Корумпиращият Ал Мари открил точните за корумпиране Пандзери и компания

Ева Кайли елиминирала от дебата за Катар германската депутатка Хана Нойман

Министърът на труда на Катар Али Бен Самих Ал Мари по време на изслушването му през ноември м. г. в Европарламента.
Мозъкът на организираната от кликата на Антонио Пандзери и компания лобистка система за оказване на влияние върху решения на Европарламента с цел облагодетелстване на Катар е министърът на труда на страната Али Бен Самих Ал Мари. Твърдението е на белгийската прокуратура, която разследва тресящия институциите на ЕС корупционен скандал „Катаргейт“ със замесени в него може би десетки еврократи. В стигнал до медиите в Брюксел работен документ магистратите посочват, че висшият държавен чиновник на Доха не само е успял да проникне по безскрупулен начин в „лоното на европейската демокрация“, но и „да я омърси подобаващо“ с използване на подсъдни прийоми.

Не без ирония съдия-следователят Мишел Клез и хората му определят в преписката си министър Ал Мари като „хипотетичен корумпиращ прогресист“, който е накарал да играят по свирката му „хипотетични корумпирани прогресисти“. Защото поне до този момент всички доказани участници в корупционната далавера „Катаргейт“ - засечените с много незаконно притежавани пари и арестувани Антонио Пандзери, Франческо Джорджи и Ева Кайли, както и заподозрените за техни съучастници евродепутати, са до един социалисти или социалдемократи, тоест все „прогресисти“. „Аз съм защитник на човешките права и активист на тази кауза в световен мащаб!“ - заявява „прогресивният“ Ал Мари по време на изслушването му на миналия 14-ти ноември в Комисията на Европарламента точно за защита на човешките права. Случва се седмица преди началото на Световното първенство по футбол в Доха като само по себе си въпросното изслушване е нещо като щастлив край, като апотеоз на стартиралата преди година мисия на министъра. Защото според вестниците в Брюксел Ал Мари бил назначен за титуляр на ведомството на труда преди дванайсет месеца с една единствена задача - да парира обвиненията на Европа за безмилостно нарушаване в Катар на правата на работниците-имигранти и да лъсне имиджа на страната, заличавайки опасния за отношенията на страната с ЕС проблем.

Малко преди въпросното назначение британският в. „Гардиън“ е написал, че 6500 работници-мигранти са загинали при строителството на стадионите за световната футболна надпревара и управляващите в Доха са вдигнати по тревога. Още повече, че авторитетни международни организации като „Human Rights Watch“ и „Amnesty International“ вече са заклеймили на всеослушание дискриминацията на чуждестранните работници в Катар, свръхмизерното им заплащане, липсата на сигурна охрана на труда, средновековните ограничения като това да не се напуска работното място дори за ходене по нужда без разрешение от началника и т. н.

Съответно Ал Мари се оказва подходящата личност, който да обезличи претенциите към Доха и да ги занули на европейско и световно равнище. Защото той е представител на гражданското общество в страната си, няма тесни роднински връзки с управляващата фамилия, известен е като ширеща се по света добронамерена светска личност. 10 години е бил шеф на Националния комитет на Катар за защита на човешките права, изградил е солидни дипломатически връзки като започнеш от Арабската лига и свършиш с ООН. Негов първи братовчед пък е дългогодишният главен прокурор на страната Али Бин Фидаис, който между другото е и президент на Националната антикорупционна асоциация, преплетена здраво с побратимени международни организации. Иначе казано Ал Мари притежава всички ония лични качества, професионални умения и роднински гаранции, които са нужни за нелеката мисия и тя му е поверена.

Може да се предполага, че още преди да се възкачи на отговорния министерски пост, той вече е бил изтъкал системата, чрез която да проникне в Европарламента - институцията в състояние да зачеркне обвиненията срещу Катар. Благодарение на контактите си в организациите за защита на човешките права и из международните синдикати Ал Мари е проучил подобаващо онези, които могат да влияят в законодателната институция - бившия евродепутат Антонио Пандзери, „принца“ на парламентарните асистенти Франческо Джорджи, международния синдикален бос Лука Визентини и цяла група от щъкащи покрай тях еврократи. Разбрал е също така, че освен хора с възможности да управляват процеси в законодателния орган на ЕС, тези европейски чиновници са много удобни за манипулиране, тъй като са склонни да ти свършат работа в замяна на глезотии като екзотични пътувания, участия във всевъзможни хайлайфни международни симпозиуми и конгреси, и разбира се, срещу тлъсти бонуси „кеш“. Тоест, подкупни са до мозъка на костите си.

