Президенти и политици се опитват да свирят парчетата му

Като малък го изпращат в интернат за сираци

Първата му песен е изпълнена от Емил Димитров

С Лили Иванова имат дългогодишен конфликт

Когато кажем Митко Щерев, неминуемо ни зазвучава музиката от филмите “Осъдени души”, “Адаптация”, “Комбина” или “La donna e mobile”, но по-запознатите знаят, че той е композитор и на мелодиите в документалната поредица “По хълмовете на времето” със сценарист самия шеф на телевизията Иван Славков, и в пълнометражния филм “Човек от народа”, посветен на 70-годишнината на Тодор Живков.

Изглежда на композитора му е писано, ще - не ще, да си има работа с първите хора на държавата. След балотажа на последните президентски избори в мрежата се завъртя клипче, на което спечелилият вота Румен Радев подрънква на китара не друго, а парчето “Признание” на група “Диана Експрес” от албума “Душа” (1980 г.), композирано от Митко Щерев.

Фен на музиканта е и Бойко Борисов, чиято любима песен е “Молитва за дъжд”. По време на участие на композитора и Илия Ангелов в пиано бар лидерът на ГЕРБ отишъл да ги поздрави и ги изненадал, като изкарал двата речитатива на песента, които са над половин страница текст. Трябва да знаеш много добре песента, за да можеш да ги повториш наизуст, коментира Митко Щерев в интервю. Същата песен е любима и на Вежди Рашидов. Фен на композитора е и президентът Георги Първанов, който веднъж дошъл специално да се запознае с музикантите и да ги поздрави, така че не може да става дума за партийна пристрастност. Още един президент - Петър Стоянов - е известен с умението си да свири на китара и без съмнение има поне едно парче на композитора в репертоара си.

Бедно детство

Митко Щерев споделя съдбата на много деца, родени след Втората световна война - да расте в бедност. Има две сестри и брат, а през 1950-а, когато е 4-годишен, родителите му се развеждат. Митко, брат му и едната от сестрите му остават при майката, която е чистачка във вечерната гимназия в Ямбол. Заплатата є не стига за трите деца и тя е принудена да изпрати Митко в дом за сираци в града. Там момчето живее от 1957-а до 1959 г. и започва да взема уроци по акордеон.

През 1960 г., придружен от възпитателка, Митко се явява на изпит в Музикалното училище в Пловдив. Приемат го със специалност фагот и той се мести в пловдивския пансион “Рада Киркович”, където живее следващите пет години. В музикалното училище попада на прекрасни учители. Известният Асен Овчаров, основоположникът на джаза у нас, който по това време е изселен в Пловдив, му преподава акордеон и го учи да аранжира. Преподавателката си по пиано Румяна Гарвалова Митко Щерев нарича “втора майка” заради доброто ѝ сърце.

На третата година в пансиона момчето заболява от костна болест, която засяга ставите. Налага се да лежи в болница. Става ясно, че не може да продължи да свири на фагот и го прехвърлят специалност пиано. Ставите на пръстите му обаче също не издържат и музикантското му бъдеще изглежда под въпрос. Преместват го ударни инструменти, за да може да завърши училище.

Нов живот в София

Към края на гимназията Митко Щерев свири в най-модерното пловдивско заведение - бирхале “Каменица”. Там го чува един от музикантите на Емил Димитров и го кани за пианист в оркестър “Синьо-белите”. Така започва новият живот на бедното момче от Ямбол. То пристига в София с един картонен куфар и ученическия си костюм, но изпълнено с големи надежди и амбиции. По това време Емил Димитров вече е най-голямата поп звезда на България и да попаднеш в обкръжението му е истински шанс.

Двамата таланти намират общ език. Емил учи младежа на френския и италианския стил на аранжиране. Не след дълго възлага на Митко Щерев аранжиментите за първата си дългосвиреща плоча. В нея младият композитор дебютира и с две свои песни - “Нора” и “Хей, Мадлен”, изпълнени от Емил - огромна чест за начинаещ автор.

Следват две години военна служба, през които Щерев ръководи естрадния състав на Дома на народната армия в Сливен. През 1970 г. той се жени за първата си съпруга, спортната журналистка Росица Ковачева, от която има дъщеря Надежда, и започва отново да работи с Емил Димитров. Записват албума “Танцувайте с Емил” и в началото на 1971 г. го представят в Париж. В този албум Митко Щерев прави съвременни версии на народните песни “Дилмано дилберо” и “Грозде не набрах”, които се посрещат с голям интерес. Той създава за Емил над 15 песни. Изнася с него стотици концерти в България, Русия и Чехия и е аранжор и музикален продуцент на три негови албума.

