Пандемията учи работодателите на иновативност и бързо преструктуриране

Разговаряме с Мирослав Евтимов за резултатите от 4-дневната работна седмица, която той въведете в началото на годината в офисите на кантората си, за икономическите и политическите тенденции у нас и в световен план в резултат на пандемията от COVID-19. Коментира мерките, които трябва да предприеме роднияj бизнес за излизане от кризата, прекрояването на Европа, ситуацията в Арабския свят. Прави прогноза за предстоящите парламентарни и президентски избори у нас идната година.

 - Господин Евтимов, в началото на годината въведохте 4-дневна работна седмица в офисите на кантората си. Какви резултати даде тази иновативна практика?
- Винаги една нова авангардна идея води и до друга такава. Освен съкратена работна седмица, въведох и 6-часов работен ден. Подчертавам, че не съм новатор в тази идея, Финландия е първа. Резултатът е повече от положителен. Това стана стимул за повишаване на качеството на работата. Оказа се, че всички задачи могат да се свършат за 6 часа дневно и 4 дни в седмицата. Същевременно и качеството се повиши. Въведох и доста улеснения, например ползваните бланки за молби. Добре е, когато човек има повече време, което да прекара освен на работа, но и със семейство и с приятели, да може да практикува хобитата си. Така служителите са удовлетворени и работят с желание. Препоръчвам модела. Работата от дистанция също не е новост в офисите ми, приложих я по време на карантината и затова не преустановихме дейността си.

- Вие работите с корпоративни клиенти. Какви са наблюденията ви от първа позиция в икономиката?
- Относно отражението на пандемията върху обществото ни, ще си позволя да цитирам една мисъл на колегата Боян Чуков. Той казва, че хората по отношение на COVID-19 се делят на три групи - Ковид-паникьори - тези, които са изпаднали и продължават да стоят единствено в състояние на паника, Ковид-конспиролози, тъй като не една и две конспиративни теории се завъртяха не само в българските медии, и третата група са Ковид-реалисти. Аз лично смятам, че колкото повече Ковид-реалисти има, толкова по-бързо светът ще се справи с тази всеобща пандемия. Под Ковид-реалисти имам предвид, хора, които смятат, че въпреки липсата на лекарство срещу вируса, се знае, че е от групата на коронавирусите и не е съвсем непознат на медицината вирус. Безспорно пандемията нанесе огромни щети на икономиката. Причини и психологически поражения. Отрази се негативно както на работодателите, така и на работниците, на банковите институции, на държавните и общински бюджети и то не само в България. Ограничителните мерки, които бяха предприети в България, бяха в много по-мек вариант в сравнение с други държави. Но пък нямаше адекватни действия за съхраняването на родната икономика.

Като адвокат работя само с корпоративни клиенти и имам поглед върху дейността на фирми от различни браншове в България. Пандемията се отрази изключително лошо заради страха, насаждан от Ковид-паникьорите. Голяма част от предприемачите не знаеха как да подходят по отношение на бизнеса си, как да го ръководят, как да пазят здравето на служителите си, как да работят от вкъщи, какви предпазни мерки да се вземат, преди още НОЩ и правителството да излязат с позиция. Проблеми имаше и по повод на разплащанията. Получи се задържане на пари вътре в самите предприятия. Имам предвид задържане на средства, които ако настъпят по-лоши времена, да бъдат използвани. Това доста сви потреблението и разплащането между самите фирми. Другият проблем, който възникна, бяха неадекватните мерки по отношение на държавата за защита на бизнеса. Системата 60/40 не даде почти никакви резултати. Тя първо не беше обяснена както трябва. Не беше ясно с какви средства разполага държавата, за да може тази мярка да бъде приложена. Освен това имаше редица ограничения, които не позволиха на много от предприятията да оцелеят чрез тази система. За разлика от други държави, където мерките по отношение на защита на бизнеса, бяха много бързи и своевременни. У нас все още много от фирмите тепърва подготвят документи за кандидатстване по програмата 60/40. Държавата върви много след събитията и може би хубавото е, че Бог е с българите, защото тази пандемия не се разви в големи мащаби, както в Китай, Италия, Испания. Свидетели сме, че тези мерки на държавата по отношение на защита на населението срещу заразата бяха добри, но относно защитата на бизнеса, не са адекватни.

