Мирей Матийо, която днес - 22 юли - става на 75, никога не измени на стила си и на френския шансон, запленил много хора по всички континенти. Тя продължава да е прекрасно изглеждаща, витална, неостаряваща. Певицата с шармантно френско излъчване, съчетано с доза миловидност и днес остава един от символите на Франция. Тази крехка жена се превърна в бижуто на цяла една епоха. Неслучайно нейният образ е в скулптурата на Мариана, националната героиня на Франция. С такава чест са удостоявани големи дами като Бриджит Бардо, Катрин Деньов и Летисия Каста.

Мирей Матийо е най-голямото от 14 деца, което расте в бедно семейство. Пее от малка и си мечтае да стане като Едит Пиаф. В училище не ѝ върви особено и на 14 години започва работа във фабрика, за да си плаща уроците по пеене, а циганка ѝ предсказва на карти Таро, че скоро ще се изявява пред крале и кралици.

Звездата ѝ изгрява през 1965 г. в телевизионното състезание “Le jeu de la chance” (Играта на късмета), първата ѝ поява пред голяма публика. Изпълнява песни на Пиаф, натъкмена в черна рокля като любимата ѝ певица. Това произвежда фурор. Зрителите са буквално покорени от маниера на пеене, от силата на гласа, журито също. След тази изява момичето получава предложение за договор от продуцента Джони Старк, импресарио на звезди като Пиаф, Ив Монтан, Джони Холидей и откривател на Далида. И това е само началото на един дълъг и труден път. Учат я на всичко - как да се движи, как да ходи на токчета, как да се държи в обществото и на сцената. И още - Матийо учи езици и се мъчи да се освободи от авиньонския акцент.

Нейният ръст е само 153 сантиметра, а килограмите ѝ - 46. Но дори да бъде някъде сред тълпата е невъзможно да не я забележиш - с вечния бретон, с червените устни, пронизителния, но топъл поглед и гъстите вежди.

Старк ѝ наема къща, дава ѝ пари да си купи дрехи и, както споделя певицата в автобиографията си: “Той беше художникът, аз - неговата картина”. Старк я поверява в ръцете на композитора и диригент Пол Мориа.

Следват репетиции, фотосесии, интервюта, уроци по музика, пеене, танци, френски, английски и светски обноски. В най-активните периоди на записи Мирей спи нощем по 4 часа, а кредото ѝ е “Моята работа е моят бог”. Първо завоюва Франция, после Германия, Англия и останалите европейски държави.

В края на 1965-а, точно преди Рождество, зрителите виждат новата Мирей Матийо. Тя се качва на най-престижната френска сцена в зала “Олимпия”, за да открие концерта на Саша Дистел. В залата присъстват много звезди и всички са покорени от гласа ѝ, но откриват приликата ѝ с любимата Едит Пиаф. Импресариото ѝ Джони Старк решава, че не бива да остане в сянката на голямата Пиаф и успява да развие музикалния ѝ талант.

Първият ѝ диск излиза през 1966-а и само за половин година е изкупен в цялата страна - 1,7 милиона екземпляра. Мирей Матио има продадени над 200 милиона плочи и репертоар с над 1200 песни на осем езика.

Сънародниците ѝ я боготворят. В края на 60-те идва участието ѝ в Шоуто на Ед Съливан - най-популярното тв предаване в САЩ, което събира 50-милионна аудитория. На следващия ден цяла Америка е луда по малката французойка. Следват изяви в Лас Вегас, Холивуд, Ню Йорк. Матийо винаги пее за любов, но в интервю доверява: “Мога да кажа “обичам те” само като пея...”.

Години наред таблоидите спекулират за отношенията ѝ с импресариото ѝ. Известно време след като се запознават, Старк се развежда и се жени повторно за друга жена - Никол Берто, от която има дъщеря. За интимния живот на Мирей Матийо не се знае нищо. Тя твърди, че е имала любов, но никога не признава кой или кои са били любимите ѝ мъже. Медиите редовно я питат дали е била влюбена в Старк. (Когато се срещат, той е на 42, певицата - на 17.) Тя признава, че го обожава и той много я обича, но го нарича свой втори баща, казва, че се чувства негова дъщеря. Тиражират се и предположения, че импресариото ѝ е наложил такъв жесток режим на работа, за да я направи звезда, но я е обрекъл на безбрачие.

Старк умира през 1989 г. и е погребан в семейното гробище на фамилия Матийо. Надгробния му камък изработва баща ѝ. А Мирей заявява публично: “Със смъртта на Джони Старк загубих половината от себе си”.
През 1989 г., когато се чества 100-годишнината на Айфеловата кула, на певицата е поверена огромната чест да изпее химна на Франция - “Марсилезата” в съпровод на Националната гвардия и хора на френската армия. Изпълнението ѝ показват всички телевизии по света в този ден.

Наричат я “Врабчето от Авиньон”

Прелестната Мирей вълнува с великолепния си глас и красота стотици милиони зрители по света по време на своята шеметна кариера. Сънародниците ѝ я наричат “Врабчето от Авиньон”, сравнявайки я с недостижимата и най-любима френска звезда - Едит Пиаф.