Повече хора ще могат да се възползват от програмата за безлихвени заеми в размер до 4500 лв.

В трудните месеци на глобалната пандемия бяхме свидетели на множество държавни мерки в подкрепа на бизнеса. Те бяха по-скоро ваксина или превенция против фалит, а самото лекарство за икономиката са инвестициите, които се надяваме да се увеличат с приемането ни в „чакалнята за еврозоната“. Какви държавни мерки отпусна правителството по време на коронавируса у нас? Успешна ли е схемата 60:40? Кога ще се възстанови икономиката на България? Колко малки и средни фирми са кандидатствали за помощ от държавата? Отговори на тези въпроси, както и подробности за държавните бензиностанции, дава министърът на икономиката Емил Караниколов.

- Министър Караниколов, България може да получи пари по възстановителния план на ЕС. Каква ще е сумата, тъй като има много вариации на калкулацията, и при какви възможности може да я получи?
- Според сегашното предложение на Европейската комисия над 9 милиарда евро ще е безвъзмездното финансиране за България от Европа от бъдещия фонд за подпомагане на икономиките на страните членки да излязат от коронакризата. Още 3 млрд. евро ще могат да се ползват под формата на кредити. Акцент на тази средства трябва да бъдат науката, иновациите, икономиката с висока добавена стойност и високите технологии. Трябва максимално бързо да изработим съответните мерки как парите да стигнат до тези, които имат най-голяма нужда от тях за подпомагане, но и за възстановяване и развитие на икономиката.

- В периода на извънредно положение първо пуснахте схема за безвъзмездна помощ за малките фирми в размер от 3 хил. до 10 хил. лв. Колко фирми се възползваха от нея и изчерпан ли е вече предвиденият ресурс?
- Малките и средни фирми бяха сред най-засегнатите от извънредното положение. Затова за тях направихме всичко възможно, при максимално улеснени условия, за да отпуснем безвъзмездни средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). Процедурата стартира средата на май, като първоначално осигурената безвъзмездна финансова помощ беше в размер на 173 млн. лв. Успяхме да осигурим и допълнителни средства по процедурата, за да може всички кандидатстващи и отговарящи на изискванията да получат финансиране. Тя бе отворена за кандидатстване до 16:30 часа на 15.06.2020 г. До момента близо 27 хиляди фирми са подали проектни предложения. Одобрени са вече за финансиране 881 проекта от първата оценителна сесия по процедурата и изплащането на сумите започва.

- За средноголемите фирми беше пусната мярка да безвъзмездна помощ в размер до 100 хил. лв. Има ли достатъчно средства, за да бъде отговорено на подадените заявления?
- В края на май Управляващият орган на ОПИК обяви за обществено обсъждане процедура за подбор на проекти „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на оперативната програма. Процедурата е насочена към всички сектори, осигуряващи основните ресурси за икономиката и населението, като се прави ясна демаркация с другите оперативни програми. Очакваните резултати от подкрепата се изразяват в постигане на положителен ефект по отношение на средните предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията и стабилност на работни места.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 156 млн. лв. Минималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ на проект е 30 000 лв., а максималният размер е 100 000 лв. Целта на процедурата за средни предприятия е осигуряването на оперативен капитал и за тях. По нея е предвидено, точно както и за малките фирми, изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020). Тя ще стартира също възможно най-скоро.

- Много хора се оплакват, че са получили отказ за безлихвен заем в размер до 4500 лв., например защото имат трудов договор от 1 юни, но за помощта кандидатствали преди това и са отговаряли на изискването към момента на кандидатстване да са безработни. Ще бъдат ли разгледани всички такива оплаквания? Имате ли данни колко хора вече са взели безлихвени заеми?
- Предвиждаме програмата да бъде изменена, с което да се осигури по-голяма възможност и достъп на по-широк кръг от лица до осигуреното от държавата финансиране, както и възможност мярката да може да се ползва от правоимащите физически лица и след отмяната на извънредното положение.