Вече има предупреждения от вирусолози за втора вълна COVID-19 през есента и зимата, която да съвпадне с други сериозни заболявания като грип тип А и Б и ще бъдат наложени ограничения. Въпреки това държавата не е обявила икономическа стратегия. Докато редица други държави като Япония, Сингапур и др. усилено се подготвят. У нас тази превантивност отсъства.

- Какви съвети давате на бизнеса за излизане от кризата?
- Съветвам бизнесмените да са иновативни по отношение на дейността, която развиват и много бързо маневрени. Да имат готовност за бърза реорганизация на технологичните дейности. Да преструктурират така своя бизнес, че да се работи с по-голямо почивно време, с повече онлайн дейности. Това изисква и по-голям обмен на информация между служителите, както и между самите фирми. Намирам това за много добра практика, защото колкото по-широк е обменът на информация във всяка бизнес сфера и между фирмите, толкова по-лесно те ще могат да реагират като едно цяло в екстремна ситуация, а не всеки поединично да прави някакви действия, които не всеки път биха се отразили благоприятно на неговите партньори. Работодателите сега ще имат възможност да предоговорят някои от наемите и кредите си. Така ще се освободи финансов ресурс, с който да се завърти оборот, който да донесе приходи. Належащо е, защото в България имаше притиснатост на бизнеса. От една страна го задушаваха наеми, от друга банкови кредити, от трета - данъци. С въвеждането на различната ставка по отношение на ДДС, която беше намалена в някои сектори, виждаме вече гъвкавост, която бизнесът ако правилно използва тези мерки, би могъл по-бързо да стъпи на крака и да реализира по-добри обороти, по-добри отчисления за държавния бюджет и по-високи заплати.

- Какво препоръчвате на предприемачите за обезпечаване с кадри и ограничаване на нарастващата безработица?
- Значителна част от хората, които от години пребиваваха в чужбина, но заради пандемията се завърнаха в България, няма да заминат отново в тези държави. Там вече тях не ги искат като говорим не само за нискоквалифициран труд, но и за доказани специалисти. Не е тайна, че Европа не може вече да поддържа този стандарт, който осигуряваше и за собствените си нации. Много от завършващите образованието си българи в чужбина също няма да останат там, защото няма да бъдат желани. Бизнесмени от Западна Европа обмислят прехвърляне на техни производства в Източна Европа, тъй като Азия и Африка са сравнително несигурни региони освен икономически, но и политически. За тях Източна Европа е благодатно място, защото няма двойно данъчно облагане, няма мита, превозите са на по-близки разстояния. За един западен бизнесмен вместо да плаща заплата от 800 евро в Германия например, за него би било по-изгодно да дава 800 лева на същия работник за същия труд в България. Във време, когато голямата безработица, която сполетя и България, бизнесът трябва да преоцени своите дейности и да си намери необходимите кадри. Трябва да се положат усилия към работата с персонал. Работата с човешкия фактор е особена. За съжаление по-голямата част от сънародниците ни нямат усещането, че фирмата в която работят, им дава доход, сигурност. Българинът не иска да я почувства и като своя и да се възприеме като част от едно бизнес-семейство. Най-често гледа деня за заплата, а за другото „както стане“. Тук ролята на работодателите е на първо място и когато някой не се включи в тази „обща кауза“, да го отстранят, иначе действията на един могат да демотивират другите. Не бива работодателите и да се водят и от прекалено хуманни чувства. Да, трябва да се уважават хората, с които работиш, да станеш с тях и приятел, но това отношение трябва да е двустранно. Често виждам жестове, които работодателят прави към служители, а те го разбират едва ли не като задължение от негова страна към тях и в същото време завиждат на личния му доход. Лично моята практика показва грешки, когато съм се водил от такива хуманни намерения. Все пак мога да се похваля с двама адвокатски сътрудници- един в Търново и един в София, с които не съм сгрешил. Дори те станаха най-добрите, тук не говоря за юридически познания, но техният принос е най-голям, както за кантората, така и за клиентите. Така че, моята препоръка е за внимателен преглед на персонала. Това важи и в личен план. Прегледайте назад във времето кой какво отношение е имал към Вас, доверие и т. н. дали не Ви звъни само, когато всъщност се нуждае от нещо. Ще завърша с думите на голямата Маргарет Тачър: „Има два пътя, единият е десен, другият е грешен!“.

