Езера, дервиши и скални манастири в сърцето на Турция

Приказни пейзажи в Анатолийското плато

Пътешествие през Испарта, Кония и Нигде

Рози, пеперуди, килими и природа привличат туристи

Сърцето на Турция и малоазиатския регион предлагат изобилие от приключения за всеки с вкус към непознатото, ориенталското, древното и изящното. Близо до България се открива хоризонт от места, които пленяват въображението и осигуряват колекция от специални спомени. В първата половина на ноември журналисти от цяла Европа тестваха страхотен маршрут през градовете Испарта, Кония и Нигде - три от перлите на региона, познат още като Анадола или Анатолия.

Пътят през тези дестинации е път към миналото, в което се преплитат истории на империи, религии, влияния, оформили се в хилядолетия на срещи между Изтока и Запада. Първият посетен град Испарта се гордее като столица на розите и притежава развита индустрия с продуктите, които се добиват от уханните цветя. Красивият символ е навсякъде в добре поддържания полис. Испарта е място на процъвтяващ бизнес с плодове - сочни червени ябълки, нар, грозде, дюли, череши, смокини... До града има изключително красиви езера, които разкриват епични гледки и вкарват духа в режим на релакс, а сетивата приканват едновременно към медитация и вдъхновение. Задължителен за посещенше в Испарта е и музеят за килими, който представлява висока кула и на всеки етаж ви очакват страници от историята на Турция, под формата на текстилни шедьоври. Тук има килими от цялата страна, правят се живи демонстрации на старото майсторство по изработката на килими, а на последния етаж ви очаква панорамна платформа за наблюдение към целия град.

Следващата дестинация е Кония - в топ 10 на най-големите градове съседната ни държава и ключов топос от историята на Великата Селджукска Империя. Кония съчетава почитта към наследството на предците с модерен подход към динамичния урбанистичен начин на живот. Европейската група посети първо “Долината на пеперудите” - футуристично по дизайн затворено пространство, в което има стотици видове екзотични растения и пеперуди. Вътре се поддържа тропическа температура, а разходката е като в джунгла на другия край на света.

Гордостта на Кония е музеят с гроба на Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми - поет и суфистки мистик, живял по време на Златния век на исляма. Това място е великолепна отправна точка за запознаване с магията на танцуващите в хипнотичен кръг дервиши. В голям магазин до музея срещаме автора, експерт организатор на автентични спектакли с дервиши Джелялеттин Бербероулу. Той е прекарал целия си живот в изучаване и съхраняване на древното познание и философията на Мевляна. Може да разказва с часове. Обиколил е света, танцувал е като дервиш в 55 държави, но особено много обича България. Има много приятели в София, Пловдив, Варна... Книгата му “Мистичният лъжец” е издадена на български и съдържа есенцията на цялата философия на Мевляна плюс много от собствената му биография.

Финалният град Нигде ни спечелва с архитектурно изобилие и археологически находки, сред които добре запазени древноримски акведукт и олимпийски басейн. На десет километра от Нигде откриваме издълбан в скала християнски манастир и подземен град, основан преди над хиляда години. Стенописите спират дъха, цялото преживяване има особен метафизичен и митологичен дух. Тук мистиката е навсякъде, гравитацията на епохите привлича съзнанието и го отваря още повече - едновременно към миналото и бъдещето. Целият регион си заслужава - природа, история и храна. За тялото и за духа.

Музеят на Мевляна в центъра на Кония

Мавзолеят на Мевляна Руми е като машина на времето

Сърцето на Кония е мавзолеят на Мевляна Руми. Неговият зелен купол, покрит с емайлирани керемиди - “висок тюркоаз, изрязан върху лазура” (по Морис Баре). Под зеленото кубе с необичайна конична форма почиват останките на Учителя от Коня и неговото семейство. Гробницата му е застлана с пищно покривало, чиито златни бродерии нижат стихове от Корана.

Саркофагът е върху подиум, обграден с парапет от масивно сребро. Под дебели стъкла са изложени богато украсени ръкописи на “Маснави” и на Корана, дрехи и вещи, принадлежали на Мевляна и на Шамс от Тебриз, музикални инструменти, старинни килими от Анадола от XIII-ти век.

Правоъгълният двор отвън е обточен с килии, където някога са живели дервишите. Всяка е с малък купол от времето, когато мавзолеят на Мевляна е бил действащ манастир на братството на мевлевите. Той е закрит от Кемал Ататюрк през 1925 г. заедно с всички религиозни ордени на територията на Турция - като част от реформаторската му политика по превръщането на турската държава в светска. Днес сградата функционира като музей и място за поклонение.