Досега над 28 млн. лв. безлихвени кредити са отпуснати по схемата за подпомагане на домакинствата. Потвърдените кандидати са 6735 и се обработват други 2587 броя заявления. Близо три четвърти от исканията, или 75 на сто, са на лица, работещи на трудов договор. Останалите са на самоосигуряващи се. Към момента вече 10 банки работят по схемата за подкрепа на лицата, които временно не могат да полагат труд заради кризата.

- Повлия ли мярката 60:40 на безработицата? Тя ли е най-ефективната ви схема за подпомагане до момента?
- Разбира се, че повлия. Около 200 хил. души запазиха работните си места благодарение на мярката 60:40. Без нея безработицата сигурно щеше да е близо двойно по-висока. Радостното е, че безработицата с много бързи темпове вече се връща на нивата отпреди кризата, а през последните няколко седмици се наблюдава тенденция новорегистрираните безработни да са по-малко от новорегистрираните работещи. Мярката е изключително важна, за да успее бизнесът да запази кадрите си, и затова тя ще бъде продължена.

- Защо се стигна до идеята за държавни бензиностанции?
- Идеята е да има по-голяма конкуренция чрез осигуряването на по-лесен достъп на повече участници в бранша до складовите бази. Най-важното в този проектозакон са данъчните складове. Защото и констатациите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са, че няма достатъчно конкуренция при тях. Развитието на мрежа от бензиностанции ще дойде впоследствие, както и на станции за зареждане на електрически автомобили към тях. Идея, която изцяло се подкрепи от автомобилния клъстер в страната.

- На какви цени ще продават горивата те? Възможно ли е да са под пазарните, просто защото държавното предприятие може да работи без печалба, или да образува цената на бензина и дизела със заложена минимална печалба от например 1%?
- Ще се продава на реални и обективни цени. Ще имаме по-добра услуга и по-качествено гориво. Предприятието ще работи на абсолютно конкурентен принцип.

- Държавната петролна компания само две търговски дружества ли ще направи - за петролните бази и за бензиностанциите, или те може да са повече и например едно дружество да оперира 5-10 бензиностанции?
- Правим държавна компания, която ще отговаря за съхранението на горивата и за данъчните складове. Предвижда се към нея да се създаде търговско дружество, то ще е юридическо лице, което ще разработва бензиностанциите. Но тук искам да уточня, че към момента, в който се създаде това търговско дружество, Народното събрание ще приеме закон, в който това дружество ще влезе в забранителния списък за приватизация, тоест няма да може да се приватизира.

- Каква е вашата прогноза за икономиката ни през тази и следващата година?
- Страната ни влезе с много добри макроикономически показатели в кризата. За първото тримесечие българската икономика е една от едва четирите с ръст в ЕС. Да, наистина Световната банка съвсем наскоро прогнозира спад на икономика ни с 6,2 процента за тази година и възстановяване догодина до 4,3%. Българската икономика, обаче не спря и запази стабилност по време на кризата. Не затворихме икономиката, не затворихме цели сектори, но нашата икономика изцяло зависи от европейската. По време на кризата наука и бизнес се обединиха, с помощта на държавата, и затова сега изнасяме защитни облекла, шлемове, очила, маски. Има много договори с чуждестранни фирми.

От началото на годината сме сертифицирали проекти за над 220 млн. лв. Това показва, че продължава да има засилен инвестиционен интерес към страната ни, който ще се увеличи с приемането ни в чакалнята на еврозоната. Ето защо моята прогноза е, че още през 2021 г. България ще възстанови почти това, което бяхме преди пандемията. Мисля, че и Европа извлече своите поуки от пандемията и осъзна, че трябва да заложи на скъсяването на веригите на доставки и ограничаването на зависимостта от пазарите в Далечния Изток. Това е шансът на страните от Източна Европа да покажат своята готовност да приемат част от производствата на големите компании на своя територия и по този начин да се диверсифицира риска за големите западни икономики.

Нашият гост
Емил Караниколов е роден през 1980 г. в София. Завършва магистратура по “Право” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) с допълнителна квалификация в областта на финансовия мениджмънт. От 2010 до 2017 г. е изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Избран е за министър на икономиката през 2017 г. от 44-ото Народно събрание. Караниколов е семеен с две деца.