Лозан Панов е Мистър „Скандал“ на българския съд. След унизителния инцидент с пошлия видеоклип, с който безпрецедентно опетни институцията на Върховния касационен съд, най-логичното поведение за Лозан Панов трябваше да е покаянието и извинението. А след тях - оставката. Така със сигурност би постъпил, без излишно подканяне, един истински професионалист, който с действие или бездействие е опетнил „честта на пагона“ и е унизил държавността.

Не и Лозан Панов. Наместо покаяние, той лее злъч. Наместо извинение - сипе хули и лъжи. Поведение на гузен, но безочлив човек. Готов на всичко, за да запази удобното кресло във властта, привилегиите, служебния автомобил. И най-важното - да запази лостовете, чрез които без притеснение обслужва своите задкулисни господари.

Представете си за миг хипотезата, че собственикът на някой германски или британски вестник е подсъдим за крупни афери, данъчни престъпления, пране на пари. Че със съдебни решения му е запорирано имуществото от комисията „Антимафия“. И сега си отговорете на простичкия въпрос - възможно ли е председателят на върховния съд в тези държави да дава обширни интервюта точно в изданията на такова подсъдимо лице. Отговорът в нормална държава е повече от ясен - немислимо е. Не само защото е неморално, а защото ерозира самата същност на върховенството на закона.

За Лозан Панов в България обаче всичко е позволено. В напоително интервю, с обидно угоднически за журналистическата професия въпроси, за сайта „Дневник“ - собственост на подсъдимия Иво Прокопиев, председателят на ВКС вместо извинение преминава в агресия. Обвинява внушителното мнозинство във Висшия съдебен съвет, което го санкционира за скандалния клип в Съдебната палата, в „зависимости“ и „корист“. Голословно. Хули без данни, без доказателства.

И не пропуска „черешката на тортата“. Виновен бил не Панов, а - познайте от три пъти - Делян Пеевски. Даже се изживява като квартална врачка - бъдещият председател на ВКС щял да мине през „кастинга“ на нарочения от Панов народен представител. Откровена глупост, която обаче удобно се вписва в пропагандната димна завеса, която кръгът „Капитал“ пуска в обществото, за да отклонява внимание от своите приватизационни грабежи.

Естествено, податката се прави от изданието - Методи Лалов бил казал. Кой беше Методи Лалов, ли? Марионетка на същия кръг. Забатачил десетки дела в Софийския районен съд, а днес - незначителен партиен функционер на провалената партийка „Да, България“, оглавявана от още по-проваления правосъден министър Христо Иванов. Същият, който с активното съдействие на Лозан Панов натресе силно уязвимата „система за случайно разпределение на делата“, заради което има висящо наказателно производство.

И за да е пълен конспекта от опорни точки, спуснати от прокопиевите маши, Лозан Панов не пропуска да атакува и главния прокурор Иван Гешев.

Ако всичко това бяха само мисловни гърчове на един дискредитиран магистрат пред някаква малотиражка, това не би заслужавало коментар. Но случаят не е такъв. Става дума за порочно явление, което носи белезите на организирана схема за натиск и лобизъм в съдебната власт в полза на частни партийни и бизнес интереси. Лозанпановщината е най-тревожната диагноза на съдебната власт в България. Без изкореняване на това явление няма да се възстанови доверието в българския съд и винаги ще стоят съмненията, че върховенството на закона е подменено от върховенство на частните интереси. Мистър „Скандал“, подайте оставка!