Белгийската прокуратура възстановява едва ли не по часове как „кликата“ е подготвяла и след това режисирала споменатата изява на 14 ноември на Ал Мари пред комисията на ЕП. За председател на заседанието е избран „свой човек“ - белгийската евродепутатка от италиански произход Мария Арена, която в уводното си слово сипе на поразия хвалебствия по адрес на министъра заради „неговите битки“ в правителството на Катар в защита на милите на сърцето му човешки права. В първата редица пред Арена са евродепутатите-социалисти от Белгия и Италия - Марк Тарабела и Андреа Коцолино, които защитават реформите в Катар в интерес на работниците-мигранти и ги определят „на световно ниво“. След тях взима думата германската евродепутатка Хана Нойман - председателка на комисията за връзки с Арабския полуостров, която се изказва в много критичен към Доха дух. Да, но гласът u се оказва глас в пустиня или по-скоро твърде слабоват за екзалтираната обстановка, яко подкладена на финала на дискусията от тогавашната заместник-председателка на Европарламента Ева Кайли. Гръцката социалистка буквално „тушира“ изказването на германката, демонстрирайки възторг от прогреса на Катар в защита на човешките права, в който се била убедила лично по време на посещението си там на 31 октомври по покана на министър Ал Мари. Интересна подробност е фактът, че с делегацията на ЕП за Доха е трябвало да пътува и Хана Нойман, но на нея u е отказано гостоприемство заради... довършителни работи в хотела, където е трябвало да бъде настанена!

Да, наказателният удар на Европарламента срещу Катар е париран, но не и брилянтно изработената дузпа на брюкселската прокуратура срещу състава на „кликата“ и нейния „наставник“ министър Ал Мари. Защото мачът на далаверата „Катаргейт“ е почти окончателно решен още на 10 октомври, когато със специални средства е документирано как човекът на Доха предава в луксозен брюкселски хотел куфар и чанта с много пачки на Антонио Пандзери и Франческо Джорджи. Приключен е напълно след засичането на тактическите „разигравания“ около срещата на парламентарен терен на 14 ноември и подадените на нея официални, ама неотговарящи на действителността в Катар „пасове“.

Следва безмилостният гол от дузпа на съдия-следователя Мишел Клез и отбора му на 9-ти декември, десет дни преди финала на Световното, когато са заклещени в жестоко нарушение на правилата споменатите двама италианци-халфове, плюс тяхното острие - гъркинята Ева Кайли. Ама като че ли мачът въобще не е завършил, защото се очаква той да има продължения с още много голове във вратата на корумпираната брюкселска еврокрация.

Месец и половина за отнемането на имунитета на Тарабела и Коцолино

Отправеното в понеделник вечерта искане от брюкселската прокуратура до Европарламента за отнемане на имунитета на замесените в “Катаргейт” депутати Марк Тарабела и Андреа Коцолино може да бъде удовлетворено чак след месец и половина. Просто защото такъв срок предполага бюрократичната процедура в общоевропейската законодателна институция, според която трябва да бъдат задължително преминати няколко нива на решения с гласуване в комисии и в пленарна зала.

Първото от тези гласувания е възможно чак на 16 януари, когато евродепутатите би трябвало да одобрят прехвърлянето на искането в правната комисия, след това тя има двайсетина дни време да го разглежда и чак когато обяви решението си, то да бъде заведено в деловодството и предложено за гласуване от евродепутатите в пленарна зала. Според много от народните избраници обаче протакането на решението за отнемане на имунитета може да доведе до пращане в глуха линия на корупционната далавера “Катаргейт” и дори до постепенното ѝ потъване в забвение.

Ето защо шефката на Европарламента Роберта Мецола и екипът є сега търсят начини за съкращаване на тежката процедура с цел предаването на двамата депутати на правосъдието на Белгия поне през третата десетдневка на януари.