- Как се отразява пандемията на политическата обстановка? Напоследък рейтингът на управляващите у нас бележи скок.
- Категорично не съм съгласен, че има скок на рейтинга на управляващите, тъй като недоволството у хората е видимо. То не се отразява единствено относно мерките срещу заразата, но и по отношение на джоба на всеки българин, както и на страха. Първо бих искал да направя анализ в международен аспект. Светът се преструктурира икономически и то в лицето на водещите икономически сили като САЩ, Китай, Индия, Русия, Япония. Това няма как да не доведе и до определени политически промени и премодулиране на света. Свидетели сме на глобални геополитически интереси. Ще видим съюзяване на нови държави и то не поради някаква идеология, а поради определени геополитически и икономически интереси. В Европа процесите са много сложни и динамични. Виждаме, че недоволството на населението на Италия, Испания по отношение на членството на ЕС расте. Когато Великобритания напусна ЕС, въпреки сложната система на излизане от членството, твърдя, че тази страна само отвори вратата и отъпка тромавата система да стане по-лесна за напускане и на други държави. Очерта се Средиземноморски пакт-хтова са държави, които все повече ще се противопоставят на част от политиката, която води централата в Брюксел. Заформя се и Северно-европейски пакт- Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, които въпреки, че сега са на коренно различно мнение по отношение на мерките срещу пандемията, са срещу политиката на ЕС. Богатите икономики на Северна Европа са едни от големите вносители в общите европейски фондове. Те казват, че не може да внасят пари, които да потъват някъде на юг, имайки предвид страни като България, Румъния и др. Заради това твърдя, че предстоят години с изключително динамични събития в ЕС.

България няма как да бъде подмината от тези световни и европейски процеси. На първо място българското правителство не реагира адекватно по отношение на медийната политика за мерките, които се взеха относно карантината. Имаше разнопосочност в говоренето. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис непрекъснато казваше на гърците, че вярва в тях, че заедно ще излязат от кризата. Българските политици насаждаха страх, който отключва други заболявания и хората стават неадекватни и на работното си място. Заговори се, че ген. Венцислав Мутафчийски е един от вариантите за президент, но смятам, че догодина, ако той наистина е кандидат, би му донесло повече негативи, защото хората ще го свързват с негативни неща като болести, жертви, ограничения.

- Направете прогноза за събитията на политическата сцена у нас.
- Управляващите у нас са компрометирани, а опозицията е слаба. Това би дало тласък в посока на сложен като конфигурация бъдещ парламент идната година, в който никой няма да има болшинство, за да може да управлява. Очаквам слабо представяне на ПП ГЕРБ на предстоящите парламентарни избори. Тя съвсем не стои безалтернативно. Когато хората преодолеят страха от заразата, освен здрави, те ще искат и да не са гладни, а това води до наказателен вот. По същия начин форматите, които се изявяват като опозиционни, ще бъдат порязани, визирам БСП и ДПС. Колкото до Обединени патриоти, виждаме, че там има тотална разнопосочност. Смятам, че биха могли да прескочат 4-процентовата бариера само на база твърд електорат, който все повече намалява.

- Като специалист арабист как ще коментирате ролята на арабския свят в настоящата ситуация?
- Арабският свят е изключително богат. Тези държави нямат проблем с доставката на медицинска апаратура и ще са от първите в света, които ще се снабдят с новооткритите лекарства срещу коронавируса. Арабският свят за разлика от Европа няма да изгони привлечените чуждестранни специалисти. Няма да се освободят и от чужденците, които работят там като обикновени шофьори, магазинери, работници в сферата на услугите. По отношение на пандемията никой не може да каже колко са реално заразените с коронавирус в този район на света, защото в работническите квартали, населени с пакистанци, индийци, които се занимават със строителство или с комунални дейности, не се извършва тестване. Цифрите, които се обявяват, са от изследваните местни емирати. Пандемията няма да се отрази в икономически аспект, защото наличието на природен газ, петрол, злато, винаги ще гарантират тяхното водещо място в световната политика.

Нашият гост
Мирослав Евтимов е завършил “Право” във ВТУ и магистърски степени на обучение по специалностите “Европеистика” и “Международни отношения”. Докторант е по политология в периода 2012-2015 г. с дисертация “Политическо лидерство в Арабския свят”. Има професионална квалификация “Мениджър в международния туризъм” и следдипломна професионална квалификация по “Право на Европейския съюз- практически възможности на националния юрист”. Хонорован преподавател е в катедра “Политология, социология и културология” на Философски факултет при ВТУ. Работил е като юрисконсулт в НАП. Владее гръцки, сръбски, арабски, италиански език.