накара да настръхнеш и да ти въздейства. Има единици, които пробиват с качествена музика, всичко друго е някакъв шум. 

- А какво мисли рок кралицата Милена, за поп кралицата Лили Иванова?
- Първо на Лили Иванова й свалям шапка, а дали ми харесва музиката й няма никакво значение. За мен тя е човек със супер силна воля, много дисциплиниран, който се контролира във всяко едно нещо. За да можеш да изглеждаш така на тези години, да излъчваш здраве и да имаш тази енергия е достойно за възхищение. Тя е една модерна жена и доказва, че с изключителен самоконтрол и грижа за себе си - няма значение на колко години си и просто трябва да й сваляме шапка.

- Твоята песен „Робърт“ е инспирирана от невъзможната ти любов с индианеца Робърт. Той ли е мъжът, по който си страдала най-дълго?
- Да! Аз много страдах по него, защото нещата бяха такива, че не можехме да бъдем заедно - разделяха ни държави и континенти. Това беше една любов, която не можа да се разгърне. Всяка любов има начало, развитие и край, а нашата точно като избухна и края й беше наложен насила, затова е една от най-тежките в живота ми. Може би, ако беше от тези любови, в която сте заедно дълго време и се познавате прекалено добре, тогава сигурно нямаше да ми държи влага, но предвид ситуацията си остана една неизживяна, болезнена любов. 

- Първият ти съпруг също се казваше Робърт, но беше англичанин. Успя ли да свикнеш с тяхното чувство за хумор и какъв паралел би направила между английския и българския мъж?
- Има готин английски хумор, който е остроумен и ми харесва, но има и неща, които не са за нашия стандарт на мислене. А за мъжете - не мога да кажа в общи линии кой какъв е, всеки си носи своята индивидуалност, но хората, които съм срещала там са по-внимателни, докато българите са по-мачовци. Не казвам дали това е лошо, но са по-груби и първични в отношенията. 

- Ти си запалена моторджийка. По-различно ли е отношението на шофьорите, които виждат жена на мотор и започнаха ли като цяло да се съобразяват повече с мотористите на пътя?
- По принцип, дали си жена, или мъж на мотор често не си личи, може да се различи едва като минеш напред. В интерес на истината, другите шофьори вече повече се съобразяват с нас, но има и такива дебили, които няма значение с какво превозно средство си - не се съобразяват с нищо. Такива карат все едно само те са на пътя и си мислят, че за тях правилата не важат. Лошото нещо е, когато си участник в движението и такъв тип хора не гледат като карат, засичат те супер грозно и де факто много от мотористите загиват по този начин от шофьори, които правят обратен завой на забранено. Като си в бързата лента и този от средата изведнъж решава да направи обратен завой на забранено е много опасно – имам приятели, които починаха, а други са без крака и ръце, точно заради такива идиоти.

- Ти си имала много необикновени изживявания – виждала ли си НЛО и как си обясняваш подобни явления?
- Виждала съм със сигурност.  Дори и сега на морето видяхме – беше като една светлинка в небето, която се движеше бързо нагоре-надолу и дори една приятелка го засне. Докато участвах в риалити шоуто в Африка също видяхме нещо необичайно. Първо се появи малка светеща точица, а след това се уголеми и стана като един сребърен балон със златна точка в средата. По едно време стана по-голямо от луната и седеше неподвижно около един час, а в един момент изчезна! Наблюдавахме го няколко човека от шоуто, а по телевизията и радиото също даваха за това. 

- Хора, които са наблюдавали НЛО, докато шофират, разказват че двигателите им спират да работят в същия момент…
- На мен също ми се случи нещо такова, но не заради НЛО, а след като бяхме ходили при баба Ванга. Тогава, като се прибирахме оттам през нощта, на тунелите до Дупница ни изгасна двигателя и не можеше да запали. Колата беше абсолютно спряла, обаче по едно време чистачките изведнъж започнаха да се движат непрекъснато, като във филмите на ужасите. Докато се чудехме дали да излезем на шосето и да махаме - изведнъж колата светна и тръгна. На другия ден ходихме пак до Рупите и говорихме с племенника на Ванга – Димитър. Той ни обясни, че там има силно електромагнитно поле и често се случва. Ходила съм при нея три пъти, като първия път тя ме повика. Предсказа ми абсолютно точно какво ще ми се случи в бъдеще, но това са много лични неща, които искам да запазя за себе си. 

- В какво вярваш?
- Вярвам в доброто, колкото и в момента духът да се управлява от лоши хора, но продължавам да вярвам в доброто и че всичко това ще свърши и нещата ще се наместят. В момента парите и агресията властват, но вече се усеща, че лека-полека ще отидат на по-заден план.

Нашият гост

Рок кралицата Милена Славова позира за първи път пред камерите, когато е едва 15-годишна, но не в ролята на певица, а на модел. Ангажиментите й към модна къща „Руен“ стават причина тя да бъде открита и за музикалната ни сцена. Докато си пее в паузата на едно от ревютата, случайно я чува Богдан Томов, който остава впечатлен и я запознава с мениджъра на братя Аргирови – Кирил Иванов. Той прави атрактивната певица част от група „Кукери“, но тя не остава задълго в нея. През 1988-ма година Милена открива съмишленици в лицето на Васил Гюров, Вълко Андреев и Кирил Манчев, с които основават група „Ревю“. Първата ни рок дама се разделя с момчетата, когато заминава за Англия за шест години, но след завръщането й отново се събират и остават заедно до 2002-ра. С група „Ревю“ Милена издава два много успешни албума, а соловите й проекти и албуми се превръщат в класика в българския рок.