Най-известният български цигулар Минчо Минчев навърши 70 г. Роден на християнския празник “Вяра, надежда и любов”, тази година той има още два юбилея - 60 години от първия си самостоятелен концерт на сцена и 30 години педагогическа дейност като професор по цигулка в Университета по изкуства “Фолкванг” в Есен.

“Аз на долния етаж мажех и стържех, замазвах и отново започвах върху измореното платно, търсейки чрез багрената материя нематериалното - разказва покойният художник Светлин Русев. - А там, горе, на горния етаж, съдбата ни беше дарила с Минчовата цигулка, която разговаря с Бога, изпраща ни вълнуващи и необясними послания, които разтърсват душата, издигат я в светли сияния и захвърлят в мрачни бездни, за да я върнат отново, преродена и чиста.” Това са спомените на Светлин Русев, който преди години отстъпва част от ателието си на Минчо, за да репетира там.

Първата си цигулка Минчев получава на две годинки. Миниатюрен инструмент, издялан му от дядо му Николай - човек с многостранни таланти - за да не си израни пръстчетата, докато имитира с две пръчки баща си как свири на цигулка.

68 г. по-късно Минчо Минчев, вече сам в позицията на патриарх на талантлив род, разказва за своето семейство. “Дядо ми свиреше на китара, мандолина и цигулка. Той собственоръчно направи първата ми цигулка за втория ми рожден ден. Баща ми свиреше прекрасно. Но тогава се е казвало “цигулар къща не храни” и той бил насочен към по-сигурна професия -лекарската. Сестра ми е пианистка. Тя стана професионален музикант. Нейната дъщеря стана контрабасистка, а синът ми също е много успешен цигулар.”

Минчо Минчев е роден в Габрово през 1950 г. Започва да свири на цигулка на 4 г. На 9 г. изнася първия си самостоятелен концерт. На 17 печели престижната награда Х. Виенявски (Полша, 1967). В следващите години става титуляр на конкурсите Паганини (Италия, 1970) и Карл Флеш (Великобритания, 1972 и 1974). Учи при проф. Емил Камиларов, а в периода 1974/76 специализира при проф. Ифра Нийман в Лондон.

За този изключително надарен млад музикант през 1977 г. българската държава купува цигулка Страдивари 1716 Барон Витгенщайн. Това е инструментът, на който свири до ден днешен проф. Минчев. Самият Йехуди Менухин му предрича голямо бъдеще. “Бих желал всеки българин да знае какъв голям музикант е Минчо Минчев и какъв възторг предизвиква в публиката. Сигурен съм, че пред него стои блестяща кариера.” Младият Минчев е един от най-блестящите изпълнители на Паганини, а и до ден днешен е сред малкото изпълнители на Петия му цигулков концерт. Завладява световните сцени не само с таланта, но и със силния си характер. “Аз съм от хората, които не са се страхували да вървят по ръба на бръснача, и то по най-острия му ъгъл. Дори и да се поемат рискове по време на концерти, да се изживяват нещата с повече енергия," казва той. И признава: “Плакал съм много и то не като дете - така, след лоши концерти.”

От 1990 е професор по цигулка в Университета по изкуствата “Фолкванг” в Есен, Германия. Паралелно води майсторски класове по цигулка в различни точки на света - Мексико, Куба, Турция, Гърция, Македония, Словакия, Япония, Южна Корея, Австралия, България. Под неговото ръководство разцъфтяват редица известни български цигулари. “Мила (Георгиева - бел. ред.) беше едно от първите дечица, с които аз свирих в зала България. Имахме един много интензивен период на съвместна работа. В къщи се извървяха много млади изпълнители. Съвсем неофициално мога да кажа, че никога не съм взел една стотинка от никого за това, че съм му помогнал. Това бяха Васко Василев, Веско Пантелеев, и Светлин Русев, и Албена (Данаилова - бел. ред.).”
И на 70 проф. Минчо Минчев продължава да впечатлява с енергичността и активността си. Не обича да го наричат професор и, като всеки истински велик човек, се отнася скромно към собствената си персона. Нищо че е сред най-големите музиканти на нашето време, а името му е една от визитните картички на България.

Ето защо не свири с Караян

Един от най-хубавите му спомени е първият му концерт със сър Невил Маринър и Academy of St Martin in the Fields на един от големите фестивали в Англия. “Попадаш в Рая, то е нещо неземно и този концерт аз няма как да го забравя! Маринър е изумителен музикант.” От българските диригенти най-често концертира с Емил Табаков, с когото го свързва голямо приятелство от студентските години, с Емил Чакъров и с Добрин Петков. “С Емил Чакъров и с Димитър Христов ходихме в Берлин и се срещахме с маестро Караян. Но никога не съм свирил с него.” Въпреки че с Караян имат общ мениджър - лондонската импресарска къща Harold Hold, Минчо Минчев отклонява поканата да свири с Херберт фон Караян, защото му поставят условие: да напусне родината си и да остане в Англия.