През 1971 г. Щерев е поканен от Лили Иванова да свири на концерти във Варна, които са отложени поради скандал с бившия є съпруг Иван Пеев. След тях Щерев продължава да работи с Лили и по-късно заминава с нея на турне в Русия. Съвместната им дейност приключва през октомври 1974 г. За певицата той продуцира и аранжира три албума и написва над 17 песни. С оркестър “Маковете” и Лили посещават три пъти Русия, два пъти Турция, а в България концертите са над 300. Известни песни на композитора от този период са “Хризантеми”, “Стари мой приятелю”, “Осъдени души”, “Нямо кино”.

Собствена група

Същата 1974 г. отново е повратен момент в живота на музиканта. Той се развежда със съпругата си Росица и осъществява една от големите си мечти - да има собствена група. Тогава се ражда “Диана Експрес”, кръстена на влака София-Ямбол.

Групата има около десет години активна дейност. През това време издава пет албума и изнася в България и чужбина над 3000 концерта. В “Диана Експрес” започват кариерата си Чочо Владовски, Васил Найденов, Георги Станчев, Илия Ангелов. През 1977 г. групата е в своя апогей, има по два концерта на ден в препълнени зали в различни градове. Изпадналата в екстаз публика чупи седалките на летните театри в Ловеч, Плевен и Русе и на музикантите е наложена седеммесечна забрана да концертират.

В началото на 1978 г., докато трае забраната, трима бивши изпълнители от “Диана Експрес” се включват в програма на Петър Чернев под същото име. Митко Щерев, чрез съдействие от Концертна дирекция, бламира изявите им под това име и новосформираната група е прекръстена на “Фоноекспрес”.

През 1977 г. композиторът сключва брак с втората си съпруга - 18-годишната Катерина, с която живее до 1993 г. От нея има две дъщери - Александра, родена през 1980 г., и Рая - през 1985 г. След развода през 1994 г. музикантът отглежда момичетата сам, а майка им по-късно се омъжва в Италия и ражда още едно дете - момче.

През 1985-а Щерев разпуска групата поради значително намалелия интерес от публиката. През 2002 г. тя отново се събира в променен състав и издава шести албум - “Ябълката на греха”. Известни песни от него са “Душа”, “Блус за двама”, “Северина”, “Молитва за дъжд”. От 2006 г. групата се състои само от Митко Щерев и Илия Ангелов.

През 2009 г. Максим Горанов регистрира търговска марка “Диана Експрес”, след което сформира нова група със запазеното име. Митко Щерев я обявява за фалшива, започва съдебни дела за кражба на интелектуална собственост срещу Горанов и в крайна сметка успява да защити правата си.

Скандал с примата

Спорът на кого принадлежи “Диана Експрес” не е единственият, свързан с творчеството на композитора. Пословични са разправиите между него и примата на родната поп музика Лили Иванова. Конфликтът им трае повече от 15 години и вече никой не помни как точно е започнал - дали заради обидни думи на музиканта по адрес на певицата, или заради нейни по отношение на семейството и бившата му съпруга, казани в биографична книга. Но в края на краищата става въпрос за пари.

След съдебни дела за авторски права композиторът забранява на Лили Иванова да изпълнява неговите песни, а ако го направи на концерт, иска тя да му плати 8 на сто от печалбата. Така любими песни като “Осъдени души” и “Детелини” са осъдени на забрава. Неотдавна от Ютюб бяха свалени клипове на Лили Иванова с някои от нейните хитове, композирани от Митко Щерев.

Въпреки твърденията, че двамата са заровили томахавките, искрите продължават да припламват от време на време в публичното пространство, но по-младата публика с други вкусове едва ли се вълнува от това.
Композитор на столетието

1974 г. е важна за Митко Щерев заради още едно нещо - тогава той дебютира в игралното кино. Режисьорът Иля Велчев, негов добър приятел, му възлага да напише музиката за филмите “Дубльорът” и “Сладко и горчиво”. През 1976 г. композиторът е поканен от Въло Радев да напише музиката за филма “Осъдени души”. През 1977 г. създава музиката за телевизионния сериал “Адаптация”. Песента печели всички класации изстрелва към звездното небе Васил Найденов. Същата година се излъчва и сериалът “Заръщане от Рим” на Иля Велчев, който скоро след това е забранен. Същата съдба има и музиката му.

През дългата си творческа кариера Митко Щерев е написал мелодиите на 37 игрални и документални филма. През 1996 г. Съюзът на филмовите дейци в България го провъзгласява за композитор на столетието за филмова музика, във връзка с честването “Сто години кино”. Митко Щерев е носител на орден “Кирил и Методий” първа степен. Става почетен гражданин на родния си град Ямбол през 2011 г. Но той ще остане в историята на българската музика не толкова с наградите, колкото с песните си, които повече от пет десетилетия звучат в българския ефир.

На 28 януари композиторът навършва 76 години и вместо да се оттегли на спокойствие по време на пандемията, той не престава да работи. В края на миналата година беше готов с нов албум, който озаглави “Стари мой приятелю”. Това са осем преработени оркестрови версии на добре познати песни на композитора и по-нови на група “Диана Експрес”. Музиката никога не свършва, можем да перифразираме една популярна балада отпреди 40 години...