Планета Страх

Манекените на стилиста са със „зашита“ уста и спринцовки на ръцете

Вървим към дигитален концлагер, внушава артистът

Българската модна индустрия няма да е същата, ако от нея отсъства една от най-ярките й и нестандартни фигури – Митко Дамов. Над две десетилетия той задава тенденциите в косите и прическите чрез салоните си за красота. А през последните години почитателите му очакват с нетърпение зрелищните ревюта, които организира.

Макар след двете си последни шоута, озаглавени „Утопия“, той да беше обявил, че слага край на спектаклите си, защото не може да се говори за утопия в страна, където нищо не се случва, в края на миналата година стилистът реши да затвори цикъла „Утопия“ с още едно ревю, но този път наречено „Антиутопия“. По думите му „това събитие е извънредно, специално и непримиримо“.

Заглавието е продиктувано от променящата се реалност около нас и нейното възприятие от нестандартния творец. Първата „Утопия“ на Митко Дамов беше посветена на Карл Лагерфелд. Втората беше в унисон с началото на пандемията, когато екипът му от „Вог вижън“ неоправдано оптимистично отговори на задаващото се зло с бликащи от живот творения - с дантели, бродерии, пайети, пера, деколтета. Тогава маските върху лицата на манекените бяха изрисувани или от тюл, с пришити перли върху тях. Посланието им беше от „мълчание“, през „невъзможност да се чуваме“, до „отчуждение“, но в никакъв случай „апокалипсис“. 

Сегашният финал на своеобразната трилогия, наречен „Антиутопия“, е изригване на бунта на артиста срещу налаганите ни правила, срещу невъзможността да твориш и да се изразяваш свободно. Спектакълът се състоя в мистичната обстановка на Университетската ботаническа градина в София, превърната чрез артистично осветление в декор на готически роман. 

На този фон в първата част на спектакъла, озаглавена „Планета от бурки. „Женският телевизор“.

Разчистване и примирение“, от мъглата изплуваха забулени силуети с неясен пол. „Под бурката не се вижда кой е – жена ли е, мъж ли е, био робот ли е!“, обяснява хрумването си стилистът режисьор.

Във втората част – „Празникът на мъртвите“ - манекените бяха с ярък гротесков грим, а устните им бяха „зашити“, за да припомнят, че словото всъщност не е свободно, артистът е принуден да се прави на шут или извънземен, за да оцелее, а духът е заплашен от унищожение.

Финалът – „Планета Страх. Номера вместо хора в дигиталния концлагер“ – постави поантата на смразяващия спектакъл. Върху голите ръце на еднакво и безлично облечените манекени бяха залепени спринцовки, директно отвеждащи към реалността, споровете за ваксините и страха от тотален контрол в дигиталното бъдеще. 

Митко Дамов е поставил като мото на спектакъла думите: „Има толкова много звезди на небето – коя от тях да избера? Има толкова много пътища в живота – по кой от тях да поема? Има толкова много демони в света, които ме дърпат назад.“ Никак не звучи утопично, нали? Като живота, който живеем.