Всяка сутрин си слагах маската и се опитвах колегите ми да не разберат какъв пожар е в душата ми

Лъчезар ми върна мечтите

Преди шест години, на 14 март 2014 г., при спецоперация в Лясковец за обезвреждане на барикадирал се в дома си психясал мъж, загина командосът Емил Шарков. Ден преди да бъде прострелян, той навърши 40 години. Остави самотни съпруга и дъщеря. Убиецът получи доживотна присъда, други виновни не бяха намерени. Днес животът все пак е победил мъката, но никога няма да изличи спомена.

Милена Шаркова, вдовицата на загиналия командос, продължава да упражнява професията си на маркетолог и през последните 5 години е маркетинг мениджър на една от най-големите вериги за бързооборотни стоки у нас. През 2008 г. тя печели една от най-престижните титли за красота в България - Мисис България. По думите на Милена, най-стойностното в нея е, че не е само атестация за физически качества, а по-скоро търси да излъчи дами със силни личностни качества, които успешно жонглират със служебните си ангажименти, личната грижа за дом, семейство и деца. Собственичката на конкурса Меги Савова й се доверява и в продължение на 7 години Милена координира благотворителните инициативи на Mrs Bulgaria.

Работа, много работа...

“След трагедията преди 6 години точно многото ангажименти, които съм свикнала да имам, ме държаха да не рухна и потъна в мъката - разказва днес вдовицата на командоса. - Най-тежко, естествено, ми беше първата година, когато съзнанието ми се бореше да приеме огромната загуба. Въпреки това, всяка сутрин си слагах маската и се опитвах колегите ми да не разберат какъв пожар е в душата ми. С много работа и грижите за детето затисках мислите. Работех по 12-13 часа на ден, включително събота и неделя.”

Само две седмици след смъртта на съпруга й Милена заминава на редовната си месечна командировка в Брюксел, свързана с тогавашните й служебни ангажименти. Никой не разбира какво се е случило...

“Просто никога не съм търсила съжаление от околните и не се чувствам комфортно в ролята на по-слабия - признава Милена. - Избягвах всякакви лични разговори, срещи с познати и светски събития, защото въпросът “Как си?” ме събаряше и сваляше крехката ми защита.”

Втори шанс

“Реално започнах да изплувам от мъката след втората година от кончината на съпруга ми - продължава Милена. - Появи се отново желание да се срещам с приятели, да излизам след работа, да слагам цветни дрехи. Явно това е естественият процес, мъката в главата и стягането в гърлото да влязат някъде по-дълбоко в душата и да се сещаш за тях по-рядко. Така постепенно се почувствах готова и за новата любов в живота ми, Лъчезар, с който последните 3 години сме щастливи заедно. Благодарна съм му, че много деликатно и с такт подходи към мен. Той е човекът, който с много грижи и любов ме върна отново в истинското ми Аз и най-важното, върна ми мечтите. Повярвайте, много е страшно, когато след силен житейски удар спирате да мечтаете, да правите планове и живеете ден за ден...”

Другият човек, заради който Милена трябва да е постоянно в кондиция, е дъщеря й Теа, наследила, според майката, силата на характера, справедливостта и благородството на баща си. “Тя е вече напълно самостоятелна, прекрасна млада дама на 20 г. Подкрепих избора й да се занимава с изкуство и сега е втора година студентка “Актьорско майсторство” в класа на Малин Кръстев. Играе втори сезон в Сатиричния театър в постановката “За какво ви е Дон Кихот”. Ролята е третостепенна, но важното е, че диша праха на сцената и има шанса да е на една сцена с големи имена като Марта Вачкова, Калин Сърменов, Геро, Алекс Сърчаджиева.”

Създава фондация „Емил Шарков“

Няколко месеца след кончината на съпруга й Милена учредява фондация “Емил Шарков” с идеята, че чрез различни инициативи ще помага на хора в неравностойно положение и така, чрез името на фондацията, ще държи паметта на Емил жива. Паралелно с това, колегите на съпруга й от Специализирания отряд за борба с тероризма предлагат да направят футболен турнир, в който чрез положителния стремеж за победа и честна игра всяка година да честват паметта на техния колега-герой. Първия турнир организират през 2015 г. с помощта на Венцислав Рангелов, тогава началник на служба КОС на МВР, и на Митко Крайчев, едно от момчетата, участвали рамо до рамо с Емил в акцията в Лясковец. От 2016 г. турнирът е в спортния календар на МВР. Благотворителната му кауза е и основна за фондацията и е в полза на семейства на загинали служители от системата на МВР.

През последните 5 години фондацията е съорганизатор на няколко летни лагера и езикови ваканции за децата на загинали полицаи. Подава ръка по различен повод на нуждаещите се деца или техните майки чрез финансиране, мотивационни разговори, съдействие за осигуряване на медицинска или психологическа помощ.

Учи сирачета да бъдат силни

“Най-значимото ни постижение до момента е учредяването на общност на семействата на загинали полицаи и пожарникари - “Деца на бащи герои” - казва Милена. - Най-ценното при срещите на общността и лагерите е възможността децата и майките да си общуват, да прекарват време заедно. На събраните от съдбата в общността деца внушавам, че не са сами в своята трагедия и могат да разчитат на морална и емоционална подкрепа от братята си по съдба. Акцентът в посланията, които отправям към децата при нашите срещи е, че те не бива да възприемат себе си като жертви, а да растат достойни и силни наследници на своите бащи герои, много по-пригодни от своите връстници към капризите и ударите на съдбата. Да не разчитат на милостиня и помощ, а да смятат себе си за оръдия на промяната и смело да отстояват позициите си